Представете си, че скачате от самолет и не усещате нищо – нито ускорен пулс, нито прилив на адреналин. Това е животът на Джордж Черник, британец, който страда от рядко заболяване – синдром на Кушинг.

За да се подобри състоянието му, са отстранени надбъбречните жлези, които произвеждат кортизол – т.нар. хормон на стреса.

Може да се каже, че лечението на Черник е успешно. След него той се чувства далеч по-добре, но и доста по-странно. През 2012 г. посещава „Дисниленд“ и за негова изненада не изпитва никакъв страх от влакчетата на ужасите. Чувства се съвсем спокоен и когато скача с бънджи.

Състоянието му може да звучи необичайно за повечето хора, но не и за онези, запознати с друго заболяване – болестта на Урбах-Вите. Проблемът е толкова рядък, че в световен мащаб са диагностицирани едва около 400 души.

Един от тях е жена с инициали СМ. Тя е световноизвестна от години, но не с името си, а със заболяването. Въпросната дама доброволно се подлага на всякакви изследвания в опит да помогне на медицината да открие лечение.

Общият извод на лекарите до момента? СМ не се страхува от почти нищо.

„Показвахме ѝ най-страшните филми на ужасите, които успяхме да открием, но тя не реагира по никакъв начин“, казва невропсихологът Джъстин Файнщайн пред BBC.

Той се присъединява към екипа, изследвал СМ преди повече от 20 години. Днес Файнщайн е част от научния колектив Float Research Collective, който популяризира методи за облекчаване на състоянието на такива пациенти.

„Излагахме я на реални заплахи – пускахме при нея змии и паяци. Тя не само че не показа никакъв страх, а дори желание да е по-близо до тях. Вместо уплаха, изпитваше почти неконтролируемо любопитство“, допълва ученият.

В съвместно проучване на китайски и британски учени се твърди, че Homo sapiens се е появил поне половин милион години по-рано, отколкото се смяташе досега

Новооткрити останки от череп пренаписват представата за човешка еволюция

Смята се, че болестта на Урбах-Вите се причинява от рядка генетична мутация. Учените твърдят, че последствията ѝ се проявяват най-често в амигдалата – дял от мозъка, който обработва емоцията на страха. В случая със СМ това чувство изчезва, когато заболяването унищожава амигдалата ѝ.

„Забележително е, че това е изключително специфично явление. Нейната способност да изпитва други емоции като щастие, гняв или тъга е непокътната“, казва Файнщайн.

Ситуацията обаче е по-сложна. Експерименти с лабораторни мишки показват, че амигдалата е важна за реакцията към шум. Гризачи, подлагани на токови удари, се научават да замръзват само при звука на електричество.

При хората информацията за опасност се обработва по различен начин.

СМ например знае, че не трябва да докосва нагорещен тиган, но това не е защото изпитва страх. Тя може да различава радост и тъга, но не и заплашителни изражения. Освен това е много общителна, но няма способността да преценява рискови ситуации и съответно да ги избягва. На учените, които я изследват, споделя, че е била заплашвана с нож и пистолет, без да изпита уплаха.

„Тя е склонна да общува с хора, които могат да ѝ причинят зло, защото не може да направи преценка за тяхната надеждност“, казва Файнщайн.

Той посочва за доказателство един от експериментите със СМ: непознат мъж постепенно скъсявал дистанцията с нея. Тя трябвало да определи разстоянието, на което се чувства най-комфортно. Жената посочила 34 сантиметра – дистанция, която повечето хора възприемат като навлизане в личното им пространство.

„Хората с увредена амигдала като СМ буквално биха си сблъскали носа с някой непознат. А онези, които нямат тяхното заболяване, никога не биха направили подобно нещо“, казва психологът Александър Шакман, преподавател в Университета в Мериленд.

Затова учените смятат, че амигдалата играе сериозна роля и в уменията за общуване.

И макар да минава за почти безстрашна, се оказва, че СМ също може да изпита паника. Това става ясно, когато екипът учени я кара да вдиша въглероден диоксид. Прекият резултат е задушаване, а след това – паническа реакция. Учудващо за научния екип, СМ се уплашила. По същия начин реагирали и двама други пациенти с увреждане на амигдалата.

През последните години различни продукции жънат все по-голям успех, благодарение на слухове, че филмите могат да накарат зрителите да припадат или да повръщат

Да припаднеш от страх: Мисията е напълно възможна

Заради този експеримент Файнщайн задълбочава изследванията си, за да открие как възниква и се обработва чувството на страх. Заключението му е, че има „два пътя“, в зависимост от това дали заплахата е външна или вътрешна.

При външна заплаха схемата е следната: амигдалата получава информация от зрението или слуха за приближаващ крадец или хищник. Тя я обработва и изпраща към хипоталамуса, който се намира в тилната област. Той активира хипофизната жлеза, която кара надбъбречните жлези да произвеждат повече кортизол и адреналин. Следват ускорен пулс и повишено кръвно налягане – организмът влиза в „авариен режим“, за да посрещне заплахата или да избяга.

Ако обаче заплахата идва отвътре (например задушаване след вдишване на отровен газ), реакцията е различна. Тогава частта от мозъка, отговаряща за несъзнателни функции като дишането, подава сигнал за тревога. Амигдалата би следвало да го обработи, да прекрати паниката и човекът да продължи да диша или поне да опита. Но при СМ амигдалата не функционира и тя изпада в паническо състояние при „вътрешна заплаха“.

„Това показва, че амигдалата е много важна при обработката на страха от външна заплаха. Но когато заплахата е вътрешна, паниката не идва от нея“, казва Шакман.

Младите поколения трябва да се тревожат за 4 „много страшни“ неща, смята основателят на Microsoft. Ето кои са те

Страхът е стимул за действие срещу рисковете, вярва Бил Гейтс

Разбира се, тези изводи може и да не са на 100% верни, защото са направени на база изследване върху един човек. В случая със СМ става дума за почти пълно унищожение на амигдалата ѝ, което означава, че хора с по-леки увреждания може да реагират различно.

Историята на СМ показва колко важен за оцеляването е този дял от мозъка.

„Ако увредите амигдалата на едно животно и го пуснете в дивата природа, то ще умре за няколко часа, защото вече няма способността да отчита опасните ситуации“, казва Файнщайн.

Но СМ живее повече от 50 години в това състояние. Това кара учения да се запита дали първичният страх изобщо е необходим в съвременното ежедневие.

„Тази емоция може да причини много вреди, особено в уредените общества, в които не се оцелява по примитивен начин. Но въпреки това хората постоянно изпитват високи нива на стрес, които често не могат да контролират“, казва Файнщайн.