Обемът на световния износ на суров петрол през 2024 г. е намалял с 2% - първи спад от пандемията насам, сочат данните за превозите. Това се дължи на слабия ръст на търсенето и на промените в рафинериите и тръбопроводите, които пренаредиха търговските маршрути.

Глобалните потоци от суров петрол са разклатени за втора година от войната в Украйна и Близкия изток, като доставките с танкери са пренасочени, а доставчиците и купувачите са разделени на региони. Износът от Близкия изток за Европа намалява, докато количествата американски и южноамерикански петрол растат. Руските количества, които преди това отиваха за Европа, бяха пренасочени към Индия и Китай.

Тези размествания станаха по-ясно изразени, тъй като петролните рафинерии в Европа бяха затворени на фона на продължаващите атаки срещу корабоплаването в Червено море. Износът на суров петрол от Близкия изток за Стария континент се е сринал с 22% през 2024 г., сочат още данни на Kpler.

„Промяната в петролните потоци създава опортюнистични съюзи“, коментира пред Reuters енергийният консултант Ади Имсирович, като добавя, че по-близките отношения между Русия и Индия, Китай и Иран променят из основи петролната търговия.

По думите му „петролът вече не се движи по кривата на най-ниските разходи и първата последица от това е свитият транспорт“.

Саудитска Арабия губи желязната си хватка върху световните пазари на петрол

„Това повишава цените на превоза и в крайна сметка намалява маржовете на рафинериите“, казва Имсирович.

Благодарение на нарастващия си добив на шистов петрол САЩ са големият победител от тази ситуация. Страната изнася 4 млн. барела дневно, увеличавайки дела си в световната търговия до 9,5%. Пред нея са единствено Саудитска Арабия и Русия.

Търговските маршрути се пренаредиха и поради пускането в експлоатация на огромната петролна рафинерия Dangote в Нигерия, разширяването на канадския тръбопровод Trans Mountain до западното крайбрежие на страната, спадащия добив на петрол в Мексико, краткото спиране на износа от Либия и нарастващите обеми в Гвиана.

През 2025 г. се очаква доставчиците да продължат да се борят с намаляването на търсенето на горива в големи консуматорски центрове като Китай. Освен това все повече държави ще използват по-малко петрол и повече газ, а делът на възобновяемата енергия ще продължи да расте.

„Този вид несигурност и волатилност е новото нормално. 2019 г. беше последната „нормална“ година от гледна точка на стария режим“, казва Ерик Брухаузен, мениджър морски изследвания и консултации в корабната брокерска компания Poten & Partners.

Шефът на ОПЕК е оптимистично настроен за търсенето на петрол

Още възможности за спад

Според него промените в прогнозите за търсенето на петрол са издърпали килимчето от историческите дългосрочни допускания за растежа на пазара.

„В миналото винаги можеше да се каже, че ще има здравословен дългосрочен ръст на търсенето, което решаваше много проблеми във времето. Това вече не може да се приема за даденост“, категоричен е той, като се позова на по-слабото търсене в Китай и Европа.

Вносът в азиатската страна е намалял с около 3% през миналата година. В същото време се наблюдава ръст в производството на електрически и хибридни автомобили, както и нарастващо използване на втечнен природен газ в тежкотоварния транспорт.

В Европа по-малкият капацитет на рафинериите и правителствените предписания за намаляване на въглеродните емисии са свалили вноса на суров петрол с около 1%.

ОПЕК намали прогнозата си за ръста на глобалното търсене на петрол

Нови доставчици, нови маршрути

Европейските рафинерии намалиха руския внос и увеличиха покупките на петрол от САЩ и Близкия изток, след като Русия нахлу в Украйна, тъй като нападенията срещу кораби в Червено море след избухването на войната на Израел срещу Газа повишиха разходите за превоз от Близкия изток. През 2024 вносът от Ирак е намалял с 82 000 барела дневно, а този от Обединените арабски емирства - с 35 000. В същото време Европа е добавила 162 000 барела дневно от Гвиана и 60 000 от САЩ.

Ескалирането на конфликта в Близкия изток около края на септември и опасенията от нови санкции от страна на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп доведоха до свито предлагане и по-високи цени на иранския петрол. Това накара китайските рафинерии да се насочат към доставки от Западна Африка и Бразилия.

Нови рафинерии, нови тръбопроводи

На новата нигерийска рафинерия Dangote се падат около 13% от износа на суров петрол от страната през 2024 г., в сравнение с 2% през 2023 г., според Kpler. Като цяло Нигерия също е намалила износа си за Европа, като в същото време е внасяла 47 000 барела дневно американски WTI, което е необичайно за голям нетен износител.

Незаконна схема за износ на мазут от Ирак носи милиарди на Иран и неговите проксита

Новите рафиниращи мощности в Бахрейн, Оман и Ирак, както и Дос Бокас в Мексико, вероятно също ще изземат голяма част от производството на петрол в своите региони.

В Канада разширеният тръбопровод Trans Mountain вече може да доставя допълнителни 590 000 барела дневно до тихоокеанското крайбрежие. Това е увеличило износа на страната по вода до рекордните 550 000 барела дневно през 2024, което води до верижни ефекти. С увеличаването на потока канадски суров петрол към западното крайбрежие на САЩ, рафинериите в региона започват да купуват по-малко от Саудитска Арабия и Латинска Америка, а директните доставки от Канада за азиатските страни намаляват американския реекспорт. Макар че Китай е основният купувач на канадски петрол, Индия, Япония, Южна Корея и Бруней също са започнали да вдигат количествата. Тази тенденция се очаква да се засили, отбелязват анализаторите.

Предложената от Тръмп 25-процентна тарифа върху канадския и мексиканския суров петрол - двата най-големи чуждестранни доставчика за САЩ - също може да промени петролните потоци през 2025 г., добавят те.