Вино от пепелта: Как лозарите от остров Лансароте извличат плодове от един враждебен терен

Погледнати отдалеч, лозята на испанския остров Лансароте показват малко признаци на живот. Обширният черен терен е изпъстрен с конусовидни вдлъбнатини – подобни на отпечатъците на митичен гигант в тъмната земя. Отблизо обаче в сърцето на всеки кратер е сгушена лоза.

Само на 127 км от Африка, Лансароте е най-източният от Канарските острови – архипелаг, оформен от огъня. Дори сред своите „взривоопасни“ съседи той се откроява – неговите над 300 кратера му носят прозвището „Островът на вулканите“. Макар пейзажът често да е описван като лунен, той навява и мисли за това как е изглеждала Земята преди появата на човека, пише BBC.

Вулканите в Националния парк Тиманфая последно напомнят за себе си през 1824 г., но именно предходната серия изригвания – започнала през 1730 г. и продължила шест години, преобразява живота на острова. Лавата покрива една четвърт от територията, разрушава селата, предизвиква глад и принуждава много хора да емигрират. Прощалният дар на бедствието е дебел слой вулканична пепел.

Вино се произвежда на архипелага от XV в., когато пристигат първите испански колонизатори. Пенливата напитка от о-в Тенерифе намира почитатели в Англия – дори Шекспир отбелязва качествата ѝ „Хенри IV“, част 2: „Но, Бога ми, попрекалили сте с канарското, а това вино е много силно, ще знаете, и хваща, преди човек да е казал: „К’во става?“ Жителите на Лансароте обаче правят вино само за лична консумация... до изригването през 1730 г.

В сърцето на Тоскана: Летището на Флоренция ще си има лозе и ще прави вино

За малцината, които остават след бедствието, необходимостта става майка на изобретателността. След като прекопават вулканичната пепел на ръка в търсене на обработваемата земя, те откриват, че почвата вече не е подходяща за зърнени култури. Лозовите насаждения обаче могат да оцелеят и дори да виреят, а тайната съставка е самата ужасяваща пепел.

Повечето винарски райони в света разчитат на поне 300 мм годишни валежи, но Лансароте получава само около 150 мм, а често и по-малко. Освен това островът редовно е брулен от силни пасати от североизток и трябва да се бори с явлението „Калима“ – прашни бури, които се разразяват няколко пъти годишно и понякога продължават с дни. Пясъкът и почвата от Сахара се задържат в горещия и сух въздух, като придават на небето неземен кафеникав оттенък и покриват острова с гъста мъгла. Когато Калима настъпи, местните се шегуват, че сигурно някой в Мароко играе футбол.

При тези обстоятелства фермерите нямат друг избор, освен да проявят творчество. „Изведнъж нивите им били потънали в пепел и всичко, което знаели как да правят, било изчезнало“, разказва Нереида Перес, технически координатор на Регулаторния съвет по вината на Лансароте. Тяхното решение? Изкопават „хойо“ – конусовидни вдлъбнатини с ширина 3 метра и дълбочина 3-4 метра. След като засаждат лозята, те ги покриват с дебел слой вулканична пепел и ограждат североизточната страна на всеки хойо с ниска полукръгла стена от вулканични камъни.

Това е находчиво инженерство. Формата на кратера събира оскъдния дъжд и росата и ги насочва към корените на растенията, докато вулканичната пепел извлича влагата от въздуха и я задържа в почвата, регулирайки нейната температура. Стените предпазват лозите от ветровете и защитават склоновете на вдлъбнатините от ерозия и срутване, като не позволяват на пепелта да задуши лозите.

Така един винарски регион буквално се издига от пепелта. „Тези хора са били мечтатели. Умеели са да се адаптират“, казва Елиса Луденя, млад винопроизводител и технически директор на El Grifo. Основана през 1775 г., El Grifo е най-старата винарна на Канарските острови, една от десетте най-стари в Испания и сред 28-те действащи на остров, наполовина по-малък от Оаху.

AI помага на винопроизводители да се харесат на по-млади ценители

Преобладаващият Malvasía Volcánica е сорт бяло грозде, който се среща само на архипелага и се отглежда предимно на Лансароте. На него се падат 60% от цялата продукция на острова. Останалата част е комбинация от белите сортове Listán Blanco, Vijariego Blanco и Moscatel de Alejandría, както и от червените Listán Negro и Syrah. Някои лозя са на възраст почти 200 години, благодарение на факта, че масивите никога не са спохождани от филоксера – насекомо, което унищожава много европейски винарни през XIX в., принуждавайки производителите да присаждат растенията си върху подложки от американски лози, които се оказват по-устойчиви.

Предвид местоположението на Лансароте – точно на ръба на 30-ия северен паралел, опитите за производство на качествени вина може би изглеждат глупави, но суровият пейзаж и постоянните ветрове всъщност помагат, като контролират температурите и държат вредителите настрана. „Филоксерата не е у дома си в песъчливи почви, а повечето вулканични почви са пепел“, казва сомелиерът Хосеп Рока от El Celler de Can Roca в Жирона, Испания. „Това позволява на растенията да останат здрави и да произвеждат вина, които са по-свежи от това, което бихте очаквали от полупустинен климат“, допълва той.

Рока подчертава смелата киселинност на най-добрите бели вина на острова, с нотки на зелена ябълка и лайм, както и на жасмин и портокалови цветчета. Въпреки че някои дегустатори говорят за минералност във вулканичните вина, той не е съгласен с това: „Минералността не добавя аромат; той идва от микроорганизмите в почвата и процеса на ферментация.“ Но почвата на Лансароте играе съществена роля. „Минералността влияе на текстурата върху небцето, като добавя тежест, която се усеща в задната част на устата, оставяйки леко горчив финал“, обяснява Рока. В резултат се получават свежи, добре балансирани и лесни за пиене вина.

Макар Лансароте да се определя от своя тероар – съвкупността от условията на околната среда, изразени чрез гроздето, има и друга, също толкова важна променлива – човешкият фактор. На въпроса какво прави тези вина уникални, всички интервюирани от BBC посочват лозарите и техните Херкулесови усилия да извлекат плодове от враждебния терен.

Работата в лозето се извършва на ръка. Лозарите влизат и излизат от всяко лозе по една и съща тясна пътека, за да се избегне дестабилизирането на конусовидните структури. Когато гроздоберът започне в края на юли, гроздето се събира в малки щайги, в жегата от 27 градуса по Целзий. „Прекосявате тези лозя пеша, с 20 кг грозде на рамо, за да стигнете до камион, който е може би на 500 метра“, казва Нереида Перес. „След като изпразнят щайгата, те се връщат и го правят отново – така още 30 или 40 пъти“, добавя тя. Въпреки че в някои лозя – най-отдалечените от Ла Херия – епицентъра на вулканичната дейност в миналото, ниските траншеи заместват хойо, климатичните условия и почвите все още правят механизираната беритба невъзможна.

„Виното се прави на полето, а създаването на първокласен продукт е свързано с познаването на начина, по който е отгледано гроздето“, казва Луденя. El Grifo разполага със собствени лозя, но разчита и на малки производители. „Имаме вино от едно лозе, което се нарича Finca Ramón, в чест на производителя. Рамон е там всеки ден, на практика прекопава лозята си, а аз не искам да смесвам гроздето му с друго“, обяснява тя.

Наздраве! Индустрията за безалкохолни вино, бира и други напитки вдига тост

В Bodegas Los Bermejos, основана през 2001 г., друг млад винар изпитва подобно уважение към своите 300 производители, защото самият той е такъв. Родом от Лансароте, Даниел Мартин израства, отглеждайки грозде заедно с баща си, преди да се отправи към континенталната част на Испания и да работи в известната винарна Vega Sicilia в региона Рибера дел Дуеро. „Искам вината, които правя, да изразяват любовта и саможертвата, които тези хора влагат в работата си, защото тя е много трудна“, казва той.

Мартин и Луденя са представители на следващата вълна енолози – група, в която влиза и Раул Перес, ветеран от испанския регион Биерзо, който създава вината в Bodega Stratvs наблизо. За разлика от тях, средната възраст на лозарите в Лансароте е 70 години и следващото поколение все още не се е появило, за да ги замени, но Луденя и Мартин са оптимисти, че все повече млади хора ще се заемат с отглеждането на грозде и ще поддържат индустрията на острова. „Осъзнахме това и сега плащаме много повече за нашето грозде“, казва Луденя, признавайки необходимостта от привличане на производители с повече пари.

Мартин е съгласен: „В момента изживяваме Златния век на вината от Лансароте и с повишаването на цената на гроздето се надяваме, че повече млади хора ще искат да бъдат градинари на този пейзаж.“

Дори винарните на острова да успеят да привлекат ново поколение производители, бъдещето вероятно ще донесе още предизвикателства – например климатичните промени. Макар Лансароте да получава по-голямата част от дъждовете си през зимата, тази година той е получил много малко, а Калима все по-често забулва хоризонта, смята Перес.

Но ако има селскостопански регион, който е доказал способността си да се адаптира, това е Лансароте. „Да бъдеш свидетел на всички тези несгоди и след това да виждаш как тези растения дават плод с толкова малко вода, е смиряващо“, казва Луденя и добавя: „Аз съм нищо в сравнение с тези лозя, които всеки ден се борят за оцеляването си.“

„Това вече не е затворен клуб“: Как да инвестираме в изискани вина