Стремежът на сръбския президент Александър Вучич да се превърне в любимия балкански лидер на Брюксел се проваля.

Той успя да сключи сделка за доставка на литий на Европейския съюз, необходим за захранване на бъдещия електромобилен парк на блока, но по този начин събуди масово движение срещу голям проект за добив на полезни изкопаеми, който беше благословен и от Брюксел, и от Берлин. Обхванат от страх, Вучич обвини протестиращите, които се събраха с десетки хиляди на 10 август, че подготвят заговор за свалянето му.

„Това е част от хибридния подход за провеждане на „цветни“ революции“, каза тогава Вучич пред репортери, добавяйки, че предупреждението му за възможен държавен преврат се основава на информация, получена от Русия - историческият покровител на балканската държава.

Това е парадокс: обръщайки се към Запада, за да даде възможност за преход към зелено бъдеще, Вучич, както казват неговите критици, е обрекъл 7-милионното население на Сърбия на по-нататъшна икономическа експлоатация и замърсяване на околната среда, а това на практика още повече отдалечава западните стандарти за демокрация и отчетност.

„Ние се превръщаме в колония на всички велики сили“, казва Небойша Петкович, лидер на протест от Горна Неделица, село в Северозападна Сърбия, разположено до основната площадка на планираната мина.

В продължение на почти две десетилетия Петкович и съседите му наблюдават как геолози и златотърсачи се стичат към бреговете на река Ядар. Там те откриват богати залежи на „бяло злато“, което според някои оценки би могло да осигури до 90% от лития, от който Европа се нуждае, за да захрани прехода си към транспорт без вредни емисии.

Сделката за добив на литий от Сърбия с ЕС взриви обществеността

Противоречия

Англо-австралийският миннодобивен гигант Rio Tinto е сред първите търсачи. Той получава разрешение за разработване на находището Ядар през 2017 г. - пет години след като Вучич за първи път се издигна на власт - само за да може то да бъде отменено след по-ранна вълна от протести преди две години.

Въпреки това твърдолинейният националист никога не се отказва от проекта. И въпреки съмненията относно демократичните му разбирания, ЕС разчита на него и го насърчава да го осъществи.

Ядар притежава едни от най-големите запаси от литий в Европа. Министерството на минното дело и енергетиката на Сърбия изчислява, че мината, която се очаква да бъде отворена през 2028 г., ще произведе 58 000 метрични тона до 2030 г. - достатъчно, за да се поставят батерии в 1,1 милиона електрически превозни средства. Rio Tinto е отделила 2,55 млрд. долара за осъществяването на проекта.

Но ентусиазмът на ЕС не се споделя от хората в Сърбия, които смятат, че зависимостта от Вучич само е насърчила автократичните му наклонности. Според анализатори общественото доверие в ЕС е спаднало рязко, тъй като обещанията на лидерите на блока да насърчават демократичните ценности в дългогодишната кандидатка за членство звучат все по-неубедително.

„ЕС проявява лицемерие, защото подкрепя един диктатор в Сърбия, който блокира съдебната система, медиите и всичко останало, но това е приемливо за тях, защото той ще им достави лития, от който те толкова много се нуждаят“, казва Петкович пред POLITICO.

Електрификация под въпрос: Кризата в доставките на литий е неизбежна

Наръчник на Кремъл

През юли Вучич посрещна с помпозност германския канцлер Олаф Шолц и ръководителя на „Зелената сделка“ на ЕС Марош Шефчович, за да подпишат споразумение, с което се официализира подкрепата на ЕС за мината, заедно с няколко меморандума, подписани с големи автомобилни производители като Mercedes-Benz и Stellantis.

Само два месеца по-рано китайският президент Си Дзинпин беше посрещнат с още по-голяма церемония, като стотици сърби се събраха да го поздравят, развявайки китайски знамена и възхвалявайки „желязната дружба“ по време на първото му пътуване в Европа след пандемията.

Тези две съития олицетворяват подхода на Вучич към външната политика. Той се свежда до това, че приветства всички желаещи да инвестират - като китайския завод за мед Zijin в Бор или Русия, която притежава над 50% от петролните и газовите интереси на Сърбия - стига да не се месят във вътрешните работи на страната.

Според Александър Джокич, експерт по сръбско-руските отношения, Москва с удоволствие ще подкрепи претенциите на Вучич за преврат, без значение каква сделка ще сключи той със Запада - включително като му позволи да използва любимия ѝ етикет „цветна революция“, за да делегитимира протестите срещу проекта „Ядар“.

Ако Русия твърди, че в Сърбия е в ход цветна революция, Вучич „може да се позиционира като смел или почти митичен борец срещу злия, намесващ се във вътрешните работи Запад“, обяснява Джокич. „Ако в Русия, Молдова или Грузия се случват протести, те не могат да се дължат на това, че хората органично не харесват политиката на своето правителство; те трябва да бъдат подкрепени и дори финансирани от Запада“.

Това е иронично, като се има предвид, че протестиращите срещу литиевата мина се събират срещу проект, който Западът наистина иска. Посланиците на САЩ и Великобритания в Сърбия вече изразиха подкрепа за сделката.

„Посланието на Вучич по този въпрос е объркано. Когато защитава мината на Rio Tinto, той казва, че тя е доказателство за големия напредък, който Сърбия е направила в сближаването си със Запада“, продължава Джокич. „Но когато хората протестират срещу мината, той твърди, че това е преврат, подкрепян от Запада.“

„Вучич не е зло“: Защо залогът на Запада за Сърбия може да е фатална грешка

„Няма политическа мотивация“

В Сърбия на Вучич много малко неща стигат до националния ефир, освен ако той не одобри посланието. Демонстрацията през миналия уикенд получи 24-секундно споменаване във вечерните новини на обществената телевизия - които обикновено игнорират антиправителствените протести.

Ако исканията на протестиращите действително бяха отразени, обществеността щеше да разбере, че притесненията им до голяма степен са свързани с околната среда.

„Тези протести са политически, в смисъл че околната среда също е политически въпрос. Но освен това няма никаква политическа мотивация“, казва Жаклина Живкович, активистка на Pravo na vodu (Право на вода), група, която води кампания за чиста речна вода.

„Ние се притесняваме за околната среда и за бъдещето на Сърбия, защото не искаме да се превърнем в минна държава“, допълва тя, посочвайки тежкото замърсяване от минните предприятия, управлявани от Китай, а по-рано и от тежката промишленост от времето на Югославия.

За да заобиколят медийното затъмнение, с което се сблъскват, протестиращите прибягват до блокиране на магистрали и пътни артерии. По този начин гражданите, които не могат да видят какво се случва в новините, са физически принудени да спрат и да се запознаят с последиците от мината.

Едно от опасенията е, че корозивните киселини, необходими за отделянето на лития от други съединения, могат да изтекат, да затруднят развитието на земеделските култури и да навредят на екосистемите, тъй като мината може да замърси почвата и водата в регион, който разчита в голяма степен на селското стопанство.

„Искаме да запазим това, което имаме, и искаме да имаме институции, които могат да гарантират чист въздух, чиста вода и чиста околна среда“, продължава Живкович, като подчертава, че „около 1,5 милиона души в Сърбия нямат достъп до чиста вода“.

Си изтъкна задълбочаващото се „стоманено приятелството“ между Сърбия и Китай

Кампания „Страх“

Rio Tinto проведе широка собствена кампания за успокояване на тези екологични опасения.

„Уважаваме правото на протест, но това, което виждаме тук, е кампания за всяване на страх - умишлена и преднамерена дезинформация, в която се казва, че сме открита мина, че ще отровим водоизточниците, че селското стопанство няма да продължи да функционира - всичко, което може да създаде страх“, казва в интервю за POLITICO Чад Блевит, управляващ директор на проекта.

Отричайки твърденията на активистите, Rio Tinto твърди, че подземната мина ще бъде изцяло съобразена с екологичните закони на ЕС и Сърбия. През юни компанията публикува предварителни проекти на проучвания за оценка на въздействието върху околната среда, които обхващат мината, завод за повърхностна преработка и депо за промишлени отпадъци.

„Работим по този проект от 20 години и сме похарчили 600 млн. евро за него. Това е най-проучваният литиев проект в света“, твърди Блевит, повтаряйки някои от изявленията на Шолц и Шефчович, според които мината ще бъде изградена и експлоатирана не само по стандартите на ЕС, но и по „най-високите стандарти в света“.

Активистите обаче са решени да засилят натиска.

„Те казват, че жертвите си заслужават, а ние не сме съгласни“, категоричен е Живкович.