Когато последните часове на годината наближат, милиони хора се събират на Таймс Скуеър в Ню Йорк, а милиард зрители по света следят ежегодния спектакъл.

В последната минута на годината вниманието се насочва към огромната кристална топка, покрита с повече от 30,000 LED светлини, която бавно се спуска по специално проектиран пилон.

Този емблематичен момент, който завършва с високо вдигнати чаши, прегръдки и обещания за ново начало, всъщност произлиза от една забележителна идея от началото на XIX век, систематизирана и популяризирана от британския военноморски офицер Робърт Уочоуп, разказва BBC.

Уочоуп, офицер от Кралския военноморски флот и силно религиозен човек, е създателят на time ball (сигнална топка за време) – изобретение, което няма нищо общо с празничната атмосфера на Таймс Скуеър.

Неговата цел е била много по-сериозна: безопасността на корабоплаването.

Сплотено братство от емигранти, които по цял ден ходят по „ръба на нищото“. Така са описани от вестниците през 30-те години строителите на първия по рода си небостъргач

11 секунди и си мъртъв: Безименните работници, които построиха Емпайър Стейт Билдинг

В началото на 19-ти век точността на времето е била изключително важна за навигацията. Само с прецизно калибрирани часовници моряците са можели да изчисляват дължината и да се движат сигурно в океаните.

През 1829 г. Уочоуп демонстрира своето изобретение в Портсмут, Англия. Неговата сигнална топка за времепредставлява система за предаване на точното време на корабите в пристанището.

Топката, монтирана на пилон, се издига в определени часове – в 12:55 тя се вдига до средата на пилона, в 12:58 достига върха, а точно в 13:00 се спуска надолу, за да сигнализира точния час.

„Това е ясен сигнал“, обяснява Андрю Джейкъб, куратор в обсерваторията в Сидни, Австралия, където също се използва сигнална топка за време. „Лесно се забелязва движението, когато топката започне да пада.“

Страните от южната част на Тихия океан ще бъдат първите, които ще посрещнат 2025 г., като Нова Зеландия ще достигне полунощ 18 часа преди пускането на глобуса на Таймс Скуеър в Ню Йорк

Фойерверки, танци и среднощна меса: Как светът ще посрещне 2025

Преди появата на изобретението, капитаните на кораби е трябвало да слизат на брега, за да сверят часовниците си с официалните обсерваторни часовници. След това буквално „занасяли времето“ обратно на борда. Time ball на Уочоуп обаче позволява на моряците да калибрират своите хронометри, без да напускат кораба.

„Днес сме свикнали времето да бъде винаги достъпно, но това невинаги се е случвало по този начин“, казва Емили Акерманс, куратор на времето в Кралската обсерватория в Гринуич, Лондон.

Именно там се намира най-старата функционираща сигнална топка за време в света, която от 1833 г. се спуска ежедневно, освен в случаи на лошо време, война или механични проблеми. Изработена от алуминий и с диаметър 1.5 метра, тя е покрита с вдлъбнатини. През 1958 г., по време на временно сваляне за ремонт, работници, незапознати с нейната функция, организирали неформален мач с нея в двора на обсерваторията.

Макар на пръв поглед обяд да изглежда като по-подходящ момент за такъв сигнал, астрономите в обсерваторията са били най-заети по това време – наблюдавайки позицията на слънцето, за да сверяват своите часовници.

Спускането на топката в 13:00 часа се оказва много по-удобен вариант.

В Гданск, Полша спускането на топката се отбелязва с тържествена тръбна фанфара. „Искахме да направим същото тук, но съседите щяха да се оплачат“, споделя оператор от Сидни.

В Единбург, спускането на топката от паметника на Нелсън е засенчено от „Едночасовото оръдие“, което изстрелва залп от Единбургския замък.

Въпреки че оръдието е предназначено да предава времето на корабите, звукът му е по-малко точен, тъй като скоростта на звука е значително по-бавна.

В Мелбърн, Австралия, кулата в предградието Уилямстаун преминава през различни роли. Построена като фар през 1849 г., тя е преобразувана в time ball през 1859 г. През 1926 г., след смъртта на оператора, топката е в покой, но благодарение на местни инициативи днес тя отново функционира.

В Нова Зеландия кулата в Лителтън се срутва по време на земетресението в Крайстчърч през 2011 г., но след успешна дарителска кампания е възстановена през 2018 г.

Съвсем скоро ще започне да се усеща аромат на канела, джиджифил и греяно вино. Улиците ще заблестят в светлини, а най-желаното място в градовете ще бъде коледният базар. Ето няколко идеи за празнични дестинации, които може да посетите тази година

Класацията за най-добър коледен базар през 2025 поднася изненада

Други устройства, макар и да не функционират днес, продължават да украсяват сгради по света – от Кейптаун до Вашингтон. Те не само напомнят за иновативния дух на 19-ти век, но и продължават да разказват истории за културното и технологично наследство на човечеството.

През 1907 г. връзката между сигналната топка за време и Нова година се ражда в Ню Йорк.

Години преди това The New York Times организира празненства на Таймс Скуеър, белязани от динамит и фойерверки. Но когато властите забраняват експлозивите, организаторите търсят алтернатива и намират вдъхновение в популярната time ball на Western Union, която от 1877 г. се спуска на покрива на централата на компанията.

Така се появява емблематичната кристална топка. Първоначално тя тежи 700 паунда и е покрита със 100 електрически крушки по 25 вата.

Организаторите обаче променят оригиналния протокол: вместо спускането да започва в ключовия момент, самото кацане на топката бележи полунощ. Вестникът пише на следващия ден: „Великият вик заглуши свирките за минута. Виковете надделяха дори над кравешките звънци и тропането. Над всичко се изви дивият човешки шум: ‘Ура за 1908!’” Оттогава традицията се разпространява по света.

В Бермудите спускат светещ лук, в канадската провинция Ню Брънзуик – кленов лист, а в Бойзи, Айдахо – картоф.

През 1925 г. шотландският инженер Джон Лоджи Беърд осъществява първото предаване на движещ се образ. И предсказва: Един ден във всеки дом ще има телевизор

„Всяка антена е негов паметник“ - човекът, който изобрети телевизията

Докато новогодишната традиция процъфтява, оригиналната функция на time ball започва да губи значението си. През 1920-те години технологията започва да губи практическото си значение, изместена първо от радиосигнали за време, а по-късно от кварцови часовници и сателитни системи.

Повечето кули са разрушени, а механизмите – предадени за скрап.

„Днес няма практическа нужда от сигнална топка за време.“, признава Андрю Джейкъб от обсерваторията в Сидни, която някога е предавала времето за щата Нов Южен Уелс. Въпреки това Джейкъб, който сам често проверява времето на мобилния си телефон, смята, че е важно тази церемония да се запази.

„Пресъздаването ѝ всеки ден ни напомня, че в миналото нещата са били много по-сложни и организирани, отколкото си представяме. Това е фундаментално за държавата, търговията и международния обмен“, казва той.

Днес аудиторията за спускането на time ball е ограничена до туристи от круизни кораби и училищни групи, но все пак остава вълнуващо събитие. „Издава звук и се спуска до дъното. Забавно е“, добавя Джейкъб.

Макар че повечето кули на time ball вече са изчезнали, духът на традицията остава жив. И на 31 декември изобретението на Робърт Уочоуп отново заема централно място на световната сцена, изпълнявайки първоначалната си цел – точно и ясно да отбележи преминаването на времето.