Международен екип от учени е открил, че метални възли с форма на картофи на хиляди метри под повърхността на Тихия океан, произвеждат кислород.

Откритията, публикувани в понеделник в списание Nature Geoscience, противоречат на научния консенсус за начина на производство на кислород и дори могат да наложат радикално преосмисляне на произхода на сложния живот на Земята. Наред с последиците за науката за океаните, изследването поражда нови опасения относно рисковете от дълбоководния добив.

Екип от учени, ръководен от професор Андрю Суитман от Шотландската асоциация за морски науки във Великобритания, установява, че кислородът се произвежда в пълна тъмнина на около 4000 метра под повърхността на океана. Досега се смяташе, че само живи организми като растения и водорасли могат да използват енергия за създаване на кислород на планетата чрез процес, наречен фотосинтеза, който изисква слънчева светлина.

„За да започне аеробен живот на планетата, трябва да има кислород и нашето разбиране беше, че снабдяването на Земята с кислород е започнало с фотосинтезиращи организми“, казва Суитман, цитиран от CNBC. „Но сега знаем, че в морските дълбини, където няма светлина, се произвежда кислород. Затова смятам, че трябва да преразгледаме въпроси като: къде би могъл да е започнал аеробният живот?“

„Тъмният кислород“ е открит, докато изследователите провеждат полева работа с кораб в Тихия океан. Екипът взима проби от морското дъно на зоната Кларион-Клапертон - абисална равнина между Хаваите и Мексико, за да оцени възможните въздействия на дълбоководния добив. Изследователите анализират множество конкреции и установяват, че много от тях носят „много висок“ електрически заряд, който според тях може да доведе до разделяне на морската вода на водород и кислород чрез процес, наречен електролиза на морската вода.

„Чрез това откритие породихме много въпроси без отговор и мисля, че има върху какво да помислим по отношение на това как да добиваме тези конкреции, които на практика са батерии в скалата“, казва Суитман, добавяйки, че ще са необходими допълнителни изследвания за производството на „тъмен кислород“.

Дълбоководен добив

Изследването е частично финансирано от канадската компания за дълбоководен добив The Metals Company, която има за цел да добива в района на зоната Кларион-Клапертон до края на 2025 г.

Спорната практика на дълбоководния добив включва използването на тежки машини за извличане на ценни минерали и метали - кобалт, никел, мед и манган - които могат да бъдат открити в полиметални конкреции на океанското дъно. Крайните приложения на тези минерали са многобройни и включват батерии за електрически превозни средства, вятърни турбини и слънчеви панели. Но учените предупреждават, че е трудно да се предвиди цялостното въздействие на дълбоководния добив върху околната среда, а групите за екологични кампании твърдят, че тази практика не може да се извършва устойчиво и неизбежно ще доведе до унищожаване на екосистемите и изчезване на видове.

„Откритието, че процес, свързан с полиметалните конкреции, произвежда кислород, в район, към който е насочена индустрията за дълбоководен добив, дава допълнителна подкрепа за спешната нужда от мораториум“, категорична е София Ценикли, ръководител на глобалната кампания срещу дълбоководния добив на Коалицията за опазване на дълбоководните ресурси, неправителствена екологична група. „Това изследване подчертава колко много имаме да откриваме и научаваме за дълбоките морски води и повдига още въпроси за това как дълбоководният добив може да повлияе на живота и процесите в океанската шир“.