Експерти предупреждават, че някои от най-натоварените морски пътища в света са изложени на риск заради нарастващото напрежение в Южнокитайско море.

През последните месеци се засилиха сблъсъците в силно оспорваната западна част на Тихия океан, която е ключов търговски маршрут за Китай, Япония и Индия - три от най-големите икономики в света. Тъй като Пекин претендира за почти цялото море, а няколко други държави имат припокриващи се претенции, между Китай, Филипините и Виетнам избухнаха редица сблъсъци, които породиха опасения за инцидент, който може да наруши световната търговия.

Според Марко Папич, главен глобален геомакростратег в BCA Research, тези събития в Южнокитайско море трябва да бъдат в полезрението на световните пазари и вериги за доставки заради значението на тези водни пътища за международната търговия.

„Южнокитайско море е най-ценният корабоплавателен път в света от гледна точка на стойността на търговията, която преминава през него“, казва Папич пред CNBC, като добавя, че конфликтът там представлява очевиден риск за световното корабоплаване.

По думите му морският път е особено важен за стоките и суровините, които преминават през него, за да достигнат до Китай. Произведените в Китай стоки пък след това пътуват по същия маршрут до други части на света.

Конфликтите в региона постепенно привличат вниманието на правителствата по света, включително на САЩ, които са обвързани с договор за взаимна отбрана с Филипините.

Точни данни за обема на търговията през този регион за последните години няма, но проектът CSIS China Power Project изчислява, че през 2016 г. оттам е преминала търговия за 3,4 трилиона долара, което представлява 21% от световната.

Същевременно United Nations Conference on Trade and Development изчислява, че 60% от морската търговия преминава през Азия, а през Южнокитайско море е преминала приблизително една трета от световното корабоплаване през тази година.

Сблъсъци между Китай и Филипините в Южнокитайско море

Нарастващо напрежение  

Разположено в западната част на Тихия океан, Южнокитайско море се намира между Китай, Тайван, Филипините, Виетнам, Индонезия, Тайланд, Малайзия и Камбоджа, много от които имат претенции към водите му.

Китай обаче, по-специално, претендира за почти цялото Южнокитайско море по силата на своята „деветлъчна линия“, с което отхвърля решение от 2016 г. на международен арбитражен съд в Хага, Нидерландия, който не намира правна или историческа основа за претенциите на Пекин.

Това доведе до ескалиране на търканията с много от съседите на Китай, които смятат, че бреговата охрана на страната навлиза постоянно в техните изключителни икономически зони.

По-рано този месец Филипините обвиниха китайските ракетни катери, че преследват филипински кораби и насочват лазери към патрулиращи самолети в близост до оспорваната плитчина „Полумесеца”. Според филипински официални лица в оспорваното морско поле има постоянни сблъсъци, при които се използват водни оръдия и са ранявани филипински моряци.

Президентът на страната Фердинанд Маркос младши постави въпроса на регионална среща на върха в четвъртък, като поиска ускоряване на преговорите по кодекс за поведение в Южнокитайско море, обвинявайки Пекин в тормоз и сплашване.

Междувременно Министерството на външните работи на Виетнам също наскоро осъди действията на Китай в Южнокитайско море, като обвини китайски кораби в извършване на „насилствена атака“ срещу виетнамски риболовни лодки.

„През последните няколко седмици видяхме, че напрежението нараства не само между Китай и Филипините, но и с Виетнам“, посочва Ричард Хейдариан, политически съветник и старши преподавател по международни въпроси във University of the Philippines. „Смятам, че е само въпрос на време все повече държави от АСЕАН да се изкажат и да станем свидетели на още по-тревожни сблъсъци“.

Китай оказва ядрен натиск върху САЩ от Южнокитайско море

Никой не иска ескалация

Въпреки че геополитическите рискове в Южнокитайско море се увеличават, експертите успокояват, че все още има много причини всички участващи страни да избягват по-големи конфликти. Дори Китай използва единствено тактики от т.нар. „сива зона“ - принудителни действия, които не са равностойни на въоръжен конфликт, но надхвърлят обичайните дипломатически мерки.

„Тактиката на сивата зона, колкото и да е обезпокоителна, е пример за желанието на Пекин да си проправи път през Южнокитайско море, а не да го прегази с булдозер“, казва Хейдариан.

В същото време корабоплаването през него е взаимноизгодно за икономиките на всички страните, участващи в сблъсъците.

Според Абдул Якоб, научен сътрудник по Югоизточна Азия в Lowy Institute, ако Китай започне да извършва дейности, засягащи свободата на корабоплаването, като например обявяване на части от Южнокитайско море за забранени за граждански кораби, може да станем свидетели на по-активно участие на САЩ.

„Но в този момент всички страни, включително Китай, не искат да ескалират ситуацията до пълноценен военен конфликт“, добавя той.