21 юли 2024 - най-горещият ден, откакто се води статистика
Средната температура на въздуха на повърхността на Земята в последния ден от миналата седмица е достигнала 17,09 градуса по Целзий
Световните температурни рекорди бяха счупени в неделя, като 21 юли беше обявен за най-горещият ден, който учените някога са регистрирали.
Според предварителните данни на Службата за климатични промени „Коперник“, която съхранява данни от 1940 г., средната температура на въздуха на повърхността на Земята в последния ден от миналата седмица е достигнала 17,09 градуса по Целзий. Това е предизвикано от въглеродното замърсяване, причинено от изгарянето на изкопаеми горива и отглеждането на добитък, добавят учените, цитирани от The Guardian.
Показанието е по-високо от предишния рекорд от 17,08 градуса по Целзий, поставен на 6 юли миналата година, но учените акцентират, че разликата не е статистически значима.
„Това, което е наистина поразително, е колко голяма е разликата между температурата от последните 13 месеца и предишните температурни рекорди“, посочва директорът на „Коперник“ Карло Буонтемпо. „Сега се намираме в наистина неизследвана територия - и тъй като климатът продължава да се затопля, със сигурност ще станем свидетели на нови рекорди, които ще бъдат счупени през следващите месеци и години.“
Откритието идва в момент, когато голяма част от света е обхваната от ужасяващи жеги. Горещото време подхранва огромни пожари, които изпепеляват домове, и предизвиква тихи вълни на масова смъртност в болнични отделения и старчески домове по целия свят.
Зик Хаусфатер, климатолог, който работи по проекта за данни за Земята в Berkeley, коментира пред изданието, че този рекорд е „със сигурност тревожен знак“ след 13 рекордни месеца и че той трябва да се появи в наборите от данни на други изследователски групи.
„Той също така прави още по-вероятно 2024 г. да надмине 2023 г. като най-топлата година в историята“, предупреждава Хаусфатер.
Бързото затопляне на планетата се очаква да се забави по-късно тази година, поне за кратко, ако мощен метеорологичен модел премине от неутралното си състояние в по-хладна фаза, известна като Ла Ниня. Но основната тенденция на глобално затопляне ще се запази, докато хората изпомпват в атмосферата парникови газове.
Професор Питър Торн, директор на Icarus Centre към ирландския Maynooth University и съавтор на доклада на Междуправителствения комитет по изменение на климата, според който човечеството е отговорно за цялото наблюдавано повишаване на температурите от 1850 г. насам, посочва, че рекордът от неделя може един ден да се разглежда като „аномално хладен“, ако светът не постигне бързо нулеви нетни емисии.
„Само един бегъл поглед върху редица събития, които се случват по света в момента - горски пожари, наводнения, горещи вълни - ни казва, че не сме подготвени за екстремните ситуации, които ни предлага този по-топъл свят. Още по-малко сме подготвени за това, което предстои да се случи“, категоричен е той.
По-рано този месец „Коперник“ установи, че в продължение на 12 последователни месеца светът се е опарил от температури, които са с 1,5 градуса по Целзий или повече над средните им стойности преди ерата на изкопаемите горива. Макар че една-единствена година на такива горещини не означава, че световните лидери не са успели да спрат затоплянето на планетата до поставената от самите тях цел, тя тласка все повече хора и екосистеми към ръба.
Глобалното затопляне вече достигна 1,3 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, а сегашните политики се очаква да го тласнат до 2,5.
„Поддържането на промените в средните глобални температури под 1,5С не е невъзможно, но изглежда като отчаяно начинание“, казва професор Ванеса Кастан Брото, която ръководи изследователска група по климатична урбанистика в University of Sheffield. „Понякога тази мисия изглежда като да се събудиш погребан под земята: чист ужас.“
Пътната карта на Международната агенция по енергетика (МАЕ) показва, че е необходимо рязко намаляване на търсенето на изкопаеми горива, за да се достигнат нулеви нетни емисии до 2050 г. Публикувано миналата година проучване, в което са заложени по-реалистични нива на отстраняване на въглеродния диоксид в сравнение с предишни проучвания, установява, че между 2020 и 2050 г. предлагането на въглища трябва да намалее с 99%, на петрол - със 70%, а на газ - с 84%, за да се постигнат целите за климата.