Според двама американски делегати, които са присъствали, през март САЩ и Китай са подновили полуофициалните преговори за ядрените оръжия за първи път от пет години, като представителите на Пекин са заявили на американските си колеги, че няма да прибягват до подобни заплахи по отношение на Тайван.

Китайските представители са дали тези уверения, след като американските им събеседници са изразили опасения, че Пекин може да използва или да заплаши с използване на ядрени оръжия, ако бъде победен в конфликт за Тайван. Китай разглежда демократично управлявания остров като своя територия - твърдение, което се отхвърля от правителството в Тайпе.

"Те казаха на американската страна, че са абсолютно убедени, че са в състояние да надделеят в конвенционална битка за Тайван, без да използват ядрени оръжия", коментира пред Reuters ученият Дейвид Санторо, организатор на преговорите по инициативата Track Two от страна на САЩ.

Участниците в преговорите по Track Two обикновено са бивши служители и учени, които могат да говорят с авторитет за позицията на своето правителство, дори и да не са пряко ангажирани с определянето ѝ. Преговорите между самите правителства са известни като Track One.

Вашингтон е бил представен от около половин дузина делегати, включително бивши правителствени служители и учени, на двудневните дискусии, които са се провели в конферентна зала на хотел в Шанхай. Пекин е изпратил делегация от учени и анализатори, в това число и няколко бивши офицери от Народноосвободителната армия.

В отговор на въпроси на информационната агенция говорител на Държавния департамент коментира, че разговорите по Track Two могат да бъдат "полезни".

„Такива дискусии не могат да заменят официалните преговори, които изискват от участниците да се изказват ангажиращо по въпроси, които често са свързани със силно разделение в рамките на китайските правителствени кръгове", посочва още говорителят.

Неофициалните дискусии между ядрените сили са се провели в момент, когато САЩ и Китай са в противоречие по важни икономически и геополитически въпроси, а лидерите във Вашингтон и Пекин се обвиняват взаимно в недобросъвестно отношение. През ноември 2023 двете страни за кратко възобновиха преговорите по Track One за ядрените оръжия, но оттогава те са в застой, като високопоставен американски служител публично изрази разочарованието си от реакцията на Китай.

Пентагонът, който изчислява, че ядреният арсенал на Пекин се е увеличил с повече от 20% между 2021 и 2023 г., заяви през октомври, че Пекин "би обмислил и използването на ядрено оръжие при конвенционално военно поражение в Тайван", застрашаващо управлението на Китайската комунистическа партия. Китай никога не се е отказвал от възможността да използва сила, за да постави Тайван под свой контрол, и през последните четири години засили военната си дейност около острова.

Преговорите по Track Two са част от продължаващия две десетилетия диалог за ядрените оръжия, който беше замразен, след като администрацията на Тръмп спря финансирането му през 2019 г. След пандемията от COVID-19 полуофициалните дискусии бяха възобновени по по-широки въпроси на сигурността и енергетиката, но само на срещата в Шанхай от март са били разгледани подробно ядрените оръжия и позициите да двете страни.

Санторо, който ръководи базирания на Хаваите мозъчен тръст Pacific Forum, свидетелства за "разочарование" и за двете страни по време на последните дискусии, но добавя, че както американската, така и китайската делегация виждат причини да продължат да разговарят. По думите му през 2025 г. се планира дискусиите да продължат.

Анализаторът по ядрена политика Уилям Алберк от мозъчния тръст Henry Stimson Centre, който не е участвал в разговорите през март, коментира, че преговорите по Track Two са полезни в момент, когато американско-китайските отношения са близо до точката на замръзване.

"Важно е да продължим да разговаряме с Китай без абсолютно никакви очаквания", казва той, „когато става въпрос за ядрени оръжия“.

Световните инвестиции в ядрени оръжия отчитат рекорден ръст

Без изпреварваща употреба?

Миналата година Министерството на отбраната на САЩ изчисли, че Пекин разполага с 500 оперативни ядрени бойни глави, които вероятно ще нараснат до повече от 1000 до 2030 г. За сравнение: САЩ и Русия разполагат съответно с 1770 и 1710 оперативни бойни глави. Пентагонът очаква също така до 2030 г. голяма част от оръжията на Пекин да бъдат поддържани в по-високи нива на готовност.

От 2020 г. насам Пекин модернизира арсенала си, като започна производството на подводница с балистични ракети от следващо поколение, тества хиперзвукови бойни глави и провежда редовни морски патрули с ядрени оръжия. Оръжия на сушата, във въздуха и в морето дават на Китай "ядрената триада" - отличителен белег на една голяма ядрена сила.

Според Санторо ключов въпрос, който американската страна е искала да обсъди, е бил дали Китай все още се придържа към политиките си за неупотреба на ядрено оръжие и минимално възпиране, които датират от създаването на първата му ядрена бомба в началото на 60-те години на миналия век. Минималното възпиране се отнася до притежаването на достатъчно атомни оръжия, за да се разубедят противниците.

Китай също така е една от двете ядрени сили - другата е Индия - която е поела ангажимент да не инициира размяна на ядрени оръжия. Китайски военни анализатори изказват предположения, че политиката на неупотреба е условна и че ядрените оръжия могат да бъдат използвани срещу съюзниците на Тайван. А Санторо разкрива, че китайските делегати са казали на представителите на САЩ, че Пекин поддържа тази политика и че "не сме заинтересовани да постигнем ядрен паритет с вас, да не говорим за превъзходство".

„Нищо не се е променило, всичко си върви по старому, вие преувеличавате", обобщава Санторо изразената от Пекин позиция.

Това описание на дискусиите е потвърдено и от колегата му от делегацията на САЩ Лайл Морис, учен в областта на сигурността в Asia Society Policy Institute.

Какво представляват тактическите ядрени оръжия и каква е ролята им в руската дипломация

Риск и липса на прозрачност

Високопоставеният служител на САЩ по контрола на въоръженията Бони Дженкинс заяви пред Конгреса през май, че Китай не е отговорил на предложенията за намаляване на риска от ядрени оръжия, които Вашингтон повдигна по време на официалните преговори миналата година. Китай все още не се е съгласил и на нови срещи между двете правителства.

"Отказът на Пекин да се включи по същество в дискусиите за ядреното си развитие повдига въпроси около вече двусмислената му политика за неупотреба на ядрено оръжие изпреварващо и ядрената му доктрина в по-широк план", акцентира говорителят на Държавния департамент пред Reuters.

Алберке от Henry Stimson Centre смята, че Китай разчита в голяма степен на "риска и непрозрачността", за да смекчи ядреното превъзходство на САЩ, и че за Пекин "няма императив" да води конструктивни дискусии.

„Разширеният арсенал на Китай, който включва противокорабни крилати ракети, бомбардировачи, междуконтинентални балистични ракети и подводници, надхвърля нуждите на държава с политика на минимално възпиране и на заявките за отказ от изпреварваща употреба“, категоричен е той.

Американските делегати в Track Two посочват, че китайците описват усилията си като програма за модернизация, основана на възпирането, за да се справят с развития като подобрената противоракетна отбрана на САЩ, по-добрите възможности за наблюдение и укрепването на западните съюзи.

Миналата година САЩ, Великобритания и Австралия подписаха споразумение за споделяне на технологии за ядрени подводници и разработване на нов клас подводни лодки, а сега Вашингтон работи със Сеул за координиране на реакциите при евентуална ядрена атака.

Политиката на Вашингтон по отношение на ядрените оръжия включва възможността те да бъдат използвани, ако възпирането се провали, въпреки че Пентагонът твърди, че би обмислил това само при екстремни обстоятелства.

Тихият океан и Украйна засилват ядреното напрежение. Русия: На ръба сме

Подводница с ядрени балистични ракети изплува в Тайванския проток

И по всичко личи, че американските притеснения за ядрените планове на Пекин имат реална обосновка, след като от министерството на отбраната на Тайван съобщиха, че преди дни в Тайванския проток е изплувала китайска подводница с ядрени балистични ракети (SSBN). Появата на подводницата следва неотдавнашната активност на самолети и кораби на Народноосвободителната армия около острова.

Добрата новина е, че макар и необичайно, всички признаци сочат, че присъствието на подводницата в пролива е част от транзитно връщане към пристанището. Тайванските медии публикуваха снимки на SSBN, за които се твърди, че са направени от тайванска лодка за калмари сутринта във вторник.

В материалите в тайванските медии се твърди, че рибарите са били изненадани, когато подводницата внезапно изплувала на повърхността, като в този момент към нея се присъединил неидентифициран военен кораб, който след това продължил да я ескортира, докато тя се насочвала към китайския континент.

Към днешна дата Китай разполага с шест SSBN от вида Type 094, известни още като клас Jin. С водоизместимост от около 11 000 тона под вода всяка от тези подводни лодки може да носи до 12 балистични ракети JL-2, което ги прави важна част от ядрените сили на Китай, предлагайки възможност за стратегически удари. По-рано Пентагонът оцени, че съществуващият флот от SSBN на НОАК, въоръжен с JL-2, представлява "първата жизнеспособна ядрена възпираща сила на страната с морско базиране".

В момента Пекин разработва нов SSBN - Type 096, както и нови ракети за нея - JL-3.