Когато Ричард Квек стъпва за първи път на Пинанг преди 4 години, единственият признак на човешки живот е порутено бунгало, използвано от преминаващи рибари.

Ричард и трима негови приятели от Чехия спят в хамаци и готвят на плажа, докато мечтаят да създадат екокъща на индонезийския остров от 50 хектара край западния бряг на Суматра, разказва CNBC.

Томаш Ухел, член на групата, се натъква на Пинанг, докато работи по опазването на околната среда на близкия остров Бангкару година по-рано. След едногодишно обсъждане помежду им и с двете семейства, които са собственици на острова, Квех и Ухел, заедно с фотографа Стефан Котас и съсобственика на медицинска клиника Мартин Мразек, подписват 50-годишен договор за наем, за да създадат малък екокурорт на острова.

Началото

Четиримата построяват бунгало за гости и изкопават кладенци за достъп до подземната прясна вода, след което поставят слънчеви панели за електричество. Разходите за доставка и труд са финансирани със собствен бюджет на Ричард.

След това изграждат помещения за персонала и още 4 бунгала за гости, в които могат да се настанят 12 души. По-големите имат бани, а малките са с общи помещения, като всички са свързани със септична система.

Групата създава и градина с плодове и зеленчуци, съобразена с естествената растителност на острова – подход, известен като пермакултура, отглежда и кокошки, за да могат гостите да имат пресни яйца. Компостират органични хранителни отпадъци и рециклират стъкло и консерви. И така необитаемият остров започва да приема първите си гости, а Ричард отговаря за маркетинга и пермакултурата.

„Преди да дойдем на Пинанг, на острова нямаше почти нищо – малка пътека и едно срутено бунгало. Беше девствена джунгла“, казва той пред CNBC.

„Това е много красив остров и ние не искаме да съсипем природата, така че нашето място заема само 1-2% от него. Там има блата, бамбукови гори, кокосови орехи. Има раци отшелници, гущери и змии. Джунглата е много активна.“

Цена на престоя

Откакто е отворен за посетители преди две години, остров Пинанг е посрещнал 100 гости и се е превърнал в привлекателна дестинация за йога и сърф. Интерес към проявяват различни хора – от писатели до майстори на бойните изкуства, от диджеи до градинари.

Цената на престоя е 999 долара на вечер за осем души. До четирима допълнителни гости могат да отседнат срещу 125 долара на човек на вечер. Това включва пълен пансион на изхранване, ежедневно почистване, седмична смяна на кърпи и спално бельо, сателитен прием Starlink и 4G Wi-Fi, както и дейности като гмуркане, риболов, каране на каяк и други.

Срещу още 500 долара на вечер гостите могат да предприемат сърф пътувания с водач до места като Залива на изобилието или до Бангкару и други близки острови.

Как се стига

Гостите обаче трябва да се подготвят за дълго пътуване до остров Пинанг с множество спирки.

Обикновено това включва полет от голям град до Сингапур или малайзийската столица Куала Лумпур. Оттам следва кратък полет до Медан, столицата на индонезийската провинция Северна Суматра, където много посетители избират да пренощуват. Рано сутринта на следващия ден се качват на друг полет до град Сингил, в индонезийската провинция Ачех.

Последният етап от пътуването е 1,5 часа с лодка до Пинанг. Това е рисковано – миналия август лодка се преобръща по време на буря и 7 души изчезват в морето. При мащабна издирвателно-спасителна мисия са открити шестима– група австралийски сърфисти. Но капитанът, местен индонезиец, така и не е намерен.

„Изразяваме най-дълбоките си съболезнования за бедствието, причинено от това нещастно събитие, и признаваме важността на работата с по-широката общност на Пулау Баняк за подобряване на стандартите за морска безопасност на корабите и обучението на капитаните в региона“, се казва в изявление на Ричард след инцидента. „Това ни напомни за непредсказуемото естество на морето и важността на съвременните мерки за безопасност. Искаме да уверим нашата общност, че предприемаме решителни действия“, допълва още той.

Курортът е затворен временно, казва, но отново отваря врати, след като групата, която преди това е разчитала на местни плавателни съдове, купува собствена лодка от фибростъкло. Тя е оборудвана с морско радио, сателитно комуникационно устройство Garmin Inreach, GPS Ocean Signal, димни ракети, фенерчета, спасителни жилетки.

Групата създава и фондация „Фифан“ на името на изчезналия капитан, за да подобри обучението по безопасност за други местни морски капитани. Освен това променят точката на прехвърляне на лодката от остров Ниас на Сингил, което е по-кратко и безопасно пътуване.

За приключенски настроени души

Надеждата е остров Пинанг да остане част от нишовия туризъм. „Никога не съм си представял, че ще управлявам хотел за над 50 души. Това ще е логистична катастрофа, а също и екологична“, казва Ричард.

Той допълва, че островът не е предназначен за туристи, които търсят почивка от висок клас.

„Той е по-скоро за хора, които искат да се слеят отново с природата и да намерят баланс. Той е за приключенски настроени души, които искат да преживеят нещо много авантюристично, но все пак да имат определено ниво на качество и комфорт.“

Ричард разделя времето между Пинанг и Чехия, и признава, че животът на необитаем остров не винаги е фантазията, която много хора си представят.

„Определено не е приказка. Това е най-трудният проект, в който някога съм участвал. Трябваше да се научим как да разбираме културата на хората, както и самия остров. Всеки ден изникват проблеми, които трябва да разрешим.“

„Но когато чувам отзиви от гостите, че са щастливи, че са изминали толкова дълго пътуване и са се насладили на престоя на Пинанг, това ме прави щастлив.“, допълва той.