Русия, най-голямата ядрена сила в света, би могла да съкрати предвиденото в официалната ѝ политика време за вземане на решение за използване на ядрени оръжия, ако сметне, че заплахите се увеличават, обяви председателят на парламентарната комисия по отбрана на страната. Войната в Украйна предизвика най-голямата конфронтация между Москва и Запада след Кубинската криза през 1962 г., а миналия месец президентът Владимир Путин заяви, че Русия може да промени официалната си ядрена доктрина, в която се определят условията, при които могат да бъдат използвани оръжия от този клас.

В неделя Андрей Картаполов, ръководител на комисията по отбрана към долната камара на руския парламент, беше цитиран от държавната информационна агенция РИА да казва, че ако заплахите се увеличат, тогава времето за вземане на решение за използване на ядрени оръжия ще бъде променено.

"Ако видим, че предизвикателствата и заплахите се увеличават, това означава, че може да коригираме нещо в доктрината по отношение на времето за използване на ядрени оръжия и решението за това използване", цитира РИА Картаполов, който някога е командвал руските сили в Сирия, а сега е депутат от управляващата партия "Единна Русия". По думите му обаче все още е твърде рано да се говори за конкретните промени в ядрената доктрина.

В нейното издание от 2020 г. се посочва кога президентът на страната би обмислил използването на ядрено оръжие: най-общо като отговор на нападение с използване на ядрени или други оръжия за масово унищожение или конвенционални оръжия, "когато самото съществуване на държавата е застрашено". Русия и Съединените щати са най-големите ядрени сили и притежават около 88% от ядрените оръжия в света, според Федерацията на американските учени. И двете страни модернизират ядрените си арсенали, докато Китай бързо увеличава своя.

Този месец Путин заяви, че не е необходимо Русия да използва ядрени оръжия, за да си осигури победа в Украйна - най-силният сигнал на Кремъл до момента, че най-смъртоносният конфликт в Европа след Втората световна война няма да прерасне в ядрена война.

Натиск от страна на хардлайнерите

Но той също така добави, цитиран от Reuters, че не изключва промени в ядрената доктрина на Русия. Това беше възприето като намек за натиск от страна на хардлайнерите в руския елит, които смятат, че Путин трябва да може да действа по-бързо при ескалация на ядрената опасност и да намали прага за използване на този тип оръжия. Миналата седмица руският президент отново заяви, че ядрената доктрина може да се наложи да бъде променена, тъй като противниците на Москва разработват ядрени устройства със свръхниска мощност.

И Москва, и Вашингтон намалиха значително броя на своите оръжия с разпадането на Съветския съюз, но архитектурата на контрола върху въоръженията от Студената война се разпадна и много дипломати казват, че сега се страхуват от нова надпревара във въоръжаването.

През следващите години на Съединените щати може да се наложи да разположат повече стратегически ядрени оръжия, за да възпрат нарастващите заплахи от страна на Русия, Китай и други противници, заяви този месец високопоставен съветник на Белия дом.

Русия пък акцентира, че се интересува от обсъждане на контрола върху въоръженията със САЩ, но само като част от по-широка дискусия, включваща европейската сигурност и бъдещето на Украйна.

В Прегледа на ядрената политика на САЩ през 2022 г. се казва, че Русия и Китай развиват ядрените си арсенали, така че до 2030 г. "за първи път в историята си Съединените щати ще бъдат изправени пред две големи ядрени сили като стратегически конкуренти и потенциални противници".