Дори в края на август, когато слънцето осветява бреговете, вятърът на Гримсей е толкова силен, че може да ви накара да се почувствате сякаш сте на крачка да изчезнете от картата.

Посетителите често пристигат в Гримсей подготвени за предизвикателствата, които островът предлага.

Дървените щеки, например, не са само за удобство при ходене – те са и средство за защита срещу арктическите рибарки, които пазят гнездата си по скалистите брегове.

Тези птици са известни с агресивните си атаки към всеки, който се приближи твърде близо до територията им, пише BBC Travel.

Разходката около базалтовите скали на острова разкрива още една от забележителностите му – папагалите, които се задържат на острова до късното лято, преди да мигрират към морето.

Те се завръщат отново през април, когато Гримсей се превръща в дом за много от гнездящите птици.

Този отдалечен кът на света, където правилата се диктуват от суровата природа, предлага изживяване, което носи спокойствие, изолация и величие. Мястото сякаш съществува извън времето, запазвайки автентичността и магията на най-северната част на Исландия.

До 1931 г. единственият начин да стигнете до остров Гримсей е бил с малка лодка, която доставяла писма два пъти в годината.

Днес 20-минутни полети от град Акурейри и тричасови фериботи от селцето Далвик бързо отвеждат хората с приключенски дух до този скалист и отдалечен остров.

Мнозина идват тук, за да видят едно от най-изолираните селища в Европа и разнообразната фауна, която го населява.

Арктическите рибарки и впечатляващата популация на папагали са само част от богатството на острова.

Сред другите птици, които може да видите, са чернокраки чайки, дебелоклюни кайри, както и малки кайри.

Освен птиците островът е дом и на свободно пасящи исландски коне и овце.

Според изчисленията морските птици на Гримсей превъзхождат числено жителите с приблизително 50 000 към 1.

„Няма да повярвате, но тук за постоянно живеем само 20 души“, споделя пред BBC Хала Инголфсдотир, местен екскурзовод и собственик на Arctic Trip.

Родена в Рейкявик, Хала израства в югоизточната част на Исландия, но започва да прекарва повече време в Гримсей, след като посещава сестра си, която се мести на острова след брака си с местен рибар.

След повече от 20 години живот на острова, през 2019 г. Хала решава да се установи там за постоянно. Нарича това най-доброто решение в живота си.

„Много хора мислят, че се преместих тук заради мъж, но всъщност се влюбих в самия остров“, разказва тя. „Тук има нещо магично. Влюбих се в начина, по който местните хора живеят и в природата. Тя е изключително своенравна – през зимата е сурова, но тогава идват Северното сияние, звездите и бурите. Пролетта носи светлина и птици. Всеки сезон е специален.“

Островът, макар и малък, е изключителен пример за устойчиво развитие и адаптация.

Той разчита на един-единствен дизелов генератор за електричество, тъй като е толкова отдалечен, че не е свързан с националната мрежа на Исландия, базирана на геотермална енергия.

Въпреки това местните не се оплакват. „Имаме всичко, от което се нуждаем – работим, спортуваме, грижим се за природата“, споделят жители.

В селището Сандвик, разположено на югозападната част на острова, има няколко къщи, много от които приемат гости.

Тук има магазин, който работи по един час на ден, ресторант с бар, басейн, библиотека, църква и дори галерия за ръчно изработени произведения на изкуството. Училищната сграда вече служи като общностен център, където се организират различни мероприятия.

Getty Images

Историята на острова е също толкова впечатляваща.

Според древната сага „Хеймскрингла“ името на Гримсей идва от норвежки заселник на име Гримур, който доплавал от областта Согн в Западна Норвегия.

През 1024 г. крал Олаф от Норвегия поискал острова като символ на приятелство, но местните отказали, смятайки богатите ресурси на риба и птици за прекалено ценни, за да бъдат отстъпени.

През XVIII век обаче островът преживял доста проблеми – пневмонии и инциденти по време на риболов почти заличили населението му от картата на света.

Въпреки това местните успели да се възстановят, благодарение на постоянния приток на рибари и търговци от континента.

През 2009 г. остров Гримсей става част от община Акурейри, но неговите жители продължават да се гордеят с идентичността си.

„Днес земята на Гримсей е собственост на жителите, град Акурейри и исландската държава, които работят за запазването на острова като природно наследство и устойчива общност“, споделя Мария Х. Тригвадотир, ръководител на туристическите проекти на острова.

Тя, както и много други посетители, развива специална връзка с острова. „Това, което най-много ме впечатлява, е отдалечеността, уникалната светлина и невероятното разнообразие на птиците“, казва Тригвадотир. „Има нещо магично в това да се разходиш по стръмните скали, да усетиш спокойствието на природата и същевременно да бъдеш заобиколен от хиляди птици. Но топлотата и искреността на хората са това, което прави Гримсей наистина специално място.“

Освен популацията на папагали, друга основна туристическа атракция на острова е неговото географско местоположение. Разположен на 66° северна ширина, Гримсей е единствената част от Исландия, която попада в пределите на Арктическия кръг. Това е отбелязано с две емблематични забележителности.

През 2017 г. е създадена арт инсталацията *Orbis et Globus* – бетонна сфера с тегло от 3447 кг, която се намира в най-северната част на острова и маркира въображаемата линия на Арктическия кръг. „Това е отличен маркетингов инструмент за острова, но е толкова тежка, че трябва специална техника, за да се премести“, обяснява местен гид.

Втората забележителност е по-стар паметник, поставен през 1970 г., който също отбелязва линията на Арктическия кръг. Всяка година, заради наклона на земната ос от 23,5 градуса, сферичната инсталация трябва да бъде преместена на юг с около 14 метра, за да съответства на географската линия.

Интересен факт е, че през 2047 г., когато Гримсей вече няма да попада в Арктическия кръг заради движението на линията, планът е сферата да бъде тържествено пусната от скала и оставена да отплува в океана.

Позицията на Гримсей толкова на север носи със себе си и някои предизвикателства. От началото на декември до средата на февруари островът е обгърнат от полярна нощ – месеци на пълна тъмнина. „За мен тъмнината не е проблем. На някои хора започва да им тежи след известно време, но ние знаем, че светлината ще се върне“, споделя местен жител.

За да се справят през това време от годината, островитяните са създали своя собствена светлина. „Започваме да украсяваме за Коледа доста рано, за да разсеем тъмнината. Навсякъде има коледни светлини – Гримсей прилича на малък коледен град, а украсата стои до февруари“, обяснява Хала.

От следващото лято на острова се планира нов проект – създаване на място за творческа почивка. Няколко къщи ще бъдат реновирани, за да приемат писатели и други креативни личности, които искат да останат за по-дълъг период от време.

Посещението на Гримсей е вдъхновяващо преживяване за всеки, който стъпи на този отдалечен остров. „Не искаме масов туризъм на острова“, казва Инголфсдотир. „Едно от нещата, които обичаме в това място, е интимността му. Имаме ограничение за броя на туристите – това е урок, който останалата част от Исландия трябва да вземе под внимание, преди да е станало твърде късно.“