Датата е 2 октомври 1925 г. Светът ще се промени завинаги, но още не го знае. Единственият, който е наясно с предстоящата промяна, е Джон Лоджи Беърд. Роден е в Шотландия през 1888 г. По образование е инженер, по призвание – изобретател.

Беърд не изглежда като човек, който би променил света.

Леко болнав и странен, интересува се от неща, които по онова време са важни за малцина – например предаването на движещ се образ. Това е може би опростено, но достоверно описание. Беърд ще бъде човекът, осъществил за първи път това, което днес наричаме телевизия.

Но заслугата не е изцяло негова, нито постиженията идват толкова лесно, разказва BBC.

Върху изобретяването на телевизията се работи още от втората половина на XIX век. Но е необходим човек като него, за да се случи наистина.

Преди да се захване с предаването на движещ се образ, Беърд се занимава с други неща. Заради влошеното си здраве е обявен за негоден за военна служба и не участва в Първата световна война.

Вместо това започва работа в електрическа компания във Великобритания, но запазва предприемаческия си дух. Опитва да изобрети лекарство за хемороиди – инициатива, в която се проваля с гръм и трясък.

След това се пробва да продава чорапи и сапун и дори натрупва малък капитал. С тези пари през 1923 г. се премества в Хейстингс, защото морският въздух е полезен за слабите му бели дробове.

Там наема помещения, които превръща в своеобразна телевизионна лаборатория, и започва експериментите си. В основата на работата му стои изобретение, направено няколко десетилетия по-рано от Паул Нипков – т.нар. Нипков диск. Най-общо казано, това е диск с множество дупки (перфорации), който се върти с висока скорост, задвижван от двигател.

Когато пред диска бъде поставено някакво изображение, осветено по подходящ начин, множеството дупки показват различни части от него. А тъй като въртенето е бързо, изображението започва да се движи. Големият проблем на Беърд е как да предаде този движещ се образ.

В ново интервю актьорът казва, че ролята за която мечтае, е „президент на света“

С текила и пържоли, но без интернет - писателският процес на Матю Макконъхи

Експериментите в Хейстингс се оказват неуспешни. Образ така и не е предаден, но пък Беърд тежко пострадва от токов удар. След този провал той се мести в Лондон, за да започне отначало. Там лабораторията му е по-усъвършенствана, но заради въртенето на дисковете и осветлението жегата вътре е непоносима.

В опитите си Беърд използва дървена кукла като образ, който трябва да бъде предаден. Нарича я Стуки Бил. Освен диска, той си сковава и кутия с лещи – приемащото изображението устройство, на което има и нещо като малък екран.

На 2 октомври 1925 г. 37-годишният изобретател най-сетне прави големия си пробив. Четиридесет години по-късно пред BBC неговият асистент Уилям Тейнтън разказва следното:

„Развълнуван, той изтича до първия етаж и почти ме извлече от кабинета ми. Дори не можеше да говори. Искаше да се кача горе по най-бързия начин.“

Истинската лична свобода не идва от контрол върху външните обстоятелства, а от овладяване на собствената ни нагласа - най-важното „творение“ на живота ни, което не бива да се оставя на случайността

„Да изстискаш роба от себе си капка по капка“: Независимостта като личен избор (по Робърт Грийн, Юнг и Чехов)

По онова време, на 20 години, Тейнтън не се чувства особено комфортно в лабораторията на Беърд. Там е разхвърляно, кабели висят отвсякъде, но най-плашеща е непоносимата жега. Навсякъде има дискове, лампи, акумулатори и двигатели.

Беърд го кара да седне пред апарата, а Тейнтън почти бяга заради топлината. Тогава изобретателят бърка в джоба си и му дава пари – първият телевизионен хонорар, казва той. Асистентът се връща под парещата жега пред диска, а Беърд бързо тича до приемника.

Малко по-късно започва да крещи неистово: „Видях те! Видях те!“

След това двамата разменят местата, а Тейнтън разказва:

„Застанах пред малкия екран. Изведнъж там се появи лицето на Беърд. Имайте предвид, че образът беше много размазан, виждаха се само очертанията. Но си беше картина и се движеше! Това беше голямото постижение на Беърд.“

Синдромът на Урбах-Вите е рядко срещано състояние, което лишава човек от способността да преценява рисковете. Но животът на хората, които не се страхуват от нищо, изобщо не е приятен

Болестта, която прави хората безстрашни. И как се живее с нея

После двамата поговорили и асистентът бил съвсем откровен. Казал, че образът не му харесва, защото бил прекалено размазан и неясен. А изобретателят отговорил, че това е едва началото.

„Това е първият телевизор. Един ден такъв ще има във всеки дом по света“, били думите му.

Пророчеството се сбъдва, но не по начина, по който Беърд си го е представял.

В началото на следващата година той прави първата публична демонстрация на изобретението си. А след още няколко месеца извършва първото предаване на телевизионен образ във Великобритания – между Лондон и Глазгоу, които са на разстояние от над 700 километра.

Но по това време няколко големи компании в САЩ и Европа вече са се захванали с разработването на телевизия по свои концепции. През следващите години Беърд постига значителни успехи във Великобритания и Франция.

Литературните критици и феновете на романа отдавна не могат да стигнат до консенсус по един въпрос: Дали Дарси наистина е „ужасен човек“ или е просто жертва на меланхолията?

Романтик или тиранин? Нов прочит на г-н Дарси от „Гордост и предразсъдъци“

Към 1937 г. обаче BBC решава да се откаже от неговите камери за сметка на по-съвременна техника. Бизнесът на Беърд окончателно запада в годините на Втората световна война, когато технологията напредва и настъпва краят на т.нар. механична телевизия. Започва ерата на модерните методи за предаване на образ.

Изобретателят умира през 1946 г. Пет години по-късно на сградата, в която се е намирала лондонската му лаборатория, е поставена паметна плоча. По време на церемонията един от ораторите заявява:

„Истинският му паметник не е тук, а във всяка телевизионна антена, закачена на всеки покрив.“