Малко други държави могат да организират толкова бавно и целенасочено сриване на правителството, както прави Германия в момента.

Вотът на доверие към канцлера Олаф Шолц в германския парламент в понеделник, който той почти сигурно ще загуби, е само последната стъпка в процеса. Той започна в началото на ноември и ще завърши с предсрочни избори на 23 февруари. И въпреки че крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) със сигурност ще се опита да обърка работата през следващата седмица, това, което ще се случи след това, е до голяма степен предвидимо.

Конституцията, създадена, за да предотврати сътресенията, характерни за Ваймарската република, която спомогна за възхода на нацистите, съдържа редица разпоредби, целящи да направят разпадането на едно правителство възможно най-стабилно и организирано.

Но какво да очакваме да се случи в Германия?

Следваща стъпка

Когато Шолц се изправи пред германския Бундестаг в понеделник, се очаква мнозинството от 733-те депутати в страната да оттеглят доверието си към левоцентристкия политик.  Загубата на вота е процедурна и необходима стъпка, за да се проправи път към предсрочни избори, след като раздробената трипартийна коалиция на Шолц се разпадна миналия месец. По време на заседанието в понеделник той първо ще направи 25-минутно изявление, в което се очаква да изложи мотивите си за свикване на вота на доверие. Речта му ще бъде последвана от парламентарни дебати с продължителност около два часа. След това депутатите ще се отправят към урните, за да оттеглят или потвърдят доверието си към канцлера.

Скандал за 36 млрд. евро надвисва над политическата кариера на Олаф Шолц

Предопределен ли е резултатът?

Въпреки че няма невъзможни неща, много вероятно е Шолц да загуби вота - на което той се и надява.

Единствената партия, която може да направи нещо непредвидимо, е AfD. Тя е известна с неочакваните си тактически ходове при предишни гласувания. Някои нейни депутати вече заявиха, че планират да подкрепят Шолц, защото се опасяват, че вероятният следващ канцлер Фридрих Мерц от дясноцентристкия Християндемократически съюз (CDU) може да вкара Германия във война. Той е по-силен поддръжник на Украйна срещу Русия, отколкото е Шолц.

„В никакъв случай не искам да виждам г-н Мерц на отговорна позиция“, коментира пред POLITICO Юрген Пол, първият депутат от AfD, който обяви, че ще гласува за Шолц. Очаква се обаче само малка част от 76-те депутати на крайнодясната партия да последват примера му.

Понастоящем AfD е на второ място в социологическите проучвания, което вероятно ще я направи най-голямата опозиционна сила след изборите - така че тя има интерес от разпускането на парламента.

Във всеки случай лидерите на парламентарните групи на Зелените изглежда ще неутрализират възможните крайнодесни изненади, като призоват своите депутати да се въздържат при гласуването. Това означава, че дори ако всички депутати от AfD и собствената парламентарна група на Шолц подкрепят канцлера, мнозинството все още ще е далеч.

Германия иска да е велика отново, но проблеми дебнат отвсякъде

Какво ще се случи по-нататък?

Ако Шолц загуби гласуването, в понеделник следобед той ще предложи на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне Бундестага, заяви самият той в сряда.

„Ако президентът последва моето предложение, избирателите ще могат да изберат нов Бундестаг на 23 февруари. Това е моята цел“, посочи Шолц.

Междувременно той и неговото правителство на малцинството, което включва собствената му лявоцентристка Социалдемократическа партия и Зелените, ще останат на власт в пълния си състав. Но тъй като не разполага с мнозинство в парламента - което е необходимо за приемането на закони - и се очаква скоро да бъде освободен от длъжност, той е смятан за бита карта, както в страната, така и в чужбина.

Как стигнахме дотук?

В началото на ноември, само няколко часа след като стана ясно, че Доналд Тръмп е спечелил президентските избори в Съединените щати, Шолц се появи пред камерите, за да обяви, че неговият изстрадал тристранен съюз се разпада по доста драматичен начин заради разминавания по бюджета.

Коалицията на Шолц, състояща се от неговата SPD и Зелените от лявата част на политическия спектър и фискално консервативната Свободна демократическа партия (FDP), никога не е била особено стабилна. И социалистите, и Зелените подкрепят силна мрежа за социална сигурност и големи инвестиции за ускоряване на икономическия растеж и прехода към зелена енергия. FDP, от друга страна, се застъпва за по-ограничена намеса на правителството и намаляване на разходите.

Амок, хаос и предсрочни избори: 23-ти февруари е новата решаваща дата за Германия

Как ще изглежда следващото правителство на Германия?

В момента CDU на Мерц и баварската му сестринска партия Християнсоциален съюз (CSU) водят в проучванията с голяма разлика - 32% подкрепа. Това е два пъти повече, отколкото се очаква да получи SPD на Шолц, която е точно зад AfD на третото място.

След като консерваторите ще спечелят очакваните избори през февруари, големият въпрос е кой ще стане техен младши коалиционен партньор и дали тази партия (най-вероятно SPD или Зелените) ще бъде достатъчно силна, за да направи възможна двупартийна коалиция. Поради възхода на AfD и създаването на новия лявопопулистки „Алианс Сара Вагенкнехт” (BSW) трипартийните коалиции - които са рядкост в следвоенна Германия и обикновено са по-нестабилни - може да се превърнат в новото нормално явление.

Напоследък Зелените се сприятеляват с CDU на Мерц, като подчертават сходните си външнополитически позиции. И двете партии са по-благосклонни да подкрепят Украйна във войната ѝ с Русия, отколкото Шолц, който наложи т.нар. от него „благоразумен“ подход.

Но докато Мерц не изключва коалиция със Зелените, лидерът на баварския CSU Маркус Зьодер, който превърна нападките срещу тях в своя лична запазена марка, заявява в подкаст тази седмица, че ще наложи вето на такъв съюз.

Междувременно FDP дори не е ясно дали ще влезе в следващия Бундестаг. Партията, която изпадна в криза заради разкритията, че методично е планирала да взриви коалицията на Шолц, има резултати под 5-процентния праг, необходим за получаване на места в парламента.