Защо капитализмът е в по-лоша форма в Европа, отколкото в САЩ?

Разширяващата се трансатлантическа пропаст вдъхва радост в САЩ и тревога в Европа. Въпреки че имаха подобни нива на доход на глава от населението преди няколко десетилетия, от 2010 г. растежът е два пъти по-бърз в САЩ, отколкото в Обединеното кралство и големите 4 икономики на ЕС - Германия, Франция, Италия и Испания.

Това пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Шарма обяснява изоставането на Европа с ролята на правителствата върху капиталистически икономики, чиято намеса се разширява най-забележимо в Европа. До 80-те години на миналия век държавните разходи са средно по-ниски в Обединеното кралство и големите 4 на ЕС, отколкото в САЩ. Сега Европа харчи много повече, отбелязва Шарма, чиято нова книга се казва Какво се обърка с капитализма.

„Тежестта на огромната държава смазва растежа на производителността, който е ключ към нарастващия просперитет“, допълва Шарма. Той изчислява, че от следвоенните пикове през 1960 г. растежът на производителността се е сринал от почти 7% до по-малко от нула в големите 4 на ЕС. В САЩ също е спаднал, но по-малко драстично - от 2,5% до около 1%, вероятно благодарение на превъзходството в технологично отношение.

Кристалина Георгиева: Европа изглежда като „супермаркет за идеи“ за САЩ

Данните за Обединеното кралство започват по-рано. Връщайки се към 1690, Обединеното кралство никога не е имало дефицит в мирно време до 70-те на миналия век, посочва Шарма. След това обаче страната има дефицит през следващите 50 години с изключение на пет от тях. „Революцията“ на Рейгън-Тачър от 80-те години промени само начина, по който държавата финансира своята експанзия, като взема заеми, а не облага с данъци. Публичните дългове са се увеличили трикратно в Обединеното кралство и големите 4 на ЕС до средно около 100% от БВП, отбелязва още авторът, който е ръководил на екипа за развиващи се пазари, а след това е бил и главен глобален стратег в Morgan Stanley Investment Management.

WSJ: Стагниращата икономика на Европа изостава от САЩ

По-големите държавни разходи оставят по-малко място за частна конкуренция и инициатива, посочва Шарма. Покупките на облигации и други активи от централните банки са нараснали от почти нула в началото на новото хилядолетие до рекордни висоти през 2020 г., достигайки 16% от БВП в САЩ и 22% в големите 4 на ЕС.

„Тъй като „прочистващият ефект“ на рецесиите изчезна, управляващите процъфтяваха. Корпоративните печалби се повишиха отчасти поради олигополното ценообразуване. От 2000 г. продажбите в повечето индустрии се съсредоточават в най-големите компании – по-малко бързо в Европа, отколкото в САЩ, що се касае до този фронт, коментира още Ручир Шарма.

Пазарите, които все повече се изкривяват от лесни пари и държавни спасителни мерки, породиха „зомби“ компании, които не печелят достатъчно, за да покрият дори лихвените плащания по дълга си. Последните данни показват, че зомбитата съставляват поне 10% от публичните компании в развитите пазари - до 20% в САЩ и 22% в Обединеното кралство. Това са рядко срещани нива преди 80-те години на миналия век, пише Шарма.

„Зомби предприятия“ падат из Европа заради високите лихвени проценти

Отчасти поради липсата на правомощия за харчене, „еврокрацията“ насочи енергията си към това, което беше описано като „глобален регулаторен хегемон“, продължава Шарма. Всяка компания с амбиции в Европа трябва да отговаря на стандартите, определени от най-мощните държави, Германия и Франция, за всичко - от въглеродните емисии до производството на мляко, отбелязва авторът.

Сблъсквайки се както с континенталната, така и с националната бюрокрация, не е изненадващо, че европейците са по-склонни от американците да цитират регулирането като основна пречка за стартиране или разширяване на бизнес. Много от средно големите германски компании казват, че обмислят затваряне, като се позовават на „твърде многото бюрокрация и по-високите данъци“. Много френски компании не смеят да растат, за да не се сблъскат със скъпо струващите правила, които се прилагат за дружества с над 50 служители.

Държавни дългове, упорити лихви и слаби пазари: ЕЦБ бие тревога за финансовата стабилност

Така тежкото регулиране създава бизнес среда, която е благоприятна за мега фирмите с най-много пари и адвокати, посочва Шарма. До удара на пандемията, стартиращите компании намаляваха като дял от всички компании в много индустриални страни, включително Обединеното кралство, Испания и Италия.

Като облагодетелстват гигантските компании, правителствата увеличават богатството на основателите на корпорации, включително утвърдени милиардери. Тъй като свръхбогатите притежават лъвския дял от финансовите активи, те печелят най-много, когато държавата се втурне да спре дори незначителни пазарни трусове, коментира Шарма.

Европейските компании се сблъскват с все повече трудности в Китай

През последните десетилетия богатството на милиардерите е нараснало по-бързо като дял от БВП в Обединеното кралство и големите 4 на ЕС, отколкото в САЩ. Сега Франция има както необичайно раздуто правителство, с разходи, равни на 58% от БВП, така и необичайно доминираща милиардерска класа, чието общо богатство се равнява на 22% от БВП, изпреварвайки дори САЩ.

Това, по думите на Шарма, осветлява допълнително трансатлантическата пропаст. „Добавете загубите на производителност от олигополи, зомбита, бюрокрация, неравенство и други изкривявания на пазара, подхранвани от голямото правителство, които, взети заедно, биха могли да обяснят забавянето на производителността“, пише той и добавя: „Тежестта на голямото правителство надвишава тласъка от новите технологии, особено в Европа и Обединеното кралство.

Обратът е в това, че президентът на САЩ Джо Байдън стимулира дългата експанзия на американските разходи, дълг и регулиране. Дефицитът на страната, доскоро типичен за западна нация, през следващите години се очаква да надхвърли средно над 6% от БВП - много по-високо ниво от Обединеното кралство и Големите 4 на ЕС. Така САЩ са на път да заменят Европа като страната с най-голяма правителствена намеса - и по-бавен растеж.