Понякога, когато трябва да се справи със стресираща ситуация, Матю Макконъхи си пише бележка:

Просто помни, че един ден ще умреш.

Това му помага да си каже, че няма смисъл да се стресира.

55-годишният носител на „Оскар“ споделя в ново интервю за The Wall Street Journal, че черпи вдъхновение да го играе непукист от своята 93-годишна майка Кей Макконъхи. За нея той казва, че никога не се тревожи за нищо. „И не защото не я е грижа, а защото е живяла и продължава да живее пълноценен живот - и не се страхува от това, което предстои. Независимо дали има нещо след това или не.“

В новата си книга Poems & Prayers Макконъхи изследва теми като време, смърт, грехове и прошка чрез поезия и други писмени размишления. Тя следва книгата му от 2020 г. Greenlights, която комбинира мемоари, поезия и наръчник за самопомощ. Макконъхи казва, че пише през целия ден, а после, когато има време, си отделя уикенд, за да прегледа записките си и да прецени кое е достойно за книга.

Макконъхи живее в Остин със съпругата си Камила Алвеш Макконъхи и трите им деца. Този месец той участва и в драмата „The Lost Bus“ заедно със 17-годишния си син Леви. „Не знаех, че иска да застане пред камера, но когато му разказах за проекта, ме попита: ‘А кой ще играе твоя син? Вече избран ли е?’ Казах му, че е на неговата възраст и че още не е избран актьор. Оставих го така, за да видя дали интересът му е сериозен“, разказва Макконъхи.

После двамата обсъдили какво означава актьорската работа, правят една сцена и синът му е готов. Изпратих записа на кастинг директора с бележка: ‘Мисля, че това може да е достатъчно добро за втори кръг.’ Отговорът беше: ‘Това е достатъчно добро за режисьора.’ Когато разбраха, че е моят син, Пол Грийнграс каза: ‘Още по-добре.’“

Филмът разказва истинска история и дори героите са с действителни имена, а синът на актьора играе негов такъв на екрана

The Lost Bus: Човешка драма за пожарите в Калифорния с харизмата на Матю Макконъхи

На въпрос как започва понеделникът му, актьорът и писател казва:

„Ставам към 9 сутринта, лягам около 11:30 вечерта, средно спя по девет часа и половина. Събуждам се, разтягам се малко, слизам долу и си правя матча чай. Обикновено предпочитам първо да свърша малко работа, а после да обядвам към 13:00. Всички наричат това периодично гладуване, но не е – просто пропускаш закуската.“

Иначе любимата му рецепта е супа на прах Lipton с лук – „смесена с кайма за бургери. Велико е.“

Относно спортуването, Макконъхи казва, че има треньор, с когото работи от години. Прави упражнения за баланс, корем и тяло, с много леки тежести. Последната година набляга на краката. „Открих тениса преди три години и половина и съм пристрастен. Имам съсед с чудесен корт, на който тренираме. Обикновено играя час и половина преди вечеря и така получавам страхотно кардио натоварване“, казва още Макконъхи пред WSJ.

Актьорът е категоричен, че се стреми към „печалба“ в живота, а не в банковата си сметка

Защо Матю Макконъхи отказа роля за 15 млн. долара и това го направи щастлив

Молитвата е важна част от живота му

„Преди хранене изказваме благодарности, а понякога Камила кара децата да кажат по едно хубаво и по едно-трудно нещо, което им се е случило през деня“, споделя актьорът.

„Когато съм най-силен духовно, целият ден се усеща като молитва. Дори кризите, в които попадаш, изглеждат като повод за усмивка. Мисля си, че всичко е подредено идеално, а се оказа, че имам спукана гума?! По-добре да минем през това с усмивка, докато я поправяме.“

Робърт Редфорд превърна „Сънданс“ от малка изложба на артистични и социално ангажирани филми в основен канал за независими продукции

Как гневът на Редфорд създаде най-важния кинофестивал в САЩ

Идеалният писателски процес

„Заминавам на място без интернет и мобилна връзка. Нося си принтер и хартия. Взимам пържоли, салата коулсло, текила и вода. Там, където никой не може да ме намери, си казвам: ‘Имаш две седмици.’ Тогава единственото, за което трябва да си напомням, е да спя и да ям, защото влизам в ритъм и пиша по 17 часа на ден. Последното, което искам, е да оставя писалката.“

На въпрос на WSJ дали колекционира нещо, актьорът и писател отговаря: „Обожавам химикалки. Крадец съм на химикалки. Оставям бакшиш и казвам: ‘Взимам ви химикалката.’ Обичам и нокторезачки – да има навсякъде. Събирам и челници.“

По скалите и пясъка на сънливия Кимолос се появява кино под звездите, чиято основна характеристика е именно смяната на красивите прожекционни локации

Малкото гръцко островче с най-романтичното кино под открито небе

В новата книга на Макконъхи има тежки теми, но и хумористични стихове, като „Deuces“, в който пише как е намерили химическа тоалетна в последния момент. „Това е нещо истинско, написано в реално време“, споделя той за творбата. Включих го, защото когато се потопиш в тежките теми за живота и смъртта, стигаш до него и си казваш: ‘Да, и смехът е част от живота.’ Малките победи – всеки се е сблъсквал с тях.“

Попитан кой е най-ценният съвет, който е получавал, Макконъхи казва: „Съквартирантът ми в колежа Монни Уилс веднъж седнал на верандата с прадядо си в Алабама, който починал малко по-късно. Той му казал: ‘В живота си съм имал много кризи - и повечето от тях никога не се случиха.’ Някои кризи си заслужават вниманието, а други – не.“

А коя роля заслужава вниманието на Макконъхи?

„Президент на света“, казва актьорът за героя, който мечтае да изиграе.