България затвърждава позицията си като лидер в индустрията на знанието в Югоизточна Европа, показва Годишният доклад на AIBEST за 2024 г. Секторът отбелязва 10,8% ръст в приходите за 2023 г. Въпреки че темпът на растеж се забавя в сравнение с предходната година, когато е бил 16,9%, индустрията остава устойчива и се утвърждава като един от основните икономически двигатели на България. Браншът осигурява заетост на 104 404 души, което е увеличение от 1% спрямо предходния период, когато ръстът е бил 18%.

В този контекст докладът акцентира върху необходимостта от предвидима данъчна политика, подобряване на административната среда и създаване на стимули за научноизследователска и развойна дейност (R&D). Гъвкавата регулаторна рамка е от съществено значение за насърчаване на иновациите и внедряване на нови технологии, което ще намали административната тежест и несигурността за бизнеса.

Според данни, включени в доклада, страната ни е класирана като 25-а най-конкурентоспособна локация в света за изнесени услуги, запазвайки лидерската си позиция в Югоизточна Европа. Въпреки това сме сред държавите с умерен фокус върху развитието на дигитални умения и иновации, което ограничава потенциала ни за дългосрочно развитие.

Българиия се откроява със своята езикова подготовка, като заема трето място в Югоизточна Европа и 16-о в света по владеене на английски език според English Proficiency Index 2023. Немският е вторият най-изучаван чужд език в българските гимназии, следван от френски и руски език. Това конкурентно предимство укрепва позициите ни като атрактивна дестинация за международни компании.

Образованието обаче остава значително предизвикателство за сектора. Само 5,5% от учениците специализират в STEM дисциплини, а 54% от тях са функционално неграмотни по математика според международните оценки PISA. Недостатъчните инвестиции в образователната система – едва 3,9% от БВП – задълбочават регионалните неравенства и ограничават икономическите перспективи.

„България има уникалния потенциал да се утвърди като иновационен хъб в Югоизточна Европа, но това изисква значителни инвестиции в образованието, ясна регулаторна рамка и дългосрочна стратегия. Ако не предприемем бързи действия, рискуваме да изостанем в глобалната надпревара за таланти и иновации“, подчерта Илия Кръстев, председател на AIBEST и член на УС на БРАИТ.

Секторът на високите технологии остава един от ключовите двигатели на икономиката, но за да се запази този статус, са необходими съвместни усилия между бизнеса, държавата и образователния сектор. Инвестициите в иновации, подобряване на регулаторната рамка и развитие на човешкия капитал ще бъдат решаващи за бъдещия успех на индустрията, се посочва още в Годишния доклад на AIBEST.