Романтик или тиранин? Нов прочит на г-н Дарси от „Гордост и предразсъдъци“
Литературните критици и феновете на романа отдавна не могат да стигнат до консенсус по един въпрос: Дали Дарси наистина е „ужасен човек“ или е просто жертва на меланхолията?
&format=webp)
„Предимно нещастен и дори непростимо жесток персонаж“ – по този начин Себастиан Фолкс описва един от най-известните романтични герои в историята на литературата, г-н Дарси от Гордост и предразсъдъци. Поводът е 250-годишнината от рождението на писателката Джейн Остин и публикуваният откъс от нейна книга, който поставя под въпрос добре познатия образ на литературния символ на любовта.
Гордост и предразсъдъци не е просто най-популярният роман на Остин, а и едно от най-разпознаваемите заглавия в световната литература. Издаден през 1813 г., романът бързо си печели репутация с остроумната си сатира и изключителни персонажи. В продължение на два века читателите се наслаждават на особените характери и „приказния“ сюжет, който днес често е определян като предшественик на романтичните комедии, пише BBC.
Но, както подчертава Фолкс, още от първото си изречение книгата подкопава собствената си логика.
Литературните критици и феновете на романа отдавна не могат да стигнат до консенсус по един въпрос: Дали Дарси наистина е „ужасен човек“ или е просто жертва на меланхолията?
На пръв поглед г-н Дарси е просто поредният арогантен богаташ, който трябва да бъде „оправен“ от остроумна и независима жена като Елизабет Бенет. Мнението на Фолкс обаче е, че този сценарий е прекалено опростен. „Той е, да го кажем в прав текст, ужасен човек“, пише авторът и припомня емблематичната му реплика, насочена към Елизабет: „Очаквате ли от мен да се възхищавам на низостта на вашите роднински връзки?“ – реплика, която би трябвало да бъде краят на всяка романтична история.
Друг ключ е предложен от Бингли – най-близкият приятел на Дарси, който го описва като „жертва на меланхолията“. Тази диагноза би обяснила вечно мрачната му и дори апатична природа, както и неспособността му да бъде учтив в различни социални ситуации, заедно със склонността да саботира щастието на околните.
Фолкс стига по-далеч, представяйки Дарси като човек, който е не само надменен, но и зависим от енергията на другите, особено от тази на Бингли. Страхът му да не остане без „жизнената искра“, която другите му дават, обяснява защо е готов да манипулира чувствата на своя приятел и да „прикрие“ информация за Джейн Бенет.
Реалното напрежение в романа обаче не идва само от трансформацията на Дарси, а и от въпроса: истинска ли е любовта на Елизабет към този човек? Или бракът им е просто удобна сделка – неговото богатство и социален статус срещу нейната жизненост и остър ум?
„Той има къща и пари, а тя притежава ум и енергия“, обобщава Фолкс. Но дали това може да се нарече любов? Съвременният читател трудно може да преглътне факта, че Елизабет прощава на мъж, който е нарекъл семейството ѝ „отблъскващо“ и „обидно“.
Фолкс предлага и още една гледна точка – че привличането на Елизабет е отчасти продиктувано от социален срам, както и от желание за реабилитация, след като е повярвала на лъжите на Уикъм. Това унижение я кара да търси начин да възстанови самочувствието си. В този контекст бракът с Дарси може да изглежда не толкова като избор на сърцето, колкото като начин да поправи „грешката“ си.
„Честните хора не казват, че са честни, готините не се хвалят, че са готини, а истински силните не се пъчат – светът знае това“, казва Стив Манинг от Igor Naming Agency, когато коментира образа на Дарси. Той смята, че „романтичният галант“ е по-скоро илюзия, създадена от читателя, отколкото намерение на Остин.
И може би именно в това е гениалността на романа – в неговата многопластова игра с хората, които го преживяват. Остин оставя пространство за лични интерпретации, позволявайки на различните поколения да четат Гордост и предразсъдъци по свой собствен начин.