Наричат играчите от националния отбор по футбол на Италия адзури, а прозвището им се дължи на небесния нюанс синьо, с който се изявяват на терена.

Всъщност, независимо дали става въпрос за футбол, колоездене, баскетбол, волейбол, лека атлетика или други спортове, италианските участници винаги са адзури.

И тук логично идва въпросът, защо след като флагът на Бел Паезе е в червено, бяло и зелено, спортните им посланици по света винаги са в небесно синьо?

Сълзи, селфита и безумната група Е: Най-паметните моменти в Евро 2024 досега

Великата игра

Първият национален отбор по футбол на Италия е създаден през 1910 г.

Поради липсата на единодушие за цвета на екипите между независимите тогава региони, отборът дебютира и печели на 15 май 1910 г. мача срещу Франция с бели фланелки.

На 6 януари 1911 г., по време на приятелски мач срещу Унгария (загубен от Италия с 1:0), националният отбор облича за първи път синя фланелка – наситено синьо като мантията на Дева Мария, смятана за покровителка на кралската династия на Савоите.

На гърдите е изобразен бял кръст на червен фон, гербът на Савойския дом, както наричат династията.

Любовта между футбола и модата тепърва започва, но обещава милиарди

Така първоначално приетият в чест на Савоите цвят се превръща в основен за екипите на националния отбор по футбол с много кратко прекъсване през 30-те години, когато тимът играе с изцяло черна фланелки по желание на Бенито Мусолини, пише taste-italy.be.

Преходът от бяло към синьо обаче не е бърз.

На Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г. най-често използваният цвят все още е белият, който се запазва и през следващите години, въпреки че CONI (Италианският национален олимпийски комитет), създаден през 1914 г., препоръчва приемането на новия цвят още от самото начало.

Едва на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1932 г. всички италиански спортисти са облечени в синьо и той става национален цвят.

През 1946 г. Италия става република, но футболната фланелка остава небесно синя. Гербът на Савоите е заменен с трикольорния флаг в бяло, червено и зелено.

След футболистите италианските спортисти в други дисциплини постепенно възприемат светлосини екипи на международната арена.

Гръцката опозиция подложи на критика Мицотакис заради Световното по футбол

Има две изключения, в които "адзурите" са носили зелена фланелка на стадиона. Първото е през 1954 г. на спечелена приятелска среща срещу Аржентина, чийто отбор също е в синьо.

Второто е от близкото минало – за квалификацията за Европейското първенство срещу Гърция през 2019 г., но тогава не минава без спорове.

Тъй като зеленият цвят е на младежкия национален отбор, а голяма част от групата на тогавашния треньор Манчини включва младежи, зеленото изглежда правдоподобно за спонсора Puma. Много фенове обаче не смятат така и отборът е залят от италиански гняв и неодобрение.

"Да носиш фланелката на "адзурите", подчертава самияъ Манчини в свое интервю, "е мечтата на всяко дете, което започва да играе футбол, мечта, която имах щастието да осъществя и която продължих да живея с ентусиазъм и страст. Синият цвят обединява играчи и фенове, символ е на единство и сплотеност, способен да сближи далечни поколения и който ни кара да се чувстваме неразделна част от един отбор".

Алтернативни теории

През годините са възникнали редица теории, свързани със синия цвят, пише италианският портал за Олимпийските игри olympics.com/it.

Някои твърдят, че изборът е взаимстван от типичния цвят на френския национален отбор: синьото. Всъщност спортистите отвъд Алпите са известни като les bleus, сините.

Отборът на страната, която ще бъде домакин на Олимпийските игри след по-малко от месец винаги е използвал синята фланелка като отличителен знак, който присъства и в националния ѝ флаг.

Според друга теория синьото се отнася до цвета на морето, обграждащо италианския полуостров, както и до ясното му небе.

Друга хипотеза е, че синьото е избрано случайно като алтернатива на бялото, за да се виждат по-добре играчите на терена. Но това са само хипотези: официалната история на синия цвят за италианския отбор датира от времето на династията на Савоите.

От "синьото на Савоите" до "синьото на Армани"

Това е девизът на италианските атлети от Олимпиадата в Париж 2024.

За пореден път задачата за създаване на екипите на италианската делегация е на модния гений Джорджо Армани.

Великият дизайнер представи униформите EA7 Emporio Armani за френските олимпийски и параолимпийски игри по време на ревюто Emporio Armani Uomo пролет/лято 2024, в която участваха шестима олимпийски и шестима параолимпийски спортисти от различни спортове.

Олимпийският и параолимпийският комплект се допълва от шапки, маратонки, както и от чанти, раници и всякакви аксесоари.

Сътрудничеството на Армани с CONI и CIP (Италианския параолимпийски комитет) е дългогодишно: Той облича италианския отбор и в Лондон 2012, Сочи 2014, Рио 2016, Пьонг Чанг 2018, Токио 2020 и Пекин 2022. След Париж 2024 г. взаимоотношенията ще продължат със зимните олимпийски и параолимпийски игри в Милано Кортина 2026 г.

"Партньорството ми с CONI и CIP започна през 2012 г. и продължава с взаимно удовлетворение", казва Армани. "Винаги намирам за стимулиращо да търся нови решения за екипите на спортистите, които трябва да съчетават елегантност на стила и практичност на използването. За отбора на Италия в Париж създадох функционални, но елегантни облекла, предназначени да отличават отбора и да предават силно чувство за принадлежност на нашите спортисти".