За втора поредна година България е сред 15-те държави в света, които реализират търговски излишък в сферата на индустриалните роботи. Страната ни регистрира ръст от 280% спрямо 2021 г., което я поставя в една група с технологични лидери като Япония, Германия, Франция и Великобритания.

Това е един от основните акценти в последния доклад на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) „Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2023“.

„Това означава, че ние изнасяме повече, отколкото внасяме. Tази статистика показва, че България има водещи компании в областта на роботиката“, обясни пред Profit.bg Кристиян Михайлов, член на УС на PARAi.

По думите му те са по-скоро нишови играчи, които работят по задание на клиента и решават индивидуални проблеми, а не масови предизвикателства.

„Освен това системните ни интегратори започват все по-активно да обслужват международни пазари като САЩ, Израел, Германия и др., които сами по себе си много високотехнологични“, добави Кристиян Михайлов и акцентира: „България се бори с лошия си имидж именно чрез такъв тип компании. Но много от тях ни казват: „Когато искаме да работим на международни пазари, ни дават много по-ниски цени, защото сме от България, а предоставяме много по-високо качество спрямо някои конкуренти“. Така че страната ни, като бранд, трябва да бъде изчистена от лошия си имидж, наложен от политическите кризи и други вътрешни проблеми“.

Кристиян Михайлов, член на УС на PARAi.

И като заговорихме за проблеми, то фактът, че България е нетен износител на индустриални роботи може да бъде разглеждан и в негативен аспект. Това показва, че нивото на автоматизация у нас не е толкова високо, колкото на други места, въпреки че българските компании продължават да инвестират на това поле, като тази констатация е валидна за голяма част от индустриите – от производствената, през селското стопанство до логистиката. И затова си има причини.

Предизвикателства пред автоматизацията на българските индустрии

Според Кристиян Михайлов основните предизвикателства пред процеса на автоматизация на българските индустрии са две - липсата на ясна представа кое точно и защо си заслужава да бъде автоматизирано и недостигът на квалифициран персонал, изключително важен за планирането, интеграцията и поддръжката на подобни системи.

„Държавата трябва да помогне на компаниите чрез трансформиране на начина на създаване на кадри. България няма визия какви специалисти иска да разива. От една страна, инвестираме пари в STEM центрове, но, от друга, връзката между индустрията и държавата е счупена. Трябва да имаме повече специализирани училища, които подготвят иженерни кадри. Освен това трябва да се стимулира бизнесът с данъчни облекчения, за да се включи в този процес. Ако държават инвестира в създаването на подобни специлизирани гимназии, които имат връзка както с университетите, така и с бизнеса, ще видим как с течението на времето трендът се обръща“, категоричен е той.

Държавата също така трябва да инвестира в създаването на достатъчно специалисти, които бизнесът да дообучи и използва, както и в самите учители, които да бъдат мотивирани, „така че да палят младежите отсреща“.

От хоби до бизнес - как инкубаторът на PARA подкрепя роботиката у нас

„На ниво средно образование имаме проблем с липсата на учители, които да преподават физика, математика, информационни технологии, електроника. Това са хората, които трябва да обучат специалистите. А нивото пада, има все по-малко ученици, които акцентират върху физиката и математиката. Основният интерес към роботиката и инженерните науки идва от дестина училища в цялата страна, плюс някои мотивирани младежи от математически и езикови гимназии“, очертава основните проблеми по отношение на талантите у нас членът на УС на PARAi.

Паралелно с това, когато става дума за изкуствен интелект, електроника, роботика и други иновативни технологии, са нужни сериозни инвестиции за създаване бази за научноизследователска дейност, които да публикуват своите проучвания в престижни издания, а след това те да се превръщат в реален бизнес.

И все пак новините, че българската хардуерна и софтуерна компания SIVIKO е доставила мaшини зa aмepиĸaнcĸия пpoизвoдитeл нa oптични ĸaбeли Соrnіng, новите роботи на пловдивската Milara International жънат успехи на международни панаири, а доставчикът на технологии за умен дом Shelly Group е готов с разработката на свой собствен чип, показват недвусмислено, че страната ни има с какво да се похвали. Както и на какво да разчита за развитието си на полето на високите технологии.