Финландия е напът да погребе отработеното си ядрено гориво в първата в света геоложка гробница, където то ще се съхранява в продължение на 100 000 години. Уникалният проект е приветстван като преломен момент за дългосрочната устойчивост на ядрената енергия и като „модел за целия свят“.

По някое време през следващата година или в началото на 2026 г. високорадиоактивното отработено ядрено гориво ще бъде опаковано във водонепроницаеми контейнери и депонирано в скали на повече от 400 метра под горите в югозападната част на страната. Издръжливите медни контейнери ще бъдат изолирани далеч от хората и съхранявани под земята в продължение на хиляди години.

Onkalo, както е търговското наименование на съоръжението, е финландска дума за малка пещера или яма. Това е подходящо име за хранилището, което се намира на върха на дефиле от тунели и е разположено в непосредствена близост до три ядрени реактора на остров Олкилуото, на около 240 км от столицата Хелзинки.

Създадената през 1995 г. компания Posiva е натоварена с отговорността да се занимава с окончателното погребване на отработените ядрени горивни пръти там. Тя е съвместна собственост на компанията за ядрена енергия TVO и доставика на комунални услуги Fortum.

„По принцип проектът в Onkalo се състои в това, че изграждаме завод за капсулиране и съоръжение за погребване на отработено гориво. И това не е временно, а за постоянно“, коментира пред CNBC Паси Туохимаа, ръководител на комуникациите на Posiva.

По думите му първото по рода си съоръжение за геоложко депониране е обект на силен интерес от страна на участниците в индустрията, благодарение на „ядрения ренесанс“ през последните години, както и на енергийната криза, обхванала Европа и части от Азия от средата на 2021 г. до края на 2022 г.

„Наличието на решение за окончателното погребване на отработеното гориво е като липсваща част от устойчивия жизнен цикъл на ядрената енергия“, смята Туохимаа.

Ролята на ядрената енергия

Проектът Onkalo разпалва дебат за това дали някой може да гарантира дългосрочната безопасност на отработените ядрени отпадъци и до каква степен атомната енергия трябва да се използва в борбата с климатичната криза.

По данни на World Nuclear Association понастоящем ядрените централи осигуряват около 9% от електроенергията в света. Тъй като тя е нисковъглеродна, защитниците ѝ твърдят, че има потенциала да играе значителна роля в подпомагането на държавите да произвеждат електроенергия, като същевременно намаляват емисиите и зависимостта си от изкопаеми горива.

Някои екологични групи обаче твърдят, че ядрената индустрия е скъпо и вредно средство за отвличане на вниманието от по-евтини и по-чисти алтернативи.

„Работя както в областта на депонирането на ядрени отпадъци, така и в тази на ядрените аварии, и съм преживял най-доброто и най-лошото от това, което може да предложи ядрената индустрия“, категоричен е Гарет Лоу, професор по радиохимия в University of Helsinki. „Чиста енергия, евтина енергия, добър базов товар, но съм виждал и лошата страна - аварии, създаване на отпадъци и проблемите, които имаме там. Все пак това, че сега една страна демонстрира, че всъщност може да вземе тези много опасни отпадъци, които ще останат тук в продължение на 100 000 и повече години в бъдещето, и има решение за тяхното обезвреждане, мисля, че показва, че това може да се направи.“

Финландия „поне с десетилетие напред“

Лоу описва проекта Onkalo като „важен етап“ както за Финландия, така и за международната ядрена енергетика.

„Posiva много правилно представя проекта като първи в света. Това ще бъде първото хранилище за отработено ядрено гориво, което ще бъде обезвредено по много сигурен и надежден начин в бъдеще“, акцентира той.

По думите му макар много страни да искат да последват стъпките на Финландия, когато става въпрос за геоложко депониране на отработено ядрено гориво, скандинавската страна е „поне с десетилетие“ пред съседна Швеция например - следващата страна, която вероятно ще може да се похвали с подобно постижение.

„От научна и инженерна гледна точка е много трудно да се въведе и приложи, но и от политическа гледна точка е много, много трудно да се даде тласък на този сценарий за погребване“, казва Лоу. „Има много страни в света, които все още са на етап на планиране и се опитват да намерят място, където да поставят отпадъците. Така че фактът, че Финландия е построила хранилище сега и през следващата година или две ще го експлоатирам и ще започнем процеса на депониране е чудо“.

„Модел за целия свят“

Проектът Onkalo се основава на т.нар. метод KBS-3, разработен от Swedish Nuclear Fuel and Waste Management Company, която работи по второто подобно хранилище в света.

KBS-3 се основава на принципа на многобариерността, при който няколко инженерни бариери се стремят да гарантират дългосрочната безопасност на отработеното ядрено гориво. На практика това означава, че ако някоя от бариерите поддаде, изолацията на радиоактивните отпадъци не се нарушава.

„Това е начин да покажем, че една толкова малка страна понякога е в състояние да реши един от 20-те най-големи проблеми пред човечеството“, категоричен е финландският министър на климата Кай Микканен пред CNBC. „Както видяхме през последните 10 години, ядрената енергетика изглежда е необходима по много важен начин за зелената сделка в Европа, особено ако искаме Азия и САЩ да обърнат гръб на производството на електроенергия от изкопаеми горива“.

Запитан дали проектът може да се разглежда като решение за устойчивостта на ядрените отпадъци, Микканен е категоричен: „Да, определено. Сигурен съм, че мнозинството от финландското население, както и това в близост до Onkalo, го възприемат по този начин“

Според него проектът Onkalo трябва да бъде „модел за целия свят“.