Видеоигрите не са просто хоби. Те събират хиляди хора от цял свят, поставяйки им обща цел. Освен това те предоставят значителни психологически ползи и често създават у играчите чувство за принадлежност. На този фон все повече експерти са на мнение, че виртуалните платформи събират хора от различни краища на света, предлагайки пространство за сътрудничество.

Играчите не просто се забавляват, но и изграждат социални умения и повишават самооценката си. Въпреки това в повечето социални кръгове стереотипът за геймърите като антисоциални и самотни хора все още е масово разпространен. Дори когато игрите поощряват комуникация, те често са отхвърлени от обществото като по-нисш заместител на реалните човешки взаимоотношения.

Д-р Рейчъл Коуърт, директор на изследователската организация с нестопанска цел Take This, изучава психологическите ползи на видеоигрите и твърди, че стереотипите са най-големият проблем. Тя обяснява в анализ на Built In, че онлайн игрите често са определяни като „псевдообщности“, където формираните социални връзки са по-малко ценни от тези, направени лице в лице.

Коуърт обаче казва, че изследванията противоречат на това убеждение.

„Ако погледнете данните, идеята, че онлайн взаимоотношенията са по някакъв начин по-нисши, просто не е вярна.“

Учени доказват за първи път, че видеоигрите могат да помогнат на психичното здраве

Какви са ползите от видеоигрите?

Изследване на д-р Рейчъл Коуърт, включващо над 700 геймъри, показва, че те имат по-силно социално самоидентифициране. Това, от своя страна, е свързано с придобиването на по-висока самооценка, социална компетентност и ниски нива на самота.

Д-р Линда Кай, съавтор на проучването, отбелязва, че общият интерес към игрите често помага за изграждането на приятелства и социални връзки. Има и значителна база от изследвания, които анализират психологическите ползи от видеоигрите, включително намаляването на депресивните състояния, особено при хора, които са изолирани поради географски причини.

Коуърт добавя, че онлайн приятелствата „са толкова реални, колкото всякакви други“ и не бива да се подценяват само защото се осъществяват чрез технологии.

Друго проучване от 2022 г., включващо 2 217 деца, посочва, че тези, които играят видеоигри около 21 часа седмично, постигат по-добри резултати в задачи, свързани с паметта и контрола на импулсите. В тази връзка изследване на Pew Research от 2024 г. установява, че 56% от тийнейджърите смятат, че видеоигрите са укрепили техните умения за решаване на проблеми както в училище, така и в живота.

Какво се случва с Ubisoft?

Какво трябва да знаят родителите за видеоигрите и времето пред екрана?

Най-важното, което един родител трябва да разбере, е, че не всички дигитални взаимоотношения са еднакви. Играенето на видеоигри с други хора е социална активност, която създава усещане за обща цел и съревнование, помагайки изграждането на приятелства.

„Помислете за това като за отборни спортове – има разлика между футболен мач с приятели и пиене на кафе с тях. Създавате сплотеност и близка връзка“, казва д-р Коуърт.

Това е важно, особено за родителите, които се чудят как да регулират времето пред екраните на своите деца. Изследвания от Оксфордския интернет институт поставят под съмнение много от дългогодишните опасения на родителите, свързани с видеоигрите, включително идеята за зависимост и твърдението, че те повишават агресията на децата. Според учените има „прекалено малко доказателства за значителни негативни асоциации между времето пред екрана и благосъстоянието на младежите и децата“.

Новите изследвания са почти единодушни, че видеоигрите не влияят негативно на когнитивните способности на учениците, независимо от времето, прекарано пред екрана. „Никой не сравнява игри като Fortnite с образователни технологии, но те все пак имат голямо предимство. Всяка активна ангажираност, особено когато включва други хора, е най-здравословният вид време пред екрана“, добавя д-р Линда Кай.