Предстои втори човек да получи експерименталния мозъчен имплант на Neuralink.

Основателят Илон Мъск заяви във видео съобщение, че операцията е планирана за "следващата седмица или около този период". Компанията прави промени в хирургичната процедура и поставянето на устройството, за да избегне проблемите, възникнали при първия пациент, чийто имплант частично се отдели няколко седмици след операцията.

Neuralink разработва мозъчно-компютърен интерфейс, или BCI, който използва сигнали от човешкия мозък за управление на външно устройство. Първият ѝ продукт, наречен "Telepathy", има за цел да помогне на парализирани хора да управляват компютър, използвайки само мислите си. Мъск обяви, че Neuralink работи по втори продукт, наречен Blindsight, чиято цел е да възстанови зрението на слепи хора.

"Начинът, по който мислим за устройството Neuralink, е като за Fitbit или Apple Watch с малки жици или електроди", казва Мъск във видеото, излъчено на живо в неговата платформа X.

В краткосрочен план устройството Neuralink е предназначено да помага на хора с увреждания, но Мъск каза, че дългосрочната му цел е да използва технологията BCI "за намаляване на цивилизационния риск от изкуствения интелект чрез по-тясна симбиоза между човешкия и цифровия интелект".

Засега компанията провежда ранно проучване, за да оцени безопасността и функционалността на имплантите при хора с парализа. Като част от проучването Ноланд Арбо стана първият човек, който тества продукта на Neuralink през януари. Арбо е парализиран от раменете надолу в резултат на инцидент от 2016 г.

Имплантът с размер на монета се поставя в черепа и има 64 гъвкави нишки, по-тънки от човешки косъм, които се простират в мозъчната тъкан. Всяка от тях съдържа 16 електрода, които събират предназначените за движение сигнали от невроните.

Отначало устройството функционира по план. Арбо може да използва виртуален курсор само като помисли за него, което му позволява да играе видеоигри, изпраща имейли на приятели и да сърфира в интернет. Но няколко седмици след операцията имплантът започнал да функционира неправилно и Арбо губи контрол над курсора.

В публикация в уебсайта си през май Neuralink заяви, че редица нишки са се оттеглили от мозъка на Арбо, което е довело до намаляване на ефективните електроди. В отговор компанията модифицира алгоритъма си за невронен запис, за да бъде по-чувствителен, и подобри начина, по който преобразува невронните сигнали в движения на курсора.

Към момента Арбо се е върнал към използването на компютъра с мозъка си, въпреки че според ръководството на Neuralink само 15% от нишките на импланта все още работят.

Въпреки това стартъпът се опитва да избегне същите проблеми с втория си пациент.

"Наистина искаме да сме сигурни, че ще постигнем възможно най-голям напредък за всеки пациент", каза Мъск в сряда.

Kомпанията призна, че след операцията в черепа на Арбо е бил задържан въздух, което може да е допринесло за излизането на нишките.

Матю Макдугъл, ръководител на неврохирургията на Neuralink, казва пред Wired, че се предприемат мерки за премахване на този въздушен джоб при втория доброволец. Освен това компанията планира да вкара нишките по-дълбоко в мозъчната тъкан и да проследява движението им.

Освен това хирурзите на стартъпа планират да "изваят повърхността на черепа", за да намалят до минимум разстоянието под импланта. Това, според Макдугъл, би трябвало да "постави импланта по-близо до мозъка и да премахне част от напрежението върху нишките".