В писмо, преведено на осем езика, папа Франциск заяви, че литературата не бива да бъде отписвана като "второстепенно изкуство" заради способността ѝ да стимулира съпричастността и да се противопоставя на "манията по екраните и токсичните, повърхностни и жестоки фалшиви новини".

Светият отец съветва четенето на романи и стихотворения да се насърчава при обучението на бъдещите свещеници.

Главата на Римокатолическата църква цитира автори като К. С. Луис ("Хрониките на Нарния") и Марсел Пруст ("По следите на изгубеното време") наред с поети като Хорхе Луис Борхес и Т. С. Елиът.

Писмото му е наречено "За ролята на литературата във формирането" и е написано на 17 юли, но публикувано тази неделя, съобщава Euronews.

Папата пише, че литературата е "вслушване в гласа на друг човек" и че макар често да се смята за ненужна за образованието на бъдещите свещеници, той откроява тази позиция като "нездрава". Допълва, че този подход може да доведе до "сериозно интелектуално и духовно обедняване" на свещениците и призовава за "радикална промяна на курса".

В писмото на папата се цитира собственият му опит като учител по литература в йезуитско училище в Санта Фе, Аржентина, между 1964 и 1965 г:

"Преподавах последните две години в гимназията и трябваше да се погрижа учениците ми да изучават "Ел Сид". Те не бяха доволни; питаха дали могат да четат Гарсия Лорка вместо него. Затова реших, че могат да четат "Ел Сид" вкъщи, а по време на уроците щях да обсъждам авторите, които харесват най-много".

Папата добавя, че няма "нищо по-непродуктивно" от това да се чете нещо от "чувство за дълг", да се полагат "значителни усилия само защото другите са казали, че това е необходимо".

Той споделя личните си литературни вкусове, като посочва любовта си към трагиците, "защото всички можем да приемем техните произведения като собствени, като израз на нашата лична драма.

Плачейки за съдбата на техните герои, ние по същество плачем за себе си, за собствената си празнота, недостатъци и самота.

Папа Франциск споменава и ползите от четенето, включително стимулирането на въображението, разширяването на речника, както и това, че то позволява на читателите да развият "въображаема емпатия".

Той описва литературата като своеобразен антидот на "сегашното ни непрекъснато излагане на социалните медии, мобилните телефони и други устройства".

"Много ценя факта, че поне някои семинарии реагират на манията по екраните и по токсичните, повърхностни и насилствени фалшиви новини, като отделят време и внимание на литературата", пише той.

"Те са направили това, като са отделили време за спокойно четене и обсъждане на книги, нови и стари, които продължават да имат какво да ни кажат.

Никога не трябва да забравяме колко опасно е да спрем да се вслушваме в гласа на другите, когато ни предизвикват. Веднага изпадаме в самоизолация; навлизаме в един вид "духовна глухота",

която има отрицателен ефект върху отношенията със самите нас и върху отношенията ни с Бога, независимо колко много теология или психология сме изучавали.

Отчаяно се нуждаем да противодействаме на това неизбежно изкушение към трескав и безкритичен начин на живот, като се отдръпнем, забавим темпото, отделим време да се вгледаме и вслушаме.

Това може да се случи, когато човек просто прочете една книга."