Според нов доклад човечеството е нарушило равновесието на световния воден цикъл „за първи път в историята“, подхранвайки растяща водна катастрофа, която би довела до опустошение на икономиките, производството на храни и живота на хората.

Десетилетията на разрушително земеползване и лошо управление на водните ресурси се обединиха с предизвиканата от човека климатична криза, което доведе до „безпрецедентен натиск“ върху световния воден цикъл, се казва в доклад, публикуван в сряда от Global Commission on the Economics of Water, група от международни лидери и експерти в сферата.

Водният цикъл се отнася до сложната система, чрез която водата се движи около Земята. Тя се изпарява и се издига в атмосферата, образувайки големи реки от водни пари, които могат да изминат големи разстояния, преди да се охладят, кондензират и в крайна сметка да паднат обратно под формата на дъжд или сняг.

Нарушенията във водния цикъл вече причиняват редица проблеми. Близо 3 милиарда души са изправени пред недостиг на вода. Култури изсъхват, а градове потъват, тъй като подпочвените води под тях пресъхват.

Без спешни действия последиците ще бъдат още по-катастрофални. Водната криза застрашава над 50% от световното производство на храни и рискува да намали БВП на страните средно с 8% до 2050 г. В тези с ниски доходи потенциалните загуби са много по-големи - до 15%, се посочва още в доклада.

„За първи път в човешката история изкарваме световния воден цикъл от равновесие“, обяснява пред CNN Йохан Рокстрьом, съпредседател на Global Commission on the Economics of Water и автор на доклада. „Вече не може да се разчита на валежите, които са източник на прясна вода.“

В изследването се прави разграничение между „синята вода“ - течната вода в езерата, реките и водоносните пластове, и „зелената вода“ - влагата, съхранявана в почвите и растенията. Въпреки че запасите от зелена вода дълго време са били пренебрегвани, според доклада тя е също толкова важна за водния цикъл, тъй като се връща в атмосферата, когато растенията отделят водни пари, генерирайки около половината от всички валежи на сушата.

В него се посочва, че нарушенията на водния цикъл са „дълбоко преплетени“ с изменението на климата.

Стабилното снабдяване със зелена вода е от жизненоважно значение за поддържането на растителността, която може да съхранява нагряващия планетата въглерод. Но щетите, които хората нанасят, включително унищожаването на влажните зони и изсичането на горите, водят до изчерпване на тези въглеродни резервоари и ускоряване на глобалното затопляне. От своя страна, горещините, предизвикани от изменението на климата, изсушават ландшафтите, намаляват влажността и увеличават риска от пожари.

Кризата става още по-дълбока заради огромната нужда от вода. В доклада се изчислява, че за да водят „достоен живот“, хората се нуждаят средно от минимум около 4000 литра на ден, което е много повече от 50-100 литра, които според ООН са необходими за задоволяване на основните потребности, и повече, отколкото много региони ще могат да осигурят от местни източници.

Ричард Алън, професор по науката за климата в Reading University, Англия, коментира, че докладът „рисува мрачна картина на предизвиканото от човека нарушаване на глобалния воден цикъл - най-ценният природен ресурс, който в крайна сметка поддържа нашия поминък“.

„Човешките дейности променят структурата на нашата земя и въздуха над нея, което води до затопляне на климата, засилване на влажните и сухите екстремни явления и извеждане от строя на моделите на вятъра и валежите“, добавя Алън. „Кризата може да бъде преодоляна само чрез по-добро управление на природните ресурси и масово намаляване на замърсяването, което нагрява планетата”.

Авторите на доклада твърдят, че световните правителства трябва да признаят водния цикъл за „общо благо“ и да се заемат с него колективно. Страните са зависими една от друга не само чрез езерата и реките, които пресичат границите им, но и заради водата в атмосферата, която може да измине огромни разстояния - което означава, че решенията, взети в една страна, могат да нарушат валежите в друга.

Учените призовават за „фундаментално пренареждане на мястото на водата в икономиките“, включително по-добро ценообразуване, което да обезкуражи разхищението и тенденцията за засаждане на жадни за вода култури и съоръжения, като например центрове за данни, в региони с недостиг на вода.

„Световната водна криза е трагедия, но също така и възможност да се промени икономиката на водата“, посочва Нгози Оконджо-Ивеала, генерален директор на Световната търговска организация и съпредседател на комисията, която публикува доклада.

По думите ѝ правилното оценяване на водата е от съществено значение, „за да се признае нейната ограниченост и многобройните ползи, които тя носи“.