Икономическите анализатори често акцентират, че един от основните проблеми на иначе постоянно развиващата се технологична индустрия у нас (а и на по-широката среда) идва от факта, че гиганти като Microsoft, Google и Amazon ни заобикалят в своите начинания за сметка на съседните ни страни. И това наистина е така - по една или друга причина много технологични гиганти предпочитат Гърция, Румъния и дори Сърбия за своите центрове за данни и представителства пред България. Но има един, който не само присъства устойчиво тук, но и превръща страната ни в част от своите глобални центрове. Това е IBM.

България - една от седемте водещи локации за IBM в света

Един от най-дългогодишните символи на технологичната индустрия, за първи път IBM стъпва на българска земя в далечната 1937 г. Първият проект на компанията у нас е свързан с управлението на железопътната линия Русе-Варна, а за подписването на договора пристига не друг, а изпълнителният директор Томас Уотсън.

Промяната на политическата конюнктура след Втората световна война принуждава технологичния гигант да прекрати дейността си в България, само за да може да се завърне веднага след промените - през 1994 г. - а причината е ясна.

„България е държава с потенциал. Тук са се създавали много технологични кадри. Математическите ни гимназии са на високо ниво, а някога имаше и много технологични институти, които използваха машини на IBM в началото на 90-те. Затова и развитието на нуждата от поддръжка мотивира компанията да се завърне“, разказва ми Георги Ганев, генерален мениджър на IBM за България.

По думите му водещи цели за българското представителство на технологичния гигант са две - да бъде предпочитан работодател у нас, от една страна, а от друга - да бъде водеща локация за компанията на глобално ниво.

“Като организационно разпределение и пазарен фокус имаме отдел, който отговаря за бизнеса в България, консултантски отдел и няколко центъра, единият от които е стратегическа локация за IBM. Той е една от седемте водещи локации в световен мащаб и е голям почти колкото всички останали. Той започна от колцентър, а в момента има много високо ниво. Така че, България е на глобалната карта на IBM”, категоричен е Георги Ганев.

От таланти до регулации: Къде е България в стартъп вселената

Според него това става възможно, тъй като ако се изключат категорични лидери като САЩ, Китай и Франция, страната ни се позиционира добре в света на технологиите.

“Ако погледнем под тази черта, смятам, че България винаги е стояла добре технологично като държава, защото математическите и технологичните специалности у нас на ниво средно училище са много напреднали. Това ни дава добро количество от добре подготвени кадри. Така че, технологично и като знание сме добре подготвени. IBM вече се стреми да прихваща не студенти, а ученици от средното образование, защото те имат много добра подготовка. Истината е, че информацията в световен мащаб е толкова лесно достъпна, че който има желание да чете, да учи, да тества, всичко е налично и няма спирачки българските таланти да са на едно ниво с останалите”, категоричен е той, без обаче да си затваря очите за това, че има много какво да се направи, за да се промени цялостния бизнес климат у нас:

Георги Ганев, генерален мениджър на IBM за България.

“Очевидно нещо спира големите технологични компании да инвестират в България. Проблемите идват основно от законовата рамка – колко лесно можеш да инвестираш, колко лесно можеш да наемаш. По тези закони се работи, но все още ги няма. Освен това, след като се внедрят, те трябва да се тестват дали работят. Има и много организации като BESCO и BASSCOM, които работят активно в тази посока, така че нещата ще се получат. Важното е, че средата върви нагоре”.

Самата IBM също полага усилия в подкрепа на българската технологична екосистема, особено когато става дума за стартиращи предприятия и иновации. Последния пример за това е IBM Sofia Accelerator.

Подкрепа за екосистемата на стартиращите предприятия

Само преди дни завърши първото издание на IBM Sofia Accelerator - иновативна 12-седмична програма, насочена към подкрепа на българските стартиращи компании в сферата на технологиите и бизнеса. Тя предоставя на участниците възможността да се възползват от експертизата на IBM, да получат менторство от опитни специалисти и да използват най-съвременните технологии за развитие на своите продукти или услуги. Те също така имат възможност да демонстрират своите решения, надградени с IBM, както и за достъп до корпоративния пазар.

“Мотивацията дойде от възможността да подкрепим иновативните стартиращи компании в България и да допринесем за техния успех. Тази инициатива има потенциал да създаде значителна стойност както за участниците, така и за по-широката технологична екосистема в България и региона. Вдъхнови ни и идеята да споделим нашите знания и ресурси, за да помогнем на новите бизнеси да се разгърнат, да се свържат с точните партньори, да достигнат до нови региони и, не на последно място, да направим връзка между развиващите се пазари в Източна Европа и развитите пазари в лицето на големи компании като IBM”, обяснява ми Димитър Георгиев, съосновател и ръководител на IBM Sofia Accelerator.

Образование, таланти, пазар на труда – изкуственият интелект като пресечна точка

Подборът на 11-те стартъпа, които попадат в първата кохорта, не е никак лесна работа, а условията, на които те трябва да отговарят, са многобройни. Димитър Георгиев и другият съосновател на акселератора - Георги Калудов - търсят компании с иновативни идеи и уникални продукти и услуги, които теоретично имат шанса да пробият и да предложат нови решения на вече съществуващи проблеми, от една страна, а от друга - оценяват технологичната основа на идеите, включително използването на съвременни технологии и потенциала за развитие.

“Бяхме обърнати и към екипа – лидерските качества, съставът и опитът също бяха ключови фактори. Търсехме доказани лидери с визия и способност да реализират своите идеи. Естествено, пазарният потенциал също беше взет под внимание – размер на целевия пазар, конкурентноспособността и стратегията за навлизане на глобални пазари, бизнес модела, устойчивостта и жизнеспособността, както и яснотата на пътя към растеж. Мислили сме и за потенциалното социално въздействие на компаниите. Всичко това беше обединено на основата на това компаниите да са финансирани и да имат съществуващ продукт или прототип”, изброява Димитър Георгиев.

Димитър Георгиев, съосновател и ръководител на IBM Sofia Accelerator.

Но въпреки тясното сито, конкуренцията е огромна, а и има защо. Финалистите в IBM Sofia Accelerator получават шанса да преминат през девет срещи с успешни предприемачи от България, които споделят собствения си път, който са извървели, за да изградят своите еднорози или дълбоко технологични стартъпи. Част от тях са лидери от българската и глобалната технологична екосистема от компании като Payhawk, Endurosat и Eurotrust, а други са специалисти, доказали се на най-високо ниво в Силициевата долина.

“Имахме интересни сесии в сферата на продуктовия мениджмънт, както и с няколко инвестиционни фонда, които разказаха как стартъпите могат да намерят финансирането, подходящо за тяхното ниво на развитие, и как да планират стратегията си за растеж, иновации и развойна дейност. В допълнение имахме и менторски сесии с технически специалисти от IBM. Всеки от стратъпите имаше сесии с технически ментори, които да им помогнат да доразвият своите продукти, така че те да бъдат продаваеми и приложими за корпоративни клиенти”, разказва ми, на свой ред, другият ръководител на акселератора Георги Калудов.

Добрата новина за българската стратъп екосистема е, че освен сериозната конкуренция по отношение на добрите идеи, първата кохорта на IBM Sofia Accelerator може да се похвали и с широка палитра от индустрии - здравеопазване и науките за живота, финтех, човешки ресурси, логистика, пътен трафик и др. И то при положение, че основният фокус на първото издание на акселератора е насочен към изключително сложна материя.

Фокус върху изкуствения интелект

Първото издание на IBM Sofia Accelerator си поставя като основен фокус изкуственият интелект и възможностите, които той дава за развитие на бизнеса.

Обединението прави силата: Как можем да настигнем европейските лидери за 15 години?

“За разлика от много други технологични тенденции, които са се случвали преди, изкуственият интелект (AI) наистина навлиза и то много успешно и ефективно в доста сектори. В нашата първа кохорта видяхме, че това е факт и в различните сфери, в които работят стартъпите в България. Голяма част от менторите ни са експерти в сферата на прилагането и използването на изкуствения интелект. Затова и менторската част на акселератора беше основно фокусирана върху AI, автоматизация и облачна инфраструктура”, споделя Георги Калудов, като добавя, че екипът на IBM Sofia Accelerator и стартъпите в продължение на три месеца заедно търсят възможности за интеграция на техните продукти и услуги с технологиите, които IBM разработва, като платформата AI Watson X.

Но изкуственият интелект е акцент за IBM България не само в рамките на акселератора. У нас той е представен наред с облачните технологии и хибридния облак, основна част от глобалната стратегия на IBM.

„За нас в момента основен фокус в България, и не само, е AI. Имаме отдел, който дори участва в разработката на нови продукти, свързани с поддръжката, на глобално ниво. Те ще променят начина, по който подкрепяме клиентите ни в някои отношение. В същото време работим по много интересни проекти за местния пазар. Така че, в тези два аспекта AI е представен както за ползване от нашите клиенти, така и от клиентите на нашите клиенти. Тези проекти са свързани до голяма степен с областите, в които AI вече помага – продуктивност на хората в организациите и улесняване на обслужването на клиентите”, разкрива генералният мениджър на IBM за страната ни Георги Ганев.

Георги Калудов, съосновател и ръководител на IBM Sofia Accelerator.

Но, по думите му, няма как да има добър AI, без ИТ архитектура, създаването на която е черната работа и много хора не обичат да се занимават с нея.

“Тази информационна архитектура липсва в много организации и въпреки това те скачат на AI, тъй като има някои леснодостъпни приложения, даващи бързо добавена стойност. Но за да получиш голямата добавена стойност, трябва да минеш по по-дългия път, който включва подреждането на информационната архитектура”, категоричен е генералният мениджър на IBM.

Затова и технологичният гигант отваря множество свои големи езикови модели (LLM), които компаниите и стартиращите предприятия могат да използват за развитие на своите продукти и услуги. Освен това, заедно с доставчика на софтуер с отворен код Red Hat, IBM създава InstructLab - платформа, която дава възможност на бизнесите да интегрират своето специфично знание в големите езикови модели.

“По този начин ние демократизираме разработката и развитието на LLM, давайки възможност на компаниите да внедрят своето специфично знание за бизнеса си и да го лицензират. Демократизацията на тези процеси ще засили още повече развитието на големите езикови модели”, категоричен е Георги Ганев, а относно бъдещето на IBM у нас добавя:

“Гледаме да растем, както и досега. Ние сме започнали с един офис с 20-30 човека, а в момента сме почти 2000. Големият ни фокус е растежа в частта с разработката на софтуер. Затова и придобихме основаната в България компания Pliant, чийто екип от разрабочици и продуктови специалисти е ситуиран тук. Отделно от това придобихме и част от Software AG, а и ние имаме свои собствени екипи за разработка. След август, когато двете компании ще се влеят към нас, разработчиците ни ще наброяват между 200 и 300 човека. Надяваме се в крайна сметка IBM България да се превърне в локация, в която ще се развиват все повече софтуерни продукти”.