Европейските съюзници на Украйна, които се борят да произведат достатъчно оръжия за военните усилия на Киев, въвеждат нов метод - дават на украинците пари, за да го направят сами.

В рамките на новия подход ЕС финансира договори на украинското правителство с местни производители на оръжие, които изпитват недостиг на пари, за оборудване за въоръжените сили на страната, съобщава The Wall Street Journal. Това включва ракети с голям обсег и безпилотни самолети, които могат да нанасят удари по руската територия.

Киев казва на съюзниците си с кои компании да работят и какво въоръжение да купят, а ЕС проверява производителите независимо, преди да се съгласи на сделки.

Украйна все още ще разчита на западните си съюзници за модерни оръжия, като например ракети-прехващачи Patriot. Но според официални представители новият подход ще позволи на Киев да се сдобие с оръжия по-бързо и в по-голям брой, отколкото да чака европейските снаряди.

Оръжейна индустрия на Украйна работи далеч под производствения си капацитет - 30% от потенциала си, според някои оценки - поради недостатъчно финансиране.

Поддръжниците на новия метод твърдят, че украинските отбранителни компании са в състояние да произвеждат много системи по-бързо и по-евтино, отколкото западните доставчици. Освен това украинските предприятия приспособяват оборудването по-конкретно към постоянно променящите се нужди на страната на фронта, като същевременно укрепват отбранителната ѝ индустрия за бъдещето.

Наричана „датски модел“, след като Копенхаген разработва подхода заедно с Украйна по-рано тази година, системата привлича все по-голямо участие и интерес от други държави.

Според датския министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен Норвегия, Швеция и Литва са предоставили средства, а други държави са проявили интерес. Германия вече е приложила подобен подход, а Нидерландия успоредно с това сключва договори директно с украински компании.

Дания разработи своя подход, тъй като, подобно на много съюзници, вече е дарила на Киев почти цялото си налично въоръжение, казват политици пред WSJ. Нидерландия, Швеция, Норвегия и балтийските държави също са в тази група.

Моделът е част от по-широките усилия на северноевропейските и балтийските държави да консолидират сътрудничеството си за подпомагане на Украйна. Той се появява, след като Франция, Германия и други големи държави не успяха да обединят континента около съгласуван план и в момент, когато Европа се подготвя за бъдещата администрация на Тръмп, която може да намали ангажираността на САЩ към войната.

Украинският президент Володимир Зеленски изтъкна Датския модел, докато отбелязваше 1000-ия ден от пълномащабното нахлуване на Русия, заедно с премиера на Дания Мете Фредериксен. Той заяви, че методът позволява на Украйна да произвежда артилерия, ракети, безпилотни самолети с голям обсег и гаубици.

„Така можем да обединим други държави около инвестиции в производството на оръжия в Украйна“, каза Зеленски.

Финансирането до момента е ограничено. Дания е осигурила около 650 млн. евро, включително над 400 млн. евро, идващи от конфискувани лихви по замразени в Европа руски финансови активи, казват представители на страната. Копенхаген се стреми да предостави тези средства до края на годината.

Дания е предоставила над 180 млн. долара от собствените си средства, Норвегия - над 42 млн. долара, а Швеция, която миналата седмица обяви финансиране за безпилотни самолети и ракети с далечен обсег, - над 20 млн. долара.

Поулсен се надява през следващата година системата да осигури поне 1,4 млрд. долара.

„Това е пример за това как да се осигури по-бърза доставка, като същевременно се засили собственото производство на оръжие на украинците и в крайна сметка те станат по-малко зависими от даренията“, казва Поулсен пред WSJ.

Зеленски заяви миналия месец, че инвестицията е позволила на Украйна да произвежда близо 20 гаубици „Богдана“ месечно. През декември миналата година Украйна е произвела шест.

„Миналата година се сблъскахме с реалността, че техническите възможности на украинския военнопромишлен комплекс значително надхвърлят финансовите възможности на нашия бюджет“, казва Владислав Белбас, генерален директор на „Украинска броня“, на която е възложено производството на части за гаубицата „Богдана“.

Датският подход печели привърженици, защото интегрираните одити и надзор ограничават потенциалната корупция при придобиването на оръжия - проблем, който тормози усилията на Украйна в областта на отбраната.

Копенхаген инспектира получателите, преди да отпусне средства, а аташетата по отбраната от датското посолство следят дали компаниите изпълняват договорените доставки. Досега нито една компания не се е провалила при одит.

Подходът може също така да намали натиска върху съюзниците да изтеглят оръжия от собствените си арсенали.

„Ако увеличите капацитета в Украйна, тогава ние самите ще трябва да дадем по-малко оръжие и ще можем отново да изградим нашия капацитет“, заяви холандският адмирал Роб Бауер, който председателства комитета на военните лидери на Организацията на Северноатлантическия договор.

„С датския модел можем да гарантираме, че дарените средства ще отидат за производството на оръжия, от които Украйна се нуждае най-много“, казва пред WSJ шведският министър на отбраната Пел Йонсон.

„Желанията на Украйна и украинските нужди на бойното поле могат по-лесно да бъдат удовлетворени.“

Много от местните оръжейни предприятия казват, че биха могли да увеличат капацитета си, ако имаха повече договори за производство, но те са в затруднено положение по време на война. Правителството е забранило износа на оръжие, а армията е единственият клиент на сектора, но разполага с ограничени ресурси.

За тази година тя ще е похарчила 6 млрд. долара за купуване на оръжия, заяви по-рано Олександър Камишин, министър на стратегическите индустрии на Украйна.

Миналата седмица Дания беше домакин на първата среща на върха на новия формат, включващ Украйна и 12 европейски държави - петте северни страни, трите балтийски държави, Великобритания, Нидерландия, Германия и Полша.

Повечето от западните донори на Украйна избягват прякото финансиране на нейните отбранителни компании поради опасения от лошо финансово управление, корупция или защото донорите искат плащанията да се насочат към собствените им производители на оръжие.

Дания, Нидерландия и техните съседи или нямат големи отбранителни индустрии, или не виждат перспектива да привлекат местни компании достатъчно бързо, за да помогнат на Киев. Министърът на отбраната на Литва Лауринас Кашчюнас заяви, че страната му се присъединява към датската инициатива с първоначален принос от над 10 млн. долара и се стреми да направи повече.