Хиляди граждани излязоха на протест в Сърбия срещу проект за добив на литий, който правителството на балканската страна наскоро подписа с Европейския съюз.

Демонстрации се проведоха едновременно в градове като Савац, Кралево, Аранджеловац, Лига и Бараево, съобщава Euronews. Те последваха подобни прояви в други сръбски градове през последните седмици.

Сделката относно „критични суровини“, касаеща добива на литий, може да намали зависимостта на Европа от Китай и да доведе ЕС до приближаване към Сърбия, която има тесни връзки с Русия и Китай.

Споразумението обаче срещна сериозна критика от редица природозащитници и опозиционни групи в Сърбия, които твърдят, че ще нанесе необратими щети на околната среда, като същевременно ще има минимални ползи за сръбските граждани.

Електрификация под въпрос: Кризата в доставките на литий е неизбежна

20 години, 158 млн. тона руда, 415 млн. евро

Световният миннодобивен гигант Rio Tinto започва да проучва сръбските планини преди над 20 години в търсене на желязо и други метали. Накрая, през 2004 г., открива повече, отколкото е очаквал: огромно находище на литий.

С приблизително 158 млн. тона руда, съдържаща 1,8% литиев оксид в новооткрития минерал ядарит (наречен така по името на сръбския регион Ядар, където е открит), това находище, ако бъде изкопано дълбоко под планината, би могло да осигури производство на достатъчно батерии за захранване на 30% от производството на автомобили в Европа.

Когато Rio Tinto закупи земята и получи зелена светлина за започване на строителство на мината, в обществеността се надигна огромен шум, стигна се до масови протести и блокиране на ключови пътища, и така през януари 2022 г. лицензите бяха отнети, а правителството обяви проекта за мъртъв.

Президентът Александър Вучич заяви, че всякакви изкопни работи няма да започнат преди 2028 г. и че правителството ще поиска твърди екологични гаранции, преди да разреши проучванията. Някои правителствени служители намекнаха и за провеждане на референдум по този въпрос.

Този месец Конституционният съд на Сърбия отмени решението на властите да стопират разработката на стойност 2,4 млрд. долара, стартирана от британско-американската компания, като проправи пътя за нейното възобновяване.

Малко след това в Белград пристигна делегация от високопоставени европейски официални лица и бизнес лидери, припомня Euronews.

Чили иска да е лидер в добива на литий. Местното население – не

Рестартиране

Сърбия разпъна червения килим за германския канцлер Олаф Шолц, зам.-председателя на ЕК, отговарящ за Европейската зелена сделка, Марош Шефчович, както и за главните изпълнителни директори на водещите банки, като Европейската банка за възстановяване и развитие, KFW и Италианската банка за развитие. Присъства и главният изпълнителен директор на автомобилния гигант Mercedes-Benz.

Подписването на меморандума (известен като „сделката с лития“ в Сърбия) може да се окаже едно от най-важните събития за зелената индустрия в Европа и със сигурност за икономиката на Сърбия, която продължава да се опитва да се присъедини към ЕС.

Сръбското правителство заяви, че има за цел да задоволи поне 20% от търсенето на литий в Европа.

По-голямата част от използвания в Европа литий в момента идва от Азия и Южна Америка. Пандемията, пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и други смущения в световните вериги за доставки ясно показаха, че зависимостта от места на дълги разстояния е изпълнена с несигурност.

Изправена пред тези предизвикателства, Европа се втурна да търси стратегически ресурси по-близо до дома си и макар че има и други перспективи за добив в страни като Германия, Финландия, Испания, Португалия и Обединеното кралство, тази в Сърбия, започнала преди две десетилетия, е далеч по-напред: Rio Tinto е отделила 415 млн. евро за нея досега.

Защо литиевата индустрия гледа с надежда към Аржентина?

Квантов скок в бъдещето

Както домакинът, сръбският президент Александър Вучич, чието правителство получи нов четиригодишен мандат, така и европейските му гости не спестиха похвалите си, като подчертаха икономическия потенциал на проекта.

Вучич заяви, че до откриването на мината има още много време, но че процесът ще бъде прозрачен и „без тайни“.

„Това е crème de la crème на европейската индустрия и е ясно, че сме довели Европа в Сърбия“, каза той след церемонията по подписването.

„Този ден ме изпълва с надежда за нашата страна. Това е важно за Европа, за Германия, но преди всичко за Сърбия. Той ще отбележи повратна точка, голяма промяна, квантов скок в бъдещето.“

Presidency of Serbia / Dimitrije Goll

Какво ще получи Сърбия

Да бъде център на европейската зелена трансформация може да доближи страната до целта й да стане член на ЕС.

Шолц намекна за това, когато приветства инициативата като добър начин да се помогне на Сърбия да се асимилира с Европа.

„Трябва да добавя, че това наистина е европейски проект. Имаме нужда от европейски дух и това е нещо много важно за бъдещето. Бих свързал присъствието си тук с ясната подкрепа за европейската интеграция на страните от Западните Балкани.“

Presidency of Serbia / Dimitrije Goll

В самата мина, когато бъде открита вероятно до 2028 г., ще бъдат наети пряко 2100 работници. Дали обаче създаването на работни места си заслужава риска от замърсяване?

Участниците в срещата на върха направиха всичко възможно, за да разсеят страховете на сръбската общественост, включително опасенията, че Сърбия ще рискува околната си среда в името на зле платени работни места в мините и малко пари от таксата за добив - само 5% за металите.

Вълна от гняв и недоволство

Публикация, която се разпространи в социалните медии в Сърбия, показа снимка на недохранено дете в дрипи, клекнало в калта, уж в диамантена мина някъде в Африка. Надписът към нея беше: „Просперитетът, който носи добивът на полезни изкопаеми за европейците“.

Междувременно австрийският вестник Der Standard публикува статия с мнение, в която твърди, че на Балканите се е родила нова западна колония, и взривява Шолц, че е сключил сделка с Вучич.

Самият ЕС в последно време критикува Вучич и неговото правителство заради опасенията за върховенството на закона в страната-кандидатка за членство в ЕС и съобщенията, че последните общи избори в страната са били белязани от нередности.

За да успокои обществеността, Вучич обеща да забрани износа на литий от Сърбия, което означава, че всички, които искат да използват сръбски литий, ще трябва да открият фабрики в балканската страна. Европейските гости на срещата на върха изглежда нямаха нищо против, като фразата „верига за създаване на стойност“ се превърна в лайтмотив на събитието.

„Този проект създава нова потенциална верига за създаване на стойност и осигурява възможност за създаване на нови работни места, не само в добива, но и в другите етапи на преработката“, заяви Шолц. „Той свързва Сърбия с бъдещето на мобилността, която трябва да бъде безвъглеродна. Това е повратна точка в мобилността на бъдещето.“

„Вучич не е зло“: Защо залогът на Запада за Сърбия може да е фатална грешка

Вучич повтори подобно мнение, като отбеляза, че проектът ще донесе „поне 6 млрд. евро нови инвестиции в Сърбия“.

„Г-н Шолц каза, че ще направи всичко възможно да формира верига за създаване на стойност тук, в Сърбия, така че да имаме фабрики тук, вместо да изпращаме суровини в чужбина. Ще се борим за производителя на крайния продукт - електромобила. Вече имаме Stellantis, но ще привлечем и други“.

„Верига за създаване на стойност“

Друго събитие в Сърбия, само няколко дни след срещата на върха в Белград, даде представа за потенциала на веригата за създаване на стойност.

В Крагуевац, известен още като „сръбския Детройт“ заради постоянно присъстващата автомобилна индустрия, автомобилният гигант Stellantis откри нова производствена линия и пусна на пазара първия електрически автомобил, произведен в Сърбия – Fiat Grande Panda. На линията ще работят 2 000 работници.

По време на събитието изпълнителният директор на Stellantis Карлос Таварес заяви, че компанията ще разгледа новото споразумение за лития между Сърбия и ЕС.

„Най-голямата слабост на електрическите автомобили е тяхната достъпност. Затова смятам, че това е добър ход, а ние, сме част от историята. Ще се стремим към добро предложение за обществените поръчки от меморандума. Смятам, че това е напълно логично“, добави Таварес.