„Дяволското нещо“, което завладя света – история на баркода и конспирациите около него

В наши дни едва ли много хора се замислят какво точно се случва при маркирането на стоките на касата в магазина. И то е вероятно защото през изминалите 75 години от създаването на баркодовете сме имали достатъчно време, за да свикнем с тях и да ги приемем като част от ежедневието. Но в началото не е било така. Имало е дори притеснения, че баркодът е творение на Антихриста и че краят на света е близо, разказва BBC.

Лазери. От това се нуждаят продавачите в магазините, мисли си Пол Макенроу, инженер, служител в IBM и човек, който ще запише името си в историята като създател на едно от най-често използваните изобретения.

Трябват им скенери на касите и нещо с формата на пистолет. Маркират стоката за секунди, идва ред на следващата и на следващата, и на следващата.

Но годината е 1969 г. И на неговите идеи се гледа с почуда, меко казано. Как така лазери ще сканират малки черно-бели маркировки върху продукти?! Макенроу настоява, че така опашките в супермаркетите ще се движат много по-бързо. Концепцията ще стане известна като баркод.

Как баркодът стана символ на капитализма и не се променя 50 години

Въпреки че са изобретени десетилетия по-рано, до този момент баркодовете не са използвани в търговските вериги. Първият патент за баркод е подаден още през 1949 г. Изобретателят е Норманд Уудлънд, който двайсет години по-късно работи заедно с Макенроу в IBM. В края на 60-те компанията се опитва да върне към живот неговите идеи. Но имат юридически проблеми Или по-скоро проблеми с юристите. Адвокатите на фирмата са категорични: „Няма начин“.

Какво ще стане, ако някой клиент загуби зрението си докато използва скенер? Няма ли след това да заведе дело за гигантско обезщетение срещу IBM?

Макенроу се опитва да обясни, че става дума за енергия 12 хил. пъти по-слаба от тази в 60-ватова крушка. Но никой не го чува. Тогава той провежда тестове върху шест маймуни. Адвокатите отстъпват след като проучванията показват, че няма увреждане на очите. Така е открит пътят към сканирането на стоки в целия свят.

От Rigetti до IBM: Топ 9 на компаниите за квантови изчисления за 2024

Междувременно обаче на Макенроу ще му се наложи да търси дом за шестте маймуни, които са му поверени за отглеждане. Беше, спомня си той, истинска лудост. Накрая успява да им намери зоопарк в щата Северна Каролина.

Маймуните, разбира се, не са най-важният участник в тази история. Трябва да се отдаде дължимото и на Уудлънд, който измисля концепцията 20 години по-рано. Неговото вдъхновение идва от морзовата азбука и той начертава бъдещия баркод в пясъка на един плаж като издължава точките от азбуката, използвана за телеграфните съобщения. По-късно обаче от IBM доразвиват идеята, за да придобие тя сегашния си вид – правоъгълник от черни, вертикални линии които съответстват на число и могат да идентифицират всеки отделен продукт. Наричат го UPC – Universal Product Code. През 1973 UPC официално влиза в употреба и първият сканиран продукт е в един супермаркет в Охайо.

Мозъчно-компютърният чип на Neuralink възстановява зрението на маймуни

Първото поколение баркодове са т. нар. 1D. После се появяват 2D и развитието им продължава, за да стигне до днешните QR, които съдържат много повече информация в себе си.

Историята на баркодовете обаче е прекалено интересна, за да свърши тук. И може дори да се твърди, че е свързана с ЦРУ.

Макенроу си спомня как е „сканирал неща за ЦРУ“ в началото на кариерата си в IBM.

„Бяха страхотни големи карти“, казва той.

По онова време IBM е едно от малкото места, където можеш да намериш скенери за изображения. В книгата си, посветена на изобретяването на UPC-кода, Макенроу твърди, че това му е помогнало да се подготви за бъдещето, в което прави революция в търговията. Той е убеден, че опашките в магазините ще се движат много по-бързо, ако служителите просто сканират вместо да въвеждат ръчно всеки артикул. Но за да се случи това, системата трябва да е безпогрешна - и да може да разчита кода дори при бързо движение на стоката през касата.

Екипът му започва работа, стъпвайки на старата концепция на Уудланд. Неговата идея е скенерът да се ръководи най-вече от дебелината на линиите. Горе-долу по същото време конкуретна компания разработва баркод със кръгова форма, който обаче се оказва труден за разпечатване и поставяне върху опаковките.

Служителите на IBM установяват, че с вертикалните линии е по-лесно, а процесът на сканиране трябва да се ръководи не от дебелината им, а от ръба на всяка от тях. Т.е. пространството между линните е по-важно от самите тях. Така няма значение дали отпечатаното ще е по-бледо или линиите по-дебели, отколкото трябва.

Баркодовете стигат до британските супермаркети пет години след дебюта им в САЩ. Първият сканиран продукт е пакетче с чай през 1979 г. Въвеждането на технологията не минава без драми.

„Един магазин не отвори. Отвън се бяха събрали хора, които протестираха, че цените вече няма да са изписани на всеки артикул, а само на рафта, на който са подредени“, спомня си Макенроу. Съпротива има и от профсъюзите, които са убедени, че много хора ще останат без работа заради новата система. Тези притеснения скоро се разсейват, но това не означава, че противниците на кодовете са изчезнали.

В една вестникарска статия от 1975 г. например се прави препратка към библейски текст, разказващ за Антихриста, който ще направи така че всеки човек да бъде белязан на дясната ръка или челото. Само тези, които приемат знака, ще могат да търгуват. Обяснява се още, че рано или късно баркодовете ще бъдат „татуирани“ върху всеки. През 1982 г. на пазара се появява книгата „Новата парична система“, в която се твърди, че дяволското число 666 е скрито във всеки баркод.

IBM в България - от железницата през AI до подкрепа за стартъп средата

Става дума за т.нар. „охранителни линии“, които всъщност помагат на всеки скенер да намери началото и края на кода. От IBM обясняват, че в технологията няма нищо дяволско. И досега обаче някои са убедени, че баркодът е „печатът на Антихриста“. Във филма „Терминатор“ например роботите-убийци в бъдещето се идентифицират по този начин. В маркировката може да се търси дори връзка с татуировките на затворниците в нацистките концентрационни лагери от Втората световна война.

Въпреки тези конспиративни теории истината е, че днес всеки ден се сканират по около 10 млрд. баркода и тази технология е в основата на много търговски и индустирални процеси. Американската армия например ги използва, за да следи обучението на служещите. Един университет в Саудитска Арабия записва по този начин присъстващите на лекции. Баркодовете са и в Космоса, където американските астронавти ги използват, за да си намират резервни части и друго оборудване. А на земята болниците чрез тях следят резултати от кръвни проби и други изследвания.

Влизането без паспорт в Сингапур е факт. Но само за определени пътници

Според доклад на Scan4Safety, инициатива за въвеждане на баркода в британската здравна система, тази технология е спестила около 140 хил. часа на персонала в болниците. Това време е отишло в грижи за пациентите, а иначе е трябвало работещите да го прекарат в писане, проверки и други административни дейности.

Нищо от това не би било възможно без начертаните от Уудлънд линии в пясъка и последвалите усилия на Макенроу и останалата част от екипа на IBM.

В момента има опити за налагане на QR кодовете в търговските обекти. Тази технология позволява много повече информация за отделния артикул като например срок на годност или инструкции за ползване. Но запознати с процесите твърдят, че традиционният баркод ще бъде ползван още дълго време. Това е изключително проста, но и много ефективна технология, която вече се е утвърдила в ежедневието. И вероятно затова много хора не мислят за баркода. Което може би още веднъж показва, че той е успешен.