„Харесвам анонимността“, казва Карл Лагерфелд (Даниел Брюл) на Жак дьо Башер (Теодор Пелерин) в първия епизод на „Да се превърнеш в Карл Лагерфелд“, нова мини поредица, базирана на романа на Рафаел Баке „Кайзер Карл“.

Дьо Башер - начинаещ писател и евентуален любовен интерес на Лагерфелд, го придружава на модното ревю на неговия приятел и съперник Ив Сен Лоран (Арно Валоа). „Разбира се“, отсича той в отговор на репликата на дизайнера. „Обличаш се като Краля Слънце, за да останеш незабелязан.“

Кралят слънце е прозвището на крал Луи XIV, който управлява Франция през XVII и XVIII век. Налага емблематичния моден стил с огромни бели ръкави, плавни волани и сложно десенирани материи.

Затова сравнението на Дьо Башер не е неоснователно. Гардеробът на Карл Лагерфелд – който от време на време може да вдъхнови сравнения с Цезар Фликърман (героят на Стенли Тучи в „Игрите на глада“), е парад на разкроени панталони, сложни вратовръзки и ботуши на токчета. Това е богата палитра от скъпоценни камъни и земни тонове.

И макар че все още не са се появили характерните за него висока яка и ръкавици без пръсти, външният му вид вече е увенчан с друга запазена марка: чифт тъмни авиаторски слънчеви очила, разказва историята CNN.

Започвайки от 1972 г., „Да станеш Карл Лагерфелд“ (чиято премиера е по Hulu на 7 юни), проследява както любовния живот, така и кариерата на гениалния дизайнер през цялото десетилетие и до пролетта на 1981 г., като спира точно преди той да започне работа с Chanel през 1983 г.

След като се присъединява към Chloé през 1966 г., Лагерфелд става единственият дизайнер на марката до 1974 г. Шоуто проследява продължителната му борба за власт с основателката на Chloé Габи Агион (в ролята Аньес Жауи), която първа открива таланта му, но чиято упоритост пречи да покаже истински артистичния си гений на висшата мода.

През 2023 г., когато Музеят на изкуствата „Метрополитън“ организира галавечеря и съответната изложба в чест на Лагерфелд, критиците изтъкнаха многобройните противоречиви изказвания на дизайнера за теглото на моделите, жените, имигрантите, жертвите на сексуално насилие и гей браковете.

В епизодите на „Да се превърнеш в Карл Лагерфелд“ той е концентриран, борбен и амбициозен, а публиката се насърчава да му симпатизира.

За сметка на това, Ив Сен Лоран е този, който страда: в любовния триъгълник, който завладява сюжета, той е измъченият артист, влюбен отчаяно и патетично в Дьо Башер; Лагерфелд пък играе дистанцирания презрян любовник.

Една от най-забележителните реплики доказва сексистките наклонности на Лагерфелд.

„Модата няма нищо общо с жените, иначе нямаше да има толкова много гейове в този бизнес“, казва той на Дьо Башер на въпросното ревю в първия епизод.

Марлене Дитрих (Съни Мелес) му противоречи, като в следващия епизод използва собствената му метафора и му показва категорично, че „модният дизайнер е само огледало за жената, която облича... Ти съществуваш само ако отражението в огледалото ми харесва“.

Това може и да не са директни цитати от реалния живот на Лагерфелд или Дитрих, но те показват егото, което стои в основата на характера на Лагерфелд и поставят въпроса как половете и властта действат в модната индустрия.

Въпреки протестите на Дитрих, създателите на „Да се превърнеш в Карл Лагерфелд“ изглежда са на страната на музата. Почти всички женски персонажи в поредицата се появяват като емоционална подкрепа или красиви фонове – платна, на които Лагерфелд и Сен Лоран показват своето изкуство.

Парижката мода през 70-те години на ХХ век е сцена, която се охранява от шепа разкрепостени мъже.

Историята на висшата мода обаче не е толкова проста. Тя е мястото, на което Лагерфелд толкова държи да се наложи. Не съществува до 1858 г. и появата ѝ разбива тенденцията да има само жени шивачки. „Това е важен пробив в историята на модата“, казва пред CNN Клер Уилкокс, старши куратор в лондонския музей „Виктория и Албърт“.

В есе от 2014 г. историкът Абигейл Джоузеф пише, че дотогава жените до голяма степен са били отговорни за обличането на други жени, като за първи път са получили правото да навлязат в тази индустрия от – по стечение на обстоятелствата, Луи XIV през 1675 г.

През 20-ти век се наблюдава бум на модните къщи, създадени от дизайнери мъже. Макар че емблеми като Шанел и Скиапарели остават завинаги в историята на висшата мода, много от най-големите имена са мъже, включително Диор през 40-те години и Живанши през 1952 г.

В стилистично отношение поредицата „Да се превърнеш в Карл Лагерфелд“ отдава луксозна почит към стила на 70-те: тя е удоволствие за гледане, предлагаща хуманизиран поглед към най-големите имена в модата, завършва CNN.