Прогнозите за задълбочаващи се кризи през 2025 са много. Но всъщност утрешният ден често крие много неизвестни и предвижданията в много случаи се разминават с реалността.

В миналото е имало анализатори, които са били категорични, че интернет ще се провали, а телевизията никога няма да се наложи. Дори почти безпогрешният предсказател на изборите в САЩ Алън Лихтман сбърка миналата година с категоричната си прогноза, че Камала Харис ще победи Доналд Тръмп. Събития от типа „черен лебед“, като например пандемиите, също могат да преобърнат дори най-обоснованите прогнози.

Всичко това мотивира POLITICO да направи пет положителни такива за развитието на света, които противоречат на общоприетите.

Край на войните

Доналд Тръмп може да е странен образ на съвременния миротворец, но по време на предизборната си кампания той обеща, че ще „спре войните“, които бушуват по света, включително в Близкия изток и Украйна.

И може би ще го направи.

Тръмп каза, че Путин иска възможно най-скоро среща във връзка с войната с Украйна

Владимир Зеленски, например, вече каза, че войната в Украйна ще приключи „по-бързо“, когато Тръмп поеме властта. Може би украинският президент просто се опитва да остане на правилната страна на в променената ситуация, като сигнализира за готовността си да участва в преговори. Един отказ да се включи в миротворчески процес би се отразило зле на бившия актьор. Затова той предпочита да остави Владимир Путин в позицията на трудната за убеждаване страна.

В някои европейски кръгове се усеща тайно облекчение, че Тръмп може да доведе войната до край. А някои смятат, че е по-вероятно той да получи по-добра сделка от Москва, отколкото Камала Харис като президент. Въпреки обещанията на Запада да остане с Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, все повече столици осъзнават, че войната е загубена, ако целта е Киев е да си върне всички територии, откраднати от Русия.

Ако Тръмп посредничи за сделка, която включва териториални загуби за Украйна, той може да поеме вината за тях, освобождавайки европейските и американските ястреби от отговорност за празните обещания, които твърде лекомислено дадоха. Още повече, че закъсалите за пари европейци нямат средства да финансират „вечна война“, а немалка част от избирателите на Стария континент са против идеята за разполагане на войски там. Потенциално спиране на войната ще спаси и много животи - макар и временно, тъй като Путин едва ли ще се задоволи с частична победа за дълго време.

В Близкия изток израелските ултранационалисти и еврейските супремасисти празнуват преизбирането на Тръмп, а изборът му за служители в областта на външната политика и националната сигурност само допринесоха за доброто им настроение. Доколкото те виждат, Тръмп ще им даде всичко, което искат. Номинираният от него за посланик на САЩ в Израел Майк Хъкаби отхвърля самата идея за съществуването на народ, наречен палестинци - той смята, че те трябва да бъдат изхвърлени в друга държава.

Все пак не трябва да се забравя, че републиканецът не даде на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху това, което той искаше последния път, когато беше в Овалния кабинет - одобрение на анексирането на Западния бряг или поне на израелските селища.

Кажете сбогом на Pax Americana

Това не е трудна прогноза след преизбирането на Тръмп. Последния път, когато той се настани в Белия дом, европейските лидери вярваха, че ще успеят да преживеят бурята, докато всичко се върне към старото нормално състояние. И донякъде бяха прави.

„Америка се завърна, трансатлантическият съюз се завърна“, заяви Джо Байдън на Мюнхенската конференция по сигурността няколко седмици след избирането си - за огромно облекчение на съюзниците на Вашингтон, които все още страдаха от поведението на републиканеца.

Тръмп: Европа да купува повече петрол и газ от САЩ или да се подготви за тежки мита

И наистина, трансатлантическите отношения бяха по-гладки и любезни - въпреки че имаше едно затруднение, свързано с решението на Байдън да позволи Афганистан да падне в ръцете на талибаните. На него европейските служители реагираха със смесица от недоверие и усещане за предателство. Но дали беше толкова добре, че старото нормално положение се върна? Не беше ли това фалшива нова зора? Не е ли крайно време Европа да се изправи на крака?

Старият континент ще трябва отново да изтърпи поведението на Тръмп и острите туитове с големи букви, както и заплахите за излизане на САЩ от НАТО и налагането на мита. Но не представлява ли това и възможност? Възможно ли е сега европейските лидери да наберат смелост и да разхлабят зависимостта си от Вашингтон? Години наред те се прехласват по стратегическата автономия и поделянето на тежестта на собствената си отбрана. Сега имат шанса сами да определят съдбата си.

Всичко това ще бъде малко травматично - израстването винаги е такова, както при бебетата с появата на млечните зъби. Но връщането на Тръмп в Белия дом може да е нещото, което да изтръгне Европа от неразположението, което сама си е създала. Това е огромно предизвикателство, защото, както отбелязва коментаторът Муджтаба Рахман, ръководител на европейската практика на Eurasia Group, те ще трябва да преодолеят различията по отношение на сигурността, отбраната, миграцията и данъчната политика. По думите му те са „най-малко податливи на колективни действия в целия ЕС именно защото са присъщи на националните държави“.

Отказ от суверенитет по тези въпроси наистина крие рискове от подхранване на популизма и политическата фрагментация, но все пак не е невъзможно да настъпи пълно обединяване на мненията между Урсула фон дер Лайен, Виктор Орбан, Джорджия Мелони, Роберт Фицо и Еманюел Макрон, особено ако ситуацията го налага.

Адаптация, а не смекчаване

Много анализатори смятат, че никога не е имало шанс амбицията за нулеви нетни емисии да проработи. През следващата година все повече държави ще възприемат идеята, че е много по-добре да изразходват енергията си за намаляване на уязвимостта си към екстремни метеорологични условия и последиците от изменението на климата. С други думи, стройте по-добре, яжте месо и удвоете терапията на дребно с бърза мода.

COP 29, ако не друго, беше огромен успех по отношение на въвеждането на отдавна необходимата здравословна доза реализъм. Главна роля за това изигра азербайджанският автократ Илхам Алиев.  Той обяви, че „изкопаемите горива са дар от

2024 в цифри: Войни, избори и опасни температури

Бог“, а много анализатори се чудят защо някой трябва да си купува електромобил,

ако рискува да остане без ток на няколкостотин километра от зарядна станция.

Тръмп и Мъск

Все още не сте убедени, че следващата година може да бъде по-добра от 2024? Гарантираният разрив във взаимоотношенията между Тръмп и сегашния му най-добър приятел Илон Мъск със сигурност ще бъде грандиозен спектакъл. Двама главни готвачи никога не работят добре в една кухня. Двама президенти в Овалния кабинет ще бъде още по-трудно.

Мъск ще твърди, че предизборната му вноска от 200 милиона долара му купува нещо повече от просто новоизлюпения т.нар. Департамент за правителствена ефективност.

Вече има търкания между Мъск и съветниците на Тръмп, като медиите заговориха за масивен разрив между милиардера от Tesla и Борис Епщайн - адвокат, който координираше правната защита по наказателните дела на Тръмп. Епщайн направляваше избора на членове на кабинета и по време на вечеря в клуба на Тръмп „Мар-а-Лаго“ двамата влязоха в шумен сблъсък. Мъск постави под съмнение някои от избраните кандидати и обвини дългогодишния съветник на републиканеца в изтичане на информация към пресата.

След това той използва собствената си мрежа X, за да окаже публичен натиск върху Тръмп по отношение на икономическата политика и избора на кабинет, като похвали чуждестранен лидер за намаляването на тарифите - точно обратното на това, което планира новият американски президент.

Взривоопасна комбинация: Колко дълго може да продължи приятелството между Тръмп и Мъск?

Смелият нов свят на изкуствения интелект

Бързо настъпващата ера на AI е пред нас. Много експерти се тревожат, че технологията ще бъде удобен инструмент за авторитаристите да манипулират и дезинформират обществата. Други пък се притесняват, че демокрациите ще загубят надпреварата на полето на AI и други нововъзникващи технологии, които „се превърнаха в решаващи за глобалната конкуренция между свободния свят и нашите злонамерени авторитарни съперници“, според генерал Ник Картър, бивш началник на щаба на отбраната на Великобритания, и Робин Скот, главен изпълнителен директор и съосновател на Apolitical. А по думите им „именно победителите в това съревнование ще могат да определят нашето бъдеще“.

Хенри Кисинджър и други се опасяват, че AI ще засили властта на недържавни участници и корпорации като тези, контролирани от Мъск и Джеф Безос от Amazon, или ще хвърли „вековния баланс на силите към ново, неизследвано неравновесие“.

Ако някои държави възприемат AI на най-високо ниво по-лесно от други, светът ще бъде още по-малко предсказуем.

„В случаите, в които някои хора могат да се изправят във военно или дипломатическо отношение срещу държава с високо ниво на внедряване на AI или срещу самия AI, хората ще се сблъскат с борба за оцеляване“, написа Кисинджър наскоро заедно с Ерик Шмидт, бивш главен изпълнителен директор на Google, и Крейг Манди, бивш старши съветник на Microsoft.

Все пак, според POLITICO, е по-добре да останем оптимистично настроени към AI и да приемем сценария за корпорации, които създават съюзи, за да консолидират вече значителната си мощ.

„Тези корпоративни съюзи биха могли да поемат традиционни функции на национални държави, но вместо да се стремят да определят и разширяват ограничени територии, да култивират дифузни цифрови мрежи като свои области“, описва алтернативата Кисинджър.

Мъск вече е имплантирал на двама пациенти мозъчно-компютърен интерфейс Neuralink. Той е проектиран така, че да им позволява да управляват компютър или мобилно устройство навсякъде, където отидат. Очевидно е имало първоначални проблеми и неизправности. Но можем да очакваме с нетърпение деня, когато няма да се налага да крещим на Alexa на Джеф Безос, а вместо това просто ще си помислим: Време е да изгасим осветлението.