Защо синдромът „Кралят слънце“ е основната причина за връщането в офиса
Някои ръководители просто са свикнали с налагането на определен модел на командване и контрол
През януари главният изпълнителен директор на United Parcel Service Карол Том обяви, че международната логистична компания съкращава 12 000 от общо 85 000 работни места за мениджъри.
Служителите, които не попадат в тази група, се очаква да бъдат на разположение в офиса пет дни в седмицата от месец март, допълни той.
За всички в компанията, които могат да изпълняват някои или всички свои задължения от вкъщи, новината дойде като студен душ.
Експертите по човешки ресурси са категорични, че за служителите, които прекарват по-голямата част от времето си пред компютъра, дистанционната и хибридна работа не може да бъде забравена толкова лесно като вариант, пише в анализ по темата BBC.
"Сега тя се е превърнала в нещо много важно за тях", твърди Колин Флахърти Манчестър, професор в катедра "Работа и организации" в Carlson School of Management към Университета на Минесота, САЩ.
"Не можем да се върнем назад", категоричен е професорът.
Данните след пандемията показват, че дистанционният и хибридният модел всъщност работят.
Служителите запазват производителността си и могат да помогнат на компаниите да увеличат печалбите си. Съществуват и нематериални фактори, които допринасят за лоялността им, като например по-добър баланс между професионалния и личния живот.
Много главни изпълнителни директори, които ухажваха идеята за връщане в офиса след пандемията, се отдръпнаха от нея поради силния отпор на служителите.
Въпреки това, тези фактори не попречиха на няколко компании, сред които и много известни работодатели, да издадат заповеди или поне публични предложения всички работници да се върнат на местата си пет дни в седмицата.
Особено в сектора на големите финансови институции, JPMorgan Chase, Goldman Sachs и Citigroup въведоха политики за петдневно присъствие за много служители. Boeing също взе решение да върне голяма част от кадрите си на бюрата им.
Според експерти, сред които Стивън Майер, председател на отдела по мениджмънт в Колумбийското бизнес училище в Ню Йорк, остава загадка защо компании като UPS водят борба за връщане на работа. Но той смята, че има обща нишка и тя се нарича твърда управленска тактика.
"Не можете да продължите със стила на ръководство, който сте имали преди пандемията", казва Майер. "Трябва действително да се даде възможност на служителите. Някои ръководители просто са свикнали с налагането на определен модел на командване и контрол", допълва той.
Това важи за откровените критици на дистанционната работа, като например Илон Мъск, който беше един от първите, поставили ултиматум "яви се или напусни" още през 2022 г.
В интервю за CNBC през май 2023 г. той атакува с експлицитни изрази служителите, които искат гъвкави условия на труд, като заяви, че "лаптоп класата" "живее в страната на тра-ла-ла".
Никълъс Блум, професор по икономика в Станфордския университет, обяснява, че отношението на Мъск към дистанционната работа надхвърля нуждите на компанията.
"Неговият живот е неговата компания. Ако сте Илон Мъск, искате да прекарвате всяка минута в будно състояние и да работите. Това е мястото, върху което се фокусира умът ви. Обичате го. Това е вашата кариера. Това е стремеж, в който са инвестирани всичките ви пари".
Някои главни изпълнителни директори с този манталитет очакват същото от своите работници: ако аз съм се върнал, значи и вие ще трябва да го направите.
Този подход се прояви и при главния изпълнителен директор на JPMorgan Chase Джейми Даймън.
Ако служителите искат престижната организация да фигурира в биографиите им, Даймън даде да се разбере, че трябва да следват неговия пример. "Напълно разбирам защо някой не иска да пътува по час и половина всеки ден. И това не означава, че трябва да работи тук", пределно ясен беше той.
Освен от култа към личността, желанието за категорично връщане в офиса може да е продиктувано и от друг вид фиксация към контрол – особено в настоящата несигурна икономика, когато корпоративните резултати и печалби са колебливи.
Блум посочва статия от 2023 г. на двама професори от University of Pittsburgh Katz Graduate School of Business, които са изследвали 137 различни заповеди за завръщане в офиса миналата година.
Изследването установява, че мениджърите използват това, "за да утвърдят контрола си върху служителите и да ги обвинят като изкупителна жертва за лошите резултати на компанията".
Блум допълва, че много изпълнителни директори, които ръководят компании в затруднено финансово положение, изпитват натиск да направят широки, радикални, дори "отчаяни" промени, за да докажат на акционерите, че укрепват финансовите си резултати.
Той посочва за пример UPS, която е отчела по-рязък от очаквания спад на приходите за четвъртото тримесечие на 2023 г. "Главният изпълнителен директор трябва да се изправи и да каже нещо, да предприеме радикални действия – в противен случай остава без работа. Това е, което се случва".
Този вид поведение може да убеди някои акционери, че връщането на служителите ще подейства като панацея, но експертите смятат, че може бъде и като бумеранг за лидерите.
"Мисля, че няколко от тези изпълнителни директори от типа "Краля Слънце" като Илон Мъск имат този проблем", смята Блум, правейки препратка към френския абсолютен монарх крал Луи XIV. "Те не са в контакт със служителите си и не са свикнали да чуват "не".
Данните от изследванията обаче показват съвсем ясно, че за професионалистите и мениджърите хибридът е изгоден за компаниите."
Повечето компании ще осъзнаят това, убеден е Притхвирадж Чудхури, доцент по бизнес администрация в Harvard Business School. Според него, компаниите, които са заели твърда позиция по отношение на връщането в офиса, ще се превърнат в изключение, а онези, които сега се противопоставят на дистанционния модел, скоро ще променят мнението си.
"Мисля, че в днешния свят никоя компания не може да наложи политика, която е насочена срещу таланта. Това просто няма да проработи. Ще почувствате болката. Ще видите как някои от най-добрите ви хора напускат. И тогава ще има корекция на курса."
Дори престижни компании като JPMorgan Chase в крайна сметка може да не успеят да използват влиянието си, за да привлекат и задържат талантливи служители.
Все пак, това не означава, че абсолютно всички ще се откажат, особено след като служителите са загубили част от силата си в условията на затягане на пазара на труда. Високомерието на шефовете може да надделее, дори за сметка на корпоративната логика, основана на данни.