Дискусията за завръщането в офиса на всички компании по света е фокусирана върху идеалното разпределение на времето между дома и работното място.

Както корпоративните лидери, така и работещите, често посочват културата и социалната връзка като причини да се събират заедно. Но пътуването до офиса само, за да се озовеш сред море полупразни бюра и конферентни зали, може да охлади ентусиазма и на най-отдадения служител.

Аргументите за завръщането варират в различните сектори и компании. Но едно е ясно: служителите нямат почти никакъв стимул да бъдат в офиса, а в някои случаи дори са готови да напуснат настоящите си работодатели – тенденция, която наблюдаваме в технологични гиганти като Apple и SpaceX, но в никакъв случай не се ограничава само до една индустрия, пишат от Fast Company.

Анатомия на новия офис: Социален хъб, а не място за работа

В резултат, вниманието се насочва към нещо, което може да се окаже много по-важен въпрос за начина, по който ще работим в бъдеще: Проектирани ли са офисите така, че да поддържат ефективно социален контакт между персонала?

В момента отговорът е „не“. Но те могат да бъдат такива, като заимстват принципите на проектиране от квартали и градове, където хората се събират заедно.

Още преди пандемията работните места се променяха. С широкото разпространение на Wi-Fi и мобилните технологии в началото на 2000 г. хората започнаха да прекарват повече време в пространства извън офиса.

„Колега, изпращам чатбота си на тази среща.“ Най-умните начини да използвате AI на работа

Данните от краткосрочно проучване с клиенти от магазините на Herman Miller, показват, че средното време, което работниците прекарват на бюрата си, е намаляло от 47% през 2010 г. до 33% към 2018 г.

След като пандемията удари света, начинът на работа на много хора се промени за една нощ. Между 2019 г. и 2021 г. броят на работещите в САЩ от вкъщи се утроява, нараствайки до около 27,6 милиона души, а днес по-малко от половината американски компании изискват от служителите си да работят на пълен работен ден в офиса.

Хибридните политики затрудняват предвиждането на това кой служител може да бъде в офиса в даден ден, което увеличава натиска върху работодателите да създават целенасочени срещи и да отговарят на повишените очаквания на служителите относно личното им време.

7 компании с хибриден модел, които ще платят почивката ви, търсят нови служители

По-ниската степен на използване на офисите също така подхранва продължаващите опасения за бъдещето на градовете, тъй като централните бизнес райони страдат от увеличаване на незаетите офиси и намаляване на трафика към местните компании.

За да се осигури по-добро бъдеще на физическите работни места и на градовете, в които се намират, офисите трябва да улесняват връзката, да поддържат гъвкави условия на работа, да насърчават личното сътрудничество и в крайна сметка да осигуряват по-голяма стойност за служителите.

Тенденциите, които променят бъдещето на ИТ и бизнеса, според МcКinsey

Приоритети

Служителите, предпочитащи офиса, се стремят към междуличностни преживявания, които не могат лесно да бъдат осъществени от разстояние, като например богати на съдържание групови събирания, неструктурирано време с колеги, възможности за общуване между екипите или по-дългосрочно сътрудничество, което не се поддържа от видеоконференциите.

От друга страна, търсят и пространства, които позволяват да избегнат разсейващите фактори у дома и да извършват концентрирана, съсредоточена работа в тихи зони, където могат да мислят творчески без прекъсване.

В момента е ясно, че офисите, в които има отворени бюра и общи конферентни зали, не отговарят на изискванията, тъй като не подкрепят особено добре нито едно от тези преживявания.

С любов към офиса: Наръчник за хейтъри на работното място

Освен това традиционните дизайни на офиси подчертават йерархията и са планирани така, че да помагат на мениджърите физически да контролират работата.

Такова оформление може да индикира на служителите, че тези пространства са създадени за ръководителите, а не за тях. Вместо това пространствата, които се фокусират върху насърчаването на благосъстоянието, подобряването на връзката и улесняването на промяната, предлагат по-добра стойност за служителите.

Преосмисляне

И така, какво е решението?

То започва с изместване на бюрата и конферентните зали и отделяне на пространство за различни работни условия, за да се подпомогне преживяване, което не може да се усети у дома.

Защо синдромът „Кралят слънце“ е основната причина за връщането в офиса

Интересно е, че най-добрите насоки могат да се намерят в други области на градското планиране. Можем да почерпим вдъхновение за поддържане на големи групови събирания от образователните кампуси, читалищата и местата за събития.

Разбирането на дизайна на кварталите и как местните кафенета, заведения и други места изграждат общност, може да помогне за създаване на връзки между служителите.

Библиотеките, художествените ателиета и парковете могат да научат да предизвикаме творчество и съзерцание. Въпреки че тези места не са предназначени основно за работещи на бюро, разбирането на това, което ги прави специални, помага за преоткриване на офисите със същите желани качества.

Кафе с колеги, а после работа от вкъщи - нова тенденция в трудовия процес

Те могат да имат общи пространства, където отделни хора или групи работят или да разговарят, да имат места за сядане и маси, които лесно да се пренареждат за общуване и сътрудничество. Може да включват дори зелени площи.

Често препроектирането на офисите в посока на ландшафта на обстановката може да се извърши на по-малко пространство, което позволява на компаниите да реинвестират спестените средства от недвижими имоти в по-малки, но по-желани и оживени пространства.

Жилища няма, а офисите са празни. Ето как проблемът може да се реши

Проектиране с въздействие

Този подход към редизайна на офиса не е само теория - той е изпитан в продължение на десетилетия.

В ерата на дизайна от средата на миналия век се появява нов подход, наречен „офис озеленяване“, при който дизайнът на офиси започва да отразява принципите на градското планиране.

Компаниите са го правили и преди, а много от тях продължават да го правят и днес.

Например Ledger, нова сграда в Арканзас, предлага гъвкави условия за наемане от компании с висока степен на промяна или растеж.

Пространството е диверсифицирано с различни типове помещения, които поддържат всичко - от социално сътрудничество до проектни стаи с видеовръзка, и приканва заобикалящата общност в пространства, предлагащи кафенета и дори магазини за търговия на дребно.

По-целенасочени, по-малко самотни: Защо служителите Z предпочитат офиса

В Де Мойн, щата Айова, работното пространство на Института за публична политика „Харкин“ е проектирано с участието на администратори, преподаватели и студенти и размива границите на публичното и частното пространство.

Има бюра за всеки служител, но пространството е предназначено преди всичко да помага на хората да общуват, да се свързват, да създават и да учат, а акцентът върху приобщаващия дизайн отразява фокуса на Института върху защитата на хората с увреждания.

Вместо да възприемаме офисите като контейнери за бюра, можем да ги преосмислим като активи, улесняващи връзката, благополучието и промяната.

Признавайки, че компаниите са общности и пространствата са от основно значение за процъфтяването им, можем да вдъхнем нов живот на офисите и на градовете, в които се намират, допълват Fast Company.