Европа изостава в космическата икономика и държавите членки призовават за повече публични и частни инвестиции, за да остане конкурентоспособна сред световните играчи, но пред следващия мандат на Комисията остават предизвикателства, а секторът се нуждае от нова стратегия за привличане на инвеститори.

След дълбоката трансформация на космическата индустрия през последното десетилетие европейският модел, основан главно на публична подкрепа, е остарял в условията на развиваща се икономика, в която САЩ, Китай и Индия процъфтяват.

"Този модел вече не е адекватен за днешната глобална, конкурентна космическа икономика", пише в последния доклад на ЕС за единния пазар, изготвен от бившия италиански президент Енрико Лета.

Повечето промишлени ресурси сега са съсредоточени в няколко държави и компании с капацитет за изграждане, изстрелване и експлоатация на големи космически системи, което възпрепятства растежа и фрагментира потенциала на Европа на световния пазар.

"Ние сме далеч зад останалите и не трябва да отделяме толкова много време, за да се опитваме да имитираме това, което вече е на пазара по отношение на технологиите", казва пред Euronews Райнхилде Веугелерс, старши сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel.

"Европа трябва да се увери, че разполага с добре функционираща иновационна система, защото има много изобретения, които не са посветени само на космоса, а идват от други технологии", добавя тя.

Според Лета, ако Европа иска да се конкурира и да постигне стратегическа автономност, тя трябва да стимулира вливането на частен капитал, да въведе общи правила и да балансира разпределението на средствата между различните космически дейности и държави.

Въпреки че агенцията е предложила преработен план, сега тя предизвиква космическата общност да се справи по-добре от нея

Космическите стартъпи потриват ръце: NASA ще предостави мисията за Марс на свободния пазар

Досега Европейската космическа агенция (ЕКА), в която членуват повечето държави от ЕС, както и Канада, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство, действаше на принципа, че всяка инвестиция, направена от член, се възвръща пропорционално чрез договори с националната индустрия.

Това е подход, който се оказа добър за изследване на космоса, но може би не е най-успешният за търговската космонавтика.

"С нашите обществени поръчки ние в Европа определено трябва да избегнем война, в която всеки от нас субсидира собствените си играчи", казва изследователят от Bruegel.

Вместо да разделяме усилията си, като се оттегляме на национално ниво, съвместното стимулиране би могло да бъде по-добър път напред за европейската космическа икономика.

"За да се развиваме, трябва да помислим за кооперативни модели и за т.нар. сектор на споделяне на риска, който може да не е толкова печеливш, но би позволил на Европа да има свой независим достъп до космоса и да бъде конкурентоспособна ", казва пред Euronews Ксавие Лайро, съосновател на Pangea Aerospace, която разработва ракетни двигатели.

За генералния директор на ЕКА Йозеф Ашбахер работата по гъвкави процедури за възлагане на обществени поръчки трябва да бъде част от рецептата за успех на Европа през следващите години.

"Това е нещо, което ме тревожи, фактът, че Европа не е на същата скорост и обем в привличането на финансиране", коментира Ашбахер по време на среща на министрите на космическите въпроси в Брюксел.

Имайки предвид, че Европа разполага с малко количество космически спътници, а областта е скъпа, работата с търговския сектор е неизбежна

Как НАТО планира да защитава космоса без собствени спътници

Програмата на ЕКА за 2025 г. отразява тези опасения, като комерсиализацията и привличането на капитали в индустрията са на първо място в списъка.

"За мен са необходими три съставки, за да успеете: добра идея, достъп до пари и бързина", твърди Ашбахер, добавяйки, че Европа вече разполага с необходимите умения и таланти.

Въпреки това секторът традиционно избягва риска и не успява да привлече финансови инструменти. "Ние не искаме да изтласкваме частните инвеститори. Бихме искали да стимулираме, когато е необходимо", казва Хелмут фон Глазенап, генерален секретар на Европейската асоциация на дългосрочните инвеститори (ELTI), която представлява публични инвеститори като национални банки за насърчаване на развитието.

Но като цяло само няколко от тези публични инвеститори са били помолени от своите акционери да включат в мандата си както отбраната, така и космоса, или и двете да бъдат изключени от него.

"Правителствата трябва да кажат какво искат, а втората стъпка е кой трябва да го направи", подчертава фон Глазенап.

Достъпът на Европа до космическото пространство временно се осигурява от SpaceX на Елон Мъск, един от най-печелившите стартъпи в света, който в момента е лидер на световния пазар на услуги за изстрелване.

Понастоящем компанията обсъжда продажбата на съществуващи акции в сделка, която може да я оцени на около 200 млрд. долара [183,94 млрд. евро], според Bloomberg.

"Това е компания, която може да набере между един и два милиона евро годишно от частни инвеститори, така че говорим за различен мащаб", отбелязва Лайро, подчертавайки, че според него Европа вече е закъсняла за подобни проекти.

NASA се мъчи да се конкурира с Безос, Мъск и техните шестцифрени заплати за начинаещи космически инженери

NASA, SpaceX и Blue Origin: Битката за таланти в космическата надпревара

Но тъй като космонавтиката е сектор, в който технологията е свързана с рентабилността, блокът би могъл вместо това да се съсредоточи върху разработването на ефективни двигатели на достъпна и конкурентна цена, посочва той.

Публичните инвестиции биха могли да подпомогнат разработването на ядрото на ракетите-носители - двигателите, а след това частните средства да играят за разширяването на останалата част.

Изследователят от Bruegel вижда възможности и в космическото производство, където малките и средните предприятия могат да играят ключова роля в европейските и международните вериги за доставки.

"Вярвам, че с известна визия и разработване на правилните инструменти можем да се върнем в глобалната надпревара", прогнозира Лайро.