Япония даде зелена светлина за рестарт на най-мощната АЕЦ в света
В сряда японският регулаторен орган за ядрена енергия отмени забраната за експлоатация, наложена преди две години на огромната електроцентрала „Кашивадзаки-Карива" на Tokyo Electric Power Company (TEPCO), като по този начин разчисти пътя за възобновяване на процеса на рестартиране, съобщава Reuters.
TEPCO се стреми да върне най-голямата атомна електроцентрала в света в експлоатация, за да намали оперативните си разходи, но за възобновяването все още е необходимо съгласието на местните власти в префектура Ниигата, на брега на Японско море.
С капацитет от 8212 мегавата (MW), централата не работи от 2011 г., когато аварията във Фукушима предизвика окончателното спиране на всички атомни електроцентрали в Япония.
През 2021 г. Органът за ядрено регулиране (ОЯР) забранява на TEPCO да експлоатира „Кашивазаки-Карива“, единствената атомна електроцентрала в работен режим, поради нарушения на безопасността, включително невъзможност за защита на ядрените материали и грешки, довели до достъп на неоторизиран служител до чувствителни зони на централата.
Позовавайки се на подобрения в системата за управление на безопасността, в сряда Органът за ядрено регулиране отменя заповедта за корективни действия, която не позволява на компанията да транспортира ново ураново гориво до централата или да зарежда горивни пръчки в реакторите - на практика блокирайки възобновяването на работата ѝ.
Акциите на TEPCO рязко поскъпват, след като в началото на този месец ядреният регулатор посочва, че ще обмисли отмяна на оперативната забрана след провеждане на проверка на място и среща с президента на компанията.
АЕЦ „Кашивадзаки-Карива" се намира в префектура Ниигата, град Кашивадзаки и град Карива, на около 220 км северозападно от японската столица Токио. Тя е най-голямата атомна електроцентрала в света по нетна електрическа мощност, със седем конвенционални ядрени реактора, всеки със средна мощност 1067 MW и номинална мощност 1100 MW.
Изграждането на първия реактор започва през 1980 г., като той влиза в експлоатация през 1985 г., а последният започва работа през 1994 г. Централата е построена в съответствие със строги стандарти за устойчивост на земетресения, но въпреки това земетресението в морето Чуецу през 2007 г. предизвиква изтичане на радиоактивни вещества във въздуха и водата, което води до спирането ѝ няколко години по-късно.
През 2020 г. TEPCO подава заявление до Органа за ядрено регулиране за одобрение за изменение на инструментите за безопасност на реакторите в „Кашивадзаки-Карива“.
Историята на самата компания Tokyo Electric Power Company (TEPCO) датира от 1 май 1951 г., когато е създадена с капитал от 1 460 млн. йени. Компанията участва в експлоатацията и разширяването на различни съоръжения за производство на електроенергия, включително ядрени, термични и вятърни електроцентрали.
Атомната електроцентрала „Кашивазаки-Карива" играе важна роля в портфолиото на компанията за производство на електроенергия.
Изпускането на вода от Фукушима зависи от спора между политиката и науката
Най-големият експериментален реактор за ядрен синтез
Това обаче далеч не е единствената енергийна инициатива, която Япония предприема в рамките на последния месец на 2023 г. В началото на декември The Guardian съобщава, че в Нака, Япония, е открит най-големият в света експериментален реактор за ядрен синтез - технология, която е в начален стадий на развитие, но много експерти смятат за отговор на бъдещите енергийни нужди на човечеството.
Термоядреният синтез се различава от деленето - техниката, използвана в ядрените електроцентрали - по това, че слива две атомни ядра, вместо да разделя едно. Целта на реактора JT-60SA е да се проучи възможността за използване на термоядрения синтез като безопасен, широкомащабен и безвъглероден източник на чиста енергия - с повече произведена енергия, отколкото се влага за производството.
Високата шест етажа машина, разположена в хангар в Нака, северно от Токио, се състои от съд с формата на поничка, наречен "токамак", в който се съдържа завихряща се плазма, нагрята до 200 милиона градуса по Целзий. Тя е съвместен проект на Европейския съюз и Япония и е предшественик на по-големия си брат във Франция - строящия се Международен термоядрен експериментален реактор (ITER).
Крайната цел и на двата проекта е да се накарат ядрата на водорода да се слеят в един по-тежък елемент - хелий, като се освободи енергия под формата на светлина и топлина и се имитира процесът, който се извършва в слънцето.
Изследователите на ITER, който е с по-голям бюджет, изостават от графика и се сблъскват с големи технически проблеми, но се надяват да открият Свещения граал на технологията за ядрен синтез - чистата енергия.
Сам Дейвис, заместник-ръководител на проекта JT-60SA, заявява, че устройството "ще ни доближи до енергията от термоядрен синтез".
"То е резултат от сътрудничеството между повече от 500 учени и инженери и повече от 70 компании в Европа и Япония", казва Дейвис при откриването на лабораторията.
Комисарят по енергетиката на ЕС Кадри Симсон на свой ред коментира, че JT-60SA е "най-напредналият токамак в света", и нарича началото на експлоатацията "крайъгълен камък в историята на термоядрения синтез".
"Термоядреният синтез има потенциала да се превърне в ключов компонент на енергийния микс през втората половина на този век", добавя Симсон.
Подвигът на "нетно увеличаване на енергията" е постигнат през декември миналата година в Националната лаборатория „Лорънс Ливърмор" в САЩ, където се намира най-големият лазер в света. Американското съоръжение използва метод, различен от този на ITER и JT-60SA, известен като термоядрен синтез с инерционно задържане, при който високоенергийни лазери се насочват едновременно към цилиндър с размерите на напръстник, съдържащ водород.
Правителството на САЩ определя резултата като "забележително постижение" в търсенето на източник на неограничена, чиста енергия и прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива, отделящи въглерод, които предизвикват климатични промени и геополитически сътресения.
За разлика от ядреното делене, термоядреният синтез не носи риск от катастрофални ядрени аварии, като тази във Фукушима, Япония, през 2011 г., и произвежда много по-малко радиоактивни отпадъци от сегашните електроцентрали, твърдят привържениците на технологията.