Неотдавнашният пожар, който избухна в окупираната от Русия атомна електроцентрала Запорожие в Източна Украйна, поднови опасенията за потенциална катастрофа в обекта.

Докато Киев твърди, че руските сили са подпалили автомобилни гуми в охладителните кули на централата на 11 август, за да изглежда, че тя гори, Москва обвини за пожара обстрел от страна на украинските сили, без да предостави никакви доказателства.

"Независимо от това каква е причината, няма вероятност подобни атаки да предизвикат експлозия на централата", коментира пред Euronews Робърт Е. Кели, бивш главен ядрен инспектор в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Настоящият генерален директор Рафаел Мариано Гроси също потвърди по-рано през седмицата, че последният пожар не е повлиял на ядрената безопасност.

"Няма шансове" за сценарий като Чернобил днес

Някои от предишните удари по Запорожие доведоха до прекъсване на електрозахранването. От техническа гледна точка това е опасно, тъй като ядрените реактори не могат да бъдат охладени, прегряват и могат да се взривят - както в Чернобил.

"Но шансовете това да се случи днес по същество са нулеви“, казва Кели. "Реакторът в Чернобил изведнъж беше включен на пълна мощност с цялата тази вода в него, която за част от секундата се превърна в пара и просто взриви сградата на парчета. Реакторите, които се строят днес, са изградени по съвсем различен стандарт. Тези от чернобилски тип включват тонове запалим графит за контролиране на ядрената реакция, докато реакторът с вода под налягане (PWR) в Запорожие няма такъв.“

По думите му в Чернобил именно графитът се е запалил и изхвърлял радиоактивни изотопи и пепел в атмосферата в продължение на дни, докато пожарът е потушен. PWR нямат такъв проблем със запалимостта, което е огромно предимство, тъй като водата не гори.

"Също така реакторът в Чернобил се намираше в голяма обикновена промишлена сграда, която беше унищожена от експлозия на пара и огромен пожар“, продължава той. „Реакторите PWR, с изключение на много малко по-стари руски такива, винаги се изграждат в масивен бетонен и стоманен купол, предназначен да удържи експлозията на пара и да забави евентуално изтичане на радиоактивни изотопи към околната среда".

Други фактори допълнително намаляват риска в сравнение с 1986 г. По време на предишните прекъсвания на електрозахранването в Запорожие електроснабдяването е можело да бъде пренасочено от други източници, например от близката Запорожка въглищна електроцентрала - най-голямата топлоелектрическа централа в Украйна - и от дизелови генератори. Това ограничава вероятността от опасни прекъсвания.

В същото време реакторите в АЕЦ "Запорожие" в момента са спрени, за разлика от тези в Чернобил, които са в пълна експлоатация по време на инцидента.

Не на последно място, въпреки че е превзет от руските войски, персоналът на обекта до голяма степен е на място, което намалява риска от неправилно управление.

„Украинските граждани, които бяха принудени от руснаците да останат в Запорожие и да управляват тази централа в продължение на две години, трябва да бъдат третирани като герои и МААЕ би могла да изиграе роля в това“, категоричен е Кели. "Мисля, че те трябва да получат медал за това, че са служили на страната си в трудно положение, преминали са през ада“.

Подготвена ли е Европа за ядрена катастрофа?

Краткият отговор изглежда е „да“.

В 27-те държави членки на ЕС работят над 150 реактора и всяка страна има агенция за ядрена готовност, дори и тези, които нямат реактори.

„Координацията се е увеличила много след бедствието във Фукушима през 2011 г.“, обяснява пред Euronews специалистът по аварийна готовност в Шведската агенция за радиационна безопасност Ян Йохансон.

Насоките за ядрена безопасност обикновено се определят на международно равнище от МААЕ. В Европа организацията, която координира процедурите за безопасност в различните държави, е HERCA, а EMSREG е органът на ЕС, който следи за тяхното прилагане в отделните държави.

„HERCA е доста активна по отношение на Украйна, за да се опита да хармонизира и да обсъди какво да се прави, ако в там има ядрена авария“, продължава Йохансон.

Как изглежда един план за реакция при ядрен инцидент?

"Подготовката е най-важната част", обяснява Йохансон. "Каквото и да се случи, дори и срив, ще отнеме известно време, преди да настъпят последици. Ако нещо се обърка, обикновено знаем за това преди действителното изтичане на радиация."

При най-лошия възможен сценарий - експлозия с изпускане на радиация - се евакуира зона с радиус пет километра около инцидента. След като опасността бъде установена, цялото население в радиус от 25 километра - Зоната за планиране на спешни защитни действия - се предупреждава чрез аларми, сирени и текстово съобщение.

Алармите се задействат както на улицата, така и в домовете. Всяка къща в близост до ядрена електроцентрала, поне в Швеция, е оборудвана с радиоприемник, който се включва в случай на опасност.

Всички в радиус от 25 километра трябва да се скрият на закрито.

„Един нормален дом би трябвало да е достатъчно прикритие, дори в случай на голямо радиоактивно изпускане“, казва Йохансон, както и едно училище, което обезсмисля отиването в бункер.

В Швеция всички граждани разполагат и с йодни таблетки, които блокират абсорбирането на радиацията от щитовидната жлеза, като по този начин предотвратяват рисковете от рак. Всяко домакинство получава такива на всеки пет години. Но дали е необходимо да се поглъщат, зависи от мащаба на изтичането на радиация.

След като хората се укрият, е необходимо да включат телевизора или радиото или да следят страниците на властите в социалните медии за информация в реално време.

В скандинавската страна местните медии също са обучени да разпространяват този вид указания.

„Следващите стъпки зависят от количеството на изтеклия радиоактивен материал, както и от метеорологичните фактори“, казва Йохансон. „Ние тренираме няколко пъти през годината. Смятаме, че разполагаме с доста ефективна система, а властите знаят какво да правят.“

Каква е ситуацията в България?

България е една от европейските страни, която разполага със собствена АЕЦ. За изготвянето на мерки за реакция при изтичане на радиация у нас отговаря Агенцията за ядрено регулиране.

Основните мерки за защита на населението при авария, публикувани от нея, са:

  • укриване;

  • йодна профилактика;

  • евакуация.

В зависимост от конкретната ситуация, допълнително се прилагат и следните мерки:

  • ограничаване и контрол на достъпа в областите, засегнати от аварията;

  • използване на средства за предпазване от вдишването на радиоактивни вещества;

  • деконтаминация на хора, помещения, сгради и участъци, замърсени с радиоактивни вещества;

  • ограничаване консумацията на определени хранителни продукти (свежи плодове и зеленчуци от района на аварията, вода от открити водоизточници, фабрично неопаковано мляко от тревопасни животни, непакетирани храни и др.);

  • ограничаване на сухопътен, въздухоплавателен, речен/морски трафик;

  • медицинско проследяване;

  • временно или постоянно преселване.