През 2024 г. стартъпите в световен мащаб все още са в процес на сериозно преизчисляване на оценките - както на частните, така и на публично търгуваните, което коригира балона от 2021 г.

Въпреки че инфлацията вече е относително под контрол, тя остава висока, а с по-високите лихвени проценти, които устойчиво се задържат, зимата на финансирането не показва признаци на край.

През първото тримесечие на 2024 г. глобалното финансиране на стартъпи отбелязва второто си най-ниско ниво от началото на 2018 г.

В настоящия икономически пейзаж стартиращите предприятия са принудени да дават приоритет на рентабилността пред растежа и тъй като финансирането става все по-трудно достъпно за основателите, много от тях вече предпочитат да стартират своите начинания.

Това са част от изводите в проучването на водещата анализаторска компания в света на стартиращите предприятия Startup Blink - Global Startup Ecosystem Index 2024. И все пак, дори в тази като цяло сложна среда, едни градове и региони се справят значително по-добре от други.

Методът ALICE или формулата на един стартъп да стане еднорог

ЕС на фона на света

Както и в миналогодишния доклад на организацията, първата позиция в класацията за най-силните стартъп екосистеми в света със сериозна преднина пред втория – Великобритания – заемат САЩ. На трето място се нарежда Израел, следвана от Канада, а топ пет затваря Сингапур. Именно на петата позиция е и единственото разместване спрямо 2023 г., като най-добре класираният представител на ЕС – Швеция – отстъпва с едно място. И въпреки че първата десетка затварят три държави членки на блока – Германия, Франция, Нидерландия, плюс тясно свързаната с европейската екоситема Швейцария – класацията ясно показва, че ЕС има да наваксва много спрямо конкурентите си.

Това става още по-ясно видимо от класацията на Startup Blink за най-добрите градове за стартъпи за тази година. На първа позиция в нея е Сан Франциско, следван от Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис и Бостън. Китайските мегаполиси Пекин и Шанхай са шести и седми, а веднага след тях са индийският Бангалор и Тел Авив. Първият град от ЕС – Париж – е едва десети, като тази година отстъпва мястото си на израелската столица.

Логично е да се запитаме: Защо се случва това?

„ЕС изостава и от САЩ, и от Азия. Това, от една страна, се дължи на факта, че те имат много по-големи ресурси за производството на технологични продукти, а ние трябва да внасяме, а от друга – в ЕС има 27 различни юрисдикции с различни правила как се създава и управлява бизнес. Това до голяма степен затруднява големите инвеститори, особено тези от САЩ, да навлизат в Европа, защото трябва да се събразяват с различни изисквания. Това за тях е както губене на много време, така и сблъсък със сериозна администрация“, разкрива пред Profit.bg основната причина Александър Нуцов, директор "Стратегия и политики“ в BESCO – Българска предприемаческа асоциация.

Александър Нуцов, директор "Стратегия и политики“ в BESCO – Българска предприемаческа асоциация.

По думите му екосистемите - както на национално ниво, така и на ниво ЕС - се развиват много динамично, защото в блока има изключително голям потенциал от гледна точка на предприемачи, предприемачески дух и хора, които могат да развиват иновации и технологии. Но въпросът е доколко се приемат реални мерки, които да улесняват предприемачите да правят бизнес.

„Най-важното е не просто да се приемат нови и нови регулации, а по-скоро да се фокусираме върху това те да се имплементират по правилния начин, за да улесняват бизнесите“, категоричен е той и дава пример за друго основно предизвикателство:

„Друга спънка, която все още е налице, е, че няма дефиниция за стартъпи. Те влизат под шапката на малките и средни предприятия (МСП) и големите асоциации, които адресират проблемите и защитават интересите на стартиращите компании пред европейските институции, нямат единна точка, пред която да го направят. Това е и една от най-важните теми за нас – да се създаде подобна единна точка в лицето на еврокомисар, който да отговаря за стартъпите или поне за дигиталните компании, и когато екосистемата има даден проблем, той да се решава адекватно“.

България на фона на ЕС

Според последния доклад на Europe Startup Nations Alliance (ESNA) - ЕUStartupNationsStandard 2023, който оценява в проценти напредъка по подобряване на стартъп средата в държавите членки на блока, България има с какво да се похвали.

Страната ни се представя добре по отношение на ускореното и опростено основаване на стартъпи – 39% при средна оценка за ЕС 64%, както и в дигиталните публични услуги за бизнеса – 88% при средно 75% за блока.

„Българската екосистема е добре развита – макар и малка, тя е много добре свързана. На Балканите страната ни е лидер по отношение на своята стартъп екосистема, като София заема второ място. Само Атина е пред нашата столица по качество на иновациите. Също така сме много добре позиционирани в ЦИЕ“, споделя Александър Нуцов.

Обединението прави силата: Как можем да настигнем европейските лидери за 15 години?

Оказва се също така, че достъпът до финансиране за стартиращите предприятия у нас е сходен и дори малко по-добър в сравнение с този в останалите държави от блока – 58% спрямо 55% средно за съюза. И все пак, както показват и процентите, има още много какво да се подобрява.

„В това отношение има няколко възможни мерки, които могат да се предприемат. Едната е да се насърчат ангелските инвестиции – тези на най-ранна фаза на развитие на компаниите. Да се въведе механизъм, който да подкрепи съществуващите вече „ангели“ и да насърчи други хора, които имат спестен ресурс, вместо да го инвестират в недвижимо имущество например да го инвестират в идеите на млади хора, които развиват технологии. Дали ще е през директен кешбек, дали ще е през облекчение на данъците – това е една много добра мярка“, категоричен е директорът "Стратегия и политики“ в BESCO – Българска предприемаческа асоциация.

Пробойни има и на по-големите нива на инвестиране. Когато българските компании стигнат ниво, в което трябва да се разширят глобално и им трябва финансиране от порядъка на 10-30 млн. евро, у нас почти няма фондове, които да го направят.

„От наша гледна точка би било много добре да се вдигне прагът на пенсионните фондове да инвестират в алтернативни и VC фондове. По този начин може да се отключи един ресурс, който да минава към стартиращи иновативни компании, а те да дават добавена стойност на цялата икономика. Това ще увеличи възвращаемостта и на самите пенсионни фондове. Но освен да се вдигне прагът, трябва да се дерегулира целият процес, така че наистина да се развържат ръцете им“, акцентира още Александър Нуцов.

А като говорим за недостатъци на българската стартъп екосистема, няма как да не отчетем, че при средна оценка 50% за страните от ЕС, когато става дума за привличане и задържане на таланти, у нас този процент е 13.

„Донякъде имаме нужния талант, но има и малки бариери в законодателството, които засягат много хора. Чуждестранните студенти например имат право на пребиваване няколко години, което изтича точно лятото преди да са си получили дипломата. Тоест, те трябва да напуснат страната и след това да се върнат, за да си я вземат. В същото време тази диплома им е нужна, за да кандидатстват за работа по друг механизъм и да останат в България. Това е нелепо“, акцентират от BESCO и предупреждават, че по този начин България губи хора, които вече са минали през нейната образователна система, интегрирани са в обществото и имат качествата да се влеят в пазара на труда.

Три примера как технологиите променят българското училище

От предприемаческата организация също така разкриват, че въпреки че т.нар. „сини карти“ работят, процесите, свързани с тях, трябва да се усъвършенстват. Към днешна дата обратната връзка към нея сочи, че висококвалифицирани специалисти, които искат да дойдат у нас, понякога трябва да чакат 8-9 месеца, за да получат разрешение. Затова и от BESCO работят по дигитална платформа, която да скъси целия процес на кандидатстване и одобрение.

Стартъп визите, с които България привлича предприемачи от трети страни, също работят, но и там има какво още да се желае.

„Въвеждането на визи за дигитални номади също е много добра мярка. Такава вече има в много европейски страни. Една Румъния например привлича 2000 дигитални номади на година, а Хърватия – по 150 на месец. Това са хора, които са висококвалифицирани специалисти, които работят за работодатели от трети страни. Те биха могли да харчат заплатите си в България, развивайки нашия туризъм, нашата индустрия, внасяйки ноухау и рекламирайки България като иновативен хъб, като бранд“, смята Александър Нуцов.

И все пак българската стартъп екосистема има на какво да разчита в бъдеще – въпреки че хората на по-зряла възраст у нас не са толкова склонни да развиват собствен бизнес, по данни на ЕК младите българи са лидери в това да се занимават с предприемачество.

„Статистиката сочи, че 14% от младите българи отговарят, че вече имат собствен бизнес, 23% - че са направили стъпки към това да имат, а 53% - че биха го направили, но още не са обмислили точно какъв им е планът. В това отношение сме лидери в цяла Европа, така че тенденцията се променя и това се случва, защото българската екосистема е много добре свързана. Вече има множество акселератори и менторски програми“, казва в директорът "Стратегия и политики“ в BESCO – Българска предприемаческа асоциация.

Но докато частни и обществени организации като BESCO малко по малко променят предприемаческият пейзаж у нас, държавните институции трябва да променят в много голяма степен своето отношение. В критерия „Иновации в обществените поръчки/Улеснено въвеждане на иновации“ в долада ЕUStartupNationsStandard 2023 страната ни е оценена с 1% при средно 62% за ЕС, а когато става дума за „Регулации и иновативно законодателство“ ситуацията е още по-лоша – при общ резултат за блока от 45%, за България той е 0%.