Киев се нуждаеше от победа, но не и от авантюра. Решението на Украйна да изпрати голяма част от оскъдните си военни ресурси през границата в Русия - в преследване на заглавия, но засега с неясна стратегическа цел - може да се окаже както момент на вдъхновение, така и проява на отчаяние. И може би предвещава нова фаза на войната, пише в свой анализ CNN.

Не защото нахлуването на украинските войски в Русия е нещо ново - то се случва от повече от година, предимно от руски граждани, които се сражават за Украйна с очевидна военна помощ, но без официална, публична роля на Киев.

Новото усещане обаче е, че това е, поне според Русия, атака на редовната украинска армия срещу руската територия и рядко срещано хвърляне на зарове от страна на украинското командване, чиито решения бяха критикувани през последните 18 месеца като твърде бавни и консервативни.

Във вторник Киев се възползва от крайно необходимите ресурси и свежи войски и ги пусна доста навътре в Русия. Незабавният ефект задоволи две нужди: заглавия, които включваха смущението на Москва и възхвала на украинската смелост, и факта, че руските войски трябваше да се разпръснат, за да укрепят границите на страната си. След седмици на лоши новини за Киев, в които руските сили бавно, но неумолимо се придвижваха към украинските военни центрове Покровск и Славянск, сега Русия трябва да преосмисли движенията си и да укрепи най-съществената за нея фронтова линия - собствената ѝ граница.

Но дори когато Киев отказа да каже каквото и да било в сряда по повод на това, което руският президент Владимир Путин нарече "голяма провокация", някои украински наблюдатели открито поставят под въпрос разумността на тази авантюра.

През 2024 в Украйна се очаква да пристигнат общо 24 самолета, но за да се наклонят везните в нейна полза, страната се нуждае от поне 128

Киев хвърля F-16 в битката срещу Русия. Но ще променят ли те играта?

Възможно е, разбира се, да става въпрос за по-широка стратегия. Град Суджа, който сега е поне отчасти под украински контрол, се намира в непосредствена близост до руски газов терминал, точно на границата, който е ключов за доставките на газ през Украйна за Европа. Твърди се, че това споразумение ще приключи през януари и атаката може да е опит да се ограничи доходоносният източник на финансиране за Москва, който ядосва Киев, откакто през 2022 г. започна пълномащабната руска инвазия.

И все пак, докато не се изясни по-широкото значение на това нахлуване, остава огромна въпросителна относно стратегическите цели на Олександър Сирски, сравнително новия командир на украинските сили. Наскоро в публичното пространство се появиха новини за разцепление в командвания му щаб, като по-младите му подчинени критикуват неговата готовност да понася значителни загуби в битките на фронта, в които обикновено надделява Русия. Това е съветски начин на мислене, а Сирски е от тази епоха. Но тези, които умират или се връщат у дома с ампутирани крайници, често са от по-младото поколение, което цени ловкостта и хитростта повече от грубата упоритост.

В продължение на месеци Украйна се усъвършенства в нанасянето на удари по вътрешната инфраструктура на Русия - често с помощта на западни оръжия - като вади от строя писти, военноморски бази и петролни терминали в опит да нанесе дългосрочни щети на икономиката и военната машина на Москва. Но сега ситуацията е различна: Киев изпраща големи сухопътни сили на километри навътре във вражеската територия, където неговите снабдителни линии са по-нестабилни и целите по дефиниция са по-трудни за преследване.

Този ход идва в момент, когато украинските усилия започнаха да виждат конкретна полза от най-накрая пристигащите западни оръжия. Изтребителите F-16 са нови за фронтовата линия, но през следващите месеци се очаква да успеят да намалят затихващото въздушно превъзходство на Русия. Това би могло да означава, че ще намалеят бомбите, които поразяват украинските войски на фронта, и ракетите, които тероризират градските общности навътре в страната. Според някои сведения боеприпасите продължават да бъдат проблем за Киев, но със сигурност западните доставки в крайна сметка могат да запълнят този недостиг.

Така че защо този високорисков ход сега?

Ако погледнем отвъд непосредствения положителен новинарски цикъл за президента Володимир Зеленски, се очертават други цели. За първи път по време на войната започна сериозно да се говори за преговори. Русия може да бъде поканена да участва в следващата мирна конференция, организирана от Украйна и нейните съюзници. Делът на украинците, които одобряват преговорите, макар и да е малцинство, леко нараства. А и възможността за президентство на Тръмп също е надвиснала над Киев.

По този начин украинските сили се надяват да започнат да управляват по-успешно големи рояци от безпилотни апарати

Украйна ще разчита на дронове с изкуствен интелект, за да победи Русия

Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис може да запази същата непоколебимост като президента Джо Байдън по отношение на Украйна. Но е важно да се помни, че западната външна политика е непостоянен и лесно изтощаващ се звяр. Упоритата подкрепа на НАТО за Украйна е изключение. И тъй като конфликтът се приближава към четвъртата си година, въпросите за това как ще приключи той ще стават все по-гласовити.

Има ли някаква реална полза Украйна да се бие и гражданите ѝ да умират без перспективата да си върне окупираната територия от Москва? Иска ли Русия безкрайни битки, при които губи хиляди хора, за да завземе няколкостотин метра, докато гледа как по-широкият ѝ военен потенциал бавно се изтощава от украинските удари с по-голям обсег?

Тъй като перспективата за постигане на споразумение чрез преговори вече не е толкова далечна, и двете страни ще се стремят да подобрят позициите си на бойното поле, преди да седнат на масата. Не е ясно дали придвижването на Украйна към Курск е мотивирано от това, или е обикновен ход за нанасяне на щети там, където врагът е слаб. Но това е рядка и значителна авантюра с ограничените ресурси на Киев и може да е предвестник на вярата на украинците, че предстои по-голяма промяна.