Според проучване, публикувано в петък от Търговската камара на ЕС в Китай, европейските компании в азиатската страна все по-трудно печелят пари там, тъй като растежът се забавя, а натискът от свръхкапацитет се увеличава.

Според един от ръководителите на организацията Карло Д'Андреа в метрополиса Шанхай членовете на камарата дори съобщават за забавяне на плащанията, тъй като изпълнението на договорите е станало по-трудно в сравнение с предходната година.

„Държавните предприятия отлагат плащанията и използват това, за да получат на практика заеми от компаниите, особено от малките и средните предприятия“, казва Д'Андреа, позовавайки се на коментари на членове на Камарата, цитиран от CNBC.

Растежът на Китай се забави през последните години на фона на геополитическото напрежение. Спадът в сектора на недвижимите имоти, който е тясно свързан с финансите на местните власти, също повлече икономиката. В резултат на това едва 30% от анкетираните от Камарата на ЕС посочват, че маржовете на печалбата им в Китай са по-високи от средните за компанията им в световен мащаб - осемгодишно дъно.

През 2016 г. 24% от анкетираните са заявили, че маржовете им на печалба в Китай са по-добри, отколкото в световен мащаб, се казва още в доклада, което е отражение на срива на китайската фондова борса през лятото на 2015 г., заедно със забавянето на пазара на недвижими имоти по това време, посочва и председателят на Камарата на ЕС в Китай Йенс Ескелунд. Според него сегашното забавяне на китайския растеж има подобни циклични аспекти, но има и въпроси за това колко дълго и дълбоко ще бъде този път.

Последното проучване на Камарата обхваща 529 респонденти и е проведено от средата на януари до началото на февруари. Тазгодишният въпросник включва и нов въпрос за това дали членовете на Камарата срещат трудности при прехвърлянето на дивиденти обратно в централите си. 70% не съобщават за проблеми, но 4% заявяват, че не са могли да го направят, а около една четвърт - че са изпитали известни трудности или забавяния. Не е ясно дали това се дължи на нови регулаторни предизвикателства или на типични изисквания за данъчни проверки.

Икономиката на Китай сега е много по-голяма, отколкото беше през 2015 и 2016 г. Търговското напрежение между Пекин и Вашингтон също ескалира през последните години, като азиатският гигант удвои производството си, за да засили технологичната си самодостатъчност.

„Нашите членове видяха до известна степен, че способността им да растат и да реализират печалба на китайския пазар се затруднява, а връзката с показателя БВП става все по-слаба“, акцентира Ескелунд. „Това, което е важно за чуждестранните компании, не е непременно цифрата на БВП на Китай - 5,3%, а неговият състав. Ако БВП расте, защото се правят повече инвестиции в производствени мощности, това не е добре за чуждестранните компании. Но ако БВП расте, защото нараства вътрешното търсене, това е добре.“

Националното статистическо бюро на Китай трябва да оповести инвестициите в дълготрайни активи, промишленото производство и продажбите на дребно за април следващия петък.

Свръхкапацитет

Акцентът, който Китай поставя върху производството, в съчетание със скромното вътрешно търсене, доведе до нарастващи опасения в световен мащаб, че свръхпроизводството ще намали маржовете на печалба. Повече от една трета от анкетираните от Камарата на ЕС заявяват, че са наблюдавали свръхкапацитет в своята индустрия през последната година, а други 10% очакват да се сблъскат с такъв в близко бъдеще. Най-голям е делът на анкетираните, които съобщават за свръхкапацитет, в гражданското и индустриалното строителство и автомобилостроенето. В същото време повече от 70% от анкетираните са казват, че свръхкапацитетът в техния отрасъл е довел до спад на цените.

„Това е оплакване не само на европейските компании. То е също толкова болезнено, ако не и по-болезнено, за китайските компании“, коментира Ескелунд.

Отваряне на пазара в някои отрасли

Междувременно китайските власти засилиха усилията на високо равнище за привличане на чуждестранни инвестиции. Ескелунд отбелязва, че неотдавнашната безвизова политика на Пекин за няколко държави от ЕС е позволила на ръководителите гъвкаво да планират пътувания до страната една седмица предварително, вместо два-три месеца, както беше преди това. Той добавя, че разширяването на политиките за освобождаване от данъци от страна на Пекин също е насърчило повече международни служители и техните семейства да останат в Китай.

По думите на Ескелунд компаниите за козметика и храни и напитки са се възползвали от неотдавнашните усилия на Китай да отвори пазара си - рекорден брой от 39% от анкетираните са заявили, че местният пазар е напълно отворен в техния отрасъл.

Но Китай е ограничил степента, в която чуждестранните предприятия могат да притежават или да работят в някои отрасли. Всяка година Пекин премахва някои категории, които са забранени, чрез „негативен списък“.

Рекордно висок скептицизъм

Въпреки това Камарата на ЕС и други бизнес организации са категорични, че Китай може да направи много повече, за да изпълни своите 24 мерки за подобряване на средата за чуждестранните компании.

Последното проучване на организацията установява, че исторически голям брой респонденти са заявили, че условията се влошават - рекордно висок брой са заявили, че са скептични по отношение на потенциала си за растеж в Китай през следващите две години; рекорден брой респонденти очакват засилване на конкурентния натиск; рекорден дял се съмнява в рентабилността си в Китай; рекордно висок процент планират да намалят разходите си през тази година, най-вече чрез намаляване на броя на служителите и съкращаване на маркетинговите бюджети; рекорден брой респонденти са заявили, че са пропуснали възможности в Китай поради регулаторни пречки, чийто размер се равнява на над половината от годишните им приходи; рекорден брой респонденти имат ниски очаквания, че регулаторните пречки ще намалеят.

„Когато сравняваме с предишни години, виждаме, че много от опасенията всъщност остават същите по отношение на предвидимостта, видимостта на регулаторната среда“, акцентира Ескелунд. „Това, което се случва сега, е, че компаниите започват да осъзнават, че някои от тези видове натиск, които наблюдаваме на местния пазар, независимо дали става въпрос за конкуренция, или за по-ниско търсене, придобиват може би по-траен характер. Това е нещо, което започва да оказва влияние върху инвестиционните решения и начина, по който се мисли за развитието на местния пазар.“