Сцена от филма „Мисията невъзможна“ е вдъхновила най-новот изобретение на учения Лий Сок У: батерия за умни контактни лещи.

Това признава самият той, цитирайки сюжета на четвъртия филм от поредицата, в който агентът носи контактни лещи, способни да разпознават лица.

Лий иска да ги превърне в реалност.

„Мислех си: Какво мога да направя в областта на умните контактни лещи?“, обяснява китайският доцент пред CNBC.

Експертният опит на Лий в областта на компонентите на батериите служи като отправна точка за навлизането в областта на носимите технологии. Осъзнава, че умните контактни лещи ще се нуждаят от безопасни и компактни батерии, които ще имат решаващо значение за напредъка в развитието на тези устройства.

Самите контактни лещи са изключително тънки - 0,5 мм, поради което размерът и гъвкавостта на батериите за тях са ключови за предотвратяване на дискомфорта.

„Дебелината на нашата батерия е около 0,2 мм, което е около два пъти повече от дебелината на човешкия косъм“, казва Лий.

Ученият и екипът му изобретяват батерия, която може да се захранва с биосъвместим физиологичен разтвор като алтернатива на литиево-йонните батерии, които съдържат запалими материали.

Тя може да се зарежда по конвенционален метод с проводници или по химически метод.

Батерията е покрита с глюкоза и когато бъде потопена във физиологичен разтвор, глюкозата реагира с натриевите и хлоридните йони, за да я зареди. След осем часа химическо зареждане батерията може да достигне 80 % от пълния си капацитет. След това може да се използва няколко часа през деня.

Съществува обаче и друг необичаен начин за захранване.

„Слъзният разтвор съдържа и глюкоза. Това означава, че докато носите контактната леща, сълзите ви също могат да зареждат батерията“, казва Лий и допълва: ако плачете повече, тогава ще зареждате батерията.

Понастоящем капацитетът и напрежението на батерията все още са много ниски. При използване на двата метода тя може да произведе напрежение само около 0,3V - 0,6V. Стандартното напрежение за една батерия АА е 1,5 V.

На този етап тази мощност е недостатъчна за захранване на хранилище за данни или връзка с интернет, но екипът работи за развитие на спецификациите. Потенциалният им партньор е в областта на здравеопазването.

„Ние използваме глюкозата като биогориво. Има много пациенти с диабет, които проверяват нивото на глюкозата си всеки ден. Проучихме как можем да открием нивото на глюкозата, докато потребителят носи контактната леща“, допълва Лий.

Въпреки потенциалните перспективи на иновацията, ученият смята, че разходите трябва да са ниски, като се има предвид капацитетът на батериите.

„След като се премине към много сериозна комерсиализация, цената на батерията трябва да е само няколко долара.“, допълва той.