Според политически анализатори Китай е увеличил агресията си срещу Филипините в спорните води на Южнокитайско море, което поставя под въпрос силата на американското възпиране. Причината - миналата седмица китайската брегова охрана превзе два филипински кораба, изпълняващи мисия за снабдяване на заставата на плитчината Втори Томас на островите Спратли, като тежко рани един военноморски служител, според филипински официални лица.

За плитчината претендират както Манила, така и Пекин.

През последните месеци в района са станали няколко сблъсъка. Експертите твърдят, че последният инцидент представлява ескалация и показва ограниченията на Договора за взаимна отбрана между САЩ и Филипините (MDT), подписан през 1951 г.

"Неуспехът на MDT да възпре последната конфронтация показва неяснотата в поетите ангажименти от двете страни", казва Честър Кабалза, президент и основател на базирания във Филипините мозъчен тръст "Международно сътрудничество за развитие и сигурност", цитиран от CNBC.

Миналата година Филипините и САЩ публикуваха нови "Двустранни насоки за отбрана", в които се потвърждава, че "въоръжено нападение" в Южнокитайско море срещу филипински кораби ще доведе до задействане на задълженията на САЩ за взаимна отбрана.

Китай, от своя страна, внимава да не задейства MDP, като избягва използването на оръжие, а вместо това разчита на тактики от "сивата зона" - принудителни действия, които не са равностойни на въоръжен конфликт - при плитчината Втори Томас. Съобщава се, че те включват използването на водни оръдия и блъскане на филипински плавателни съдове.

Сблъсъци между Китай и Филипините в Южнокитайско море

"Сивата зона"

Действията на Пекин имат за цел да спрат мисиите за снабдяване на морски пост, който представлява ръждясал филипински кораб, заземен в плитчината от 1999 г. насам, тъй като съществуването му подкрепя претенциите на Филипините към рифа. Според Кабалза, ако Манила и Вашингтон не направят повече за засилване на възпирането, Пекин ще продължи да прилага тактиката на "сивата зона" в опитите си да спечели плитчината и други райони, оспорвани от Филипините.

"Използването на тези тактики трябва да бъде класифицирано като въоръжено нападение в MDT, ако САЩ имат сериозни намерения да помогнат на Филипините в стратегическата и асиметричната война с Китай", категоричен е той.

Разширеното определение за "въоръжено нападение" в договора може да включва "всяко умишлено действие за нанасяне на телесни повреди или което води до смърт на филипинци", казва и Ричард Хейдариан, политически съветник и старши преподавател по международни въпроси във Филипинския университет. Тези насоки са в съответствие с тълкуването на MDT в доклад на Индо-тихоокеанското командване на САЩ, който беше разсекретен миналата година.

Според Хейдарян обаче приглушената реакция на Филипините на сблъсъка от миналата седмица може да е знак за опасенията им по отношение на позоваването на Договора за взаимна отбрана.

"Филипинското правителство е изправено пред огромна дилема. То иска по-голямо уверение от САЩ, но вероятно няма да го получи, а също така иска да избегне нежелана ескалация", казва експертът. "Изключително важно е Филипините и САЩ да дадат сигнал, че филипинските войски имат право и могат да използват бойни огнестрелни оръжия за самозащита и че използването на такива от страна на Китай незабавно ще задейства MDT".

Според Абдул Рахман Яакоб, научен сътрудник в Програмата за Югоизточна Азия на Lowy Institute, обаче е малко вероятно САЩ да разширят обхвата на отбранителния пакт, тъй като това може да ги въвлече в по-широк военен конфликт.

САЩ и Китай са подновили преговорите за ядрените оръжия с фокус върху Тайван

Самостоятелност

На фона на "трезвата оценка на риска от неучастие на САЩ" Филипините също ще се стремят да засилят собствените си възможности за възпиране и стратегията при отстояването на териториалните си претенции, смята Матео Пиасентини, анализатор за Китай и Индо-Тихоокеанския регион в италианския мозъчен тръст Geopolitica.

Филипинският президент Фердинанд Маркос младши заяви в четвъртък, че макар последният инцидент на плитчината да не е "въоръжено нападение", страната трябва да "направи повече" от това да протестира срещу действията на Китай.

"Филипините ще продължат да снабдяват кораба “Сиера Мадре” и се надяваме да инвестират в още аванпостове в изключителната си икономическа зона в Южнокитайско море. Няма илюзия, че Китай ще се откаже. Това, което Манила се опитва да направи, е също да не се откаже да отстоява претенциите си", описва ситуацията Паисентини.

Началникът на отбраната на Филипините отново заяви, че военните няма да обявяват предварително мисиите си за снабдяване на плитчината. Според Яакоб от Lowy Institute това може да помогне на Манила да надхитри Пекин, като същевременно избегне преки конфронтации.

Страната също така работи за укрепване на собствените си отбранителни способности в Южнокитайско море с подкрепата на САЩ.

Логистика на войната: Как САЩ се подготвят за китайска атака срещу Тайван

Какво е заложено на карта?

Атолът Втори Томас е емблематичен за това как великите сили се включват в архитектурата на сигурността в Азия, като държави като Филипините все повече се обръщат към САЩ и други съюзници за повишаване на възпирането и сигурността, според Паисентини от Geopolitica.

"Ненамесата, ако Китай стане по-агресивен, би предизвикала огромен удар не само в отношенията между САЩ и Филипините, но и в отношенията между САЩ и други ключови регионални съюзници", казва той.

“От гледна точка на Китай плитчината олицетворява способността му да налага териториални претенции и да делегитимира решенията на организации като UNCLOS, която през 2016 г. определи, че Втората плитчина на Томас попада под суверенитета на Филипините”, обясняват експерти пред CNBC.

“Пекин също така иска да попречи на САЩ да използват Филипините като критична част от "първата островна верига" - верига от острови, включваща части от Япония, Тайван, Филипините и Индонезия, считана за стратегически важна за ограничаване на обхвата на НОАК”, акцентира изследователят Мухамад Файзал.

Научният сътрудник в базираното в Сингпур S. Rajaratnam School of International Studies добавя, че "всеки съюзник и партньор вероятно следи доколко САЩ наистина са ангажирани с военните си съюзи и планира какво да прави в бъдеще, ако ангажиментът отслабне".