Историята на човешката еволюция често наподобява сложна, заплетена лоза, а не обикновено дърво. Клоните на тази лоза се извиват назад и се преплитат, преди да се разклонят нагоре или да изчезнат. Докато дълго време е изследвана връзката между съвременния човек и неандерталеца, наш друг древен роднина – денисовият човек – хвърля нова светлина върху произхода на човечеството, пише ScienceAlert.

Генетиците Линда Онгаро и Емилия Уерта-Санчес открояват как тази мистериозна група хоминини е допринесла за развитието на човека, особено в Азия. Според тях еволюцията на човека не е резултат само от един прародител. Вместо това предците ни са се кръстосвали с множество видове хоминини, което е обогатило генетичния ни фонд и е изиграло ключова роля в адаптацията ни към различни среди.

Както неандерталците са оставили своето наследство в нашата ДНК, така и денисовите хора са допринесли с гени, които улесняват оцеляването в екстремни условия. Макар нашето разбиране за неандерталците да е резултат от десетилетия изследвания, познанията ни за денисовците остават ограничени. Със само шепа открити кости и зъби, тяхната история все още е неясна, като предизвиква въпроси за ролята им в сложната еволюционна картина на човешкия род.

В базата данни на ЕКА има 36 000 астероида с диаметър над 100 метра, като 1668 от тях някога могат да се сблъскат със Земята

Как се готви човечеството да избегне съдбата на динозаврите

През 2010 г. един-единствен фрагмент от пръст на младо момиче промени разбирането ни за древните хора. Генетичният анализ на тази находка разкри принадлежност към непозната дотогава група, наречена по-късно денисовци. Тази група се е отделила от неандерталците преди около 400 000 години и е следвала отделна линия на развитие, която е еволюирала паралелно с тях и с нашите преки предци.

Доказателства сочат, че денисовците са били разпространени от Сибир до Югоизточна Азия, Океания и дори части от Америка. Според Онгаро, поне три кръстоски между денисовците и ранните хора са оставили своите следи в нашата ДНК, обогатявайки способността ни да се адаптираме към различни среди.

Напук на всички шансове, ДНК анализ показва, че гигантският хищник, обитавал о-в Ява – едно от най-гъсто населените места на Земята, все пак е оцелял

Среднощна среща и един косъм носят надежда, че яванските тигри не са изчезнали

Някои от тези гени продължават да играят значителна роля и днес. Например, денисовска ДНК помага на тибетците да се справят с ниските нива на кислород на голяма надморска височина. В Папуа Нова Гвинея денисовските гени повишават устойчивостта на имунната система, докато инуитските популации наследяват гени, подобряващи метаболизма на мазнините, което улеснява оцеляването в студен климат.

Тези приноси на денисовците се съчетават с генетичното наследство на неандерталците, чиито гени са повлияли на нашия имунитет, физическите ни характеристики и дори някои аспекти на мозъчната функция. Заедно те създават сложна и богата картина на еволюцията, която продължава да оформя съвременните хора.

Онгаро и Уерта-Санчес подчертават, че макар тези открития да са впечатляващи, те само загатват за огромния потенциал за бъдещи изследвания. С по-детайлно изучаване на популации, които са слабо представени в генетичните анализи, може да се открият още скрити влияния от денисовците върху нашата биология и история.