Властта на Саудитска Арабия над Организацията на страните износителки на петрол дълго време означаваше неоспоримо господство над суровината. Тези дни са отминали, поне засега, посочва The Wall Street Journal.

Кралството се бори да изпълни плана си за поддържане на високи цени. По-високите цени биха помогнали да се плати за инфраструктурните разходи на Саудитска Арабия, включително за проекти на стойност 1 трилион долара, които имат за цел бързо да отклонят икономиката от петрола.

Но все по-размирните членове на картела настояват да изпомпват повече и да запазят пазарния си дял срещу очакванията за нарастваща конкуренция от страна на американските шистови сондажи, окуражени от преизбирането на бившия президент Доналд Тръмп.

„Разполагаме с повече течно злато от която и да е друга държава в света“, заяви Тръмп в победната си реч на 6 ноември. „Повече от Саудитска Арабия. Имаме повече от Русия.“

Преди насрочената за четвъртък среща на ОПЕК+ това създава дилема пред фактическото ѝ ръководство в Рияд - да продължи да защитава цената на петрола или да се бори да си върне пазарния дял.

Изглежда, че саудитците не са склонни да започнат нова ценова война.

Според саудитски представители кралството вероятно ще запази затворени крановете на собственото си производство, като допълнително отложи плановете за разхлабването им, които вече бяха забавяни два пъти.

„Те няма да могат да върнат петрола в експлоатация през следващата година“, казва саудитски служител пред WSJ.

На друг голям производител, Обединените арабски емирства, беше разрешено да добави повече барели на пазара от януари. Ирак и Казахстан също лобират пред картела за увеличаване на собствения си добив, което би увеличило допълнително доставките и вероятно би понижило цените.

Саудитците се опитаха да се преборят с американските амбиции, водейки ценова война през 2014 г. и 2020 г., но в крайна сметка не успяват да ограничат нарастващото производство от САЩ.

Този път представителите на кралството се опасяват да предприемат смел ход, преди Тръмп да сигнализира къде би искал да бъдат цените. Макар че новоизбраният президент в миналото е казвал, че иска да облекчи болката на потребителите, кампанията му е финансирана от петролни компании, които също се възползват от по-високите цени.

Добивът на суров петрол в Северна и Южна Америка вече има ефект в намаляването на частта на ОПЕК+ от световните доставки до едни от най-ниските нива от основаването на по-широката група през 2016 г. Съкращенията на производството в организацията, за които настоява Саудитска Арабия, правят това още по-неудобно за останалите членове.

„Много е лесно да си част от картел, когато пазарът расте“, казва пред WSJ Хорхе Леон, анализатор от Rystad Energy, който преди това е работил за ОПЕК. „Никой не иска да бъде в картел, в който се намалява производството.“

Резултатът е, че организацията губи част от геополитическата си тежест във Вашингтон.

Помощник-държавният секретар на САЩ по въпросите на енергийните ресурси Джефри Пайът заяви, че пазарната сила на картела в наши дни е „по-малка, отколкото бихте си представили“, тъй като производителите на други места - Бразилия, Канада и Гвиана - изпомпват сериозни количества суров петрол.

„В света, в който живея, предизвикателството, когато мислим за стратегия, е как Съединените щати мислят за статута си на енергийна суперсила? Не е нужно да се вълнуваме толкова от това какво прави ОПЕК или някой друг, защото можем да се съсредоточим върху собствената си история“, коментира той.

Наблюдателите на ОПЕК твърдят, че промяната в силата е подкопала способността на Саудитска Арабия да удържи членовете на картела или да привлече нови участници. Прогнозите, че търсенето на петрол ще достигне своя връх през следващото десетилетие, подтикват много производители да се опитат да максимизират печалбите си възможно най-бързо.

Това напрежение стана публично достояние миналата седмица, когато ирански делегат от ОПЕК+ публикува коментар в държавната информационна агенция, в който твърди, че водената от Саудитска Арабия политика на картела за поддържане на високи цени до голяма степен се е провалила, защото е мотивирала САЩ и други производители да изпомпват повече. Делегатът отбелязва, че Ангола вече е напуснала картела, и предполага, че скоро и други държави може да я последват в резултат на тази политика.

Ситуацията бележи обрат в сравнение с преди само две години, когато петролът се търгуваше за над 100 долара за барел, президентът Байдън молеше саудитците да отворят кранчетата, а някои инвеститори от Уолстрийт прогнозираха дълъг ръст на цените, подобен на стоковия бум, предизвикан от Китай през 2000-те години.

Сега, когато световните цени се колебаят под 75 щатски долара за барел, ОПЕК+ се сблъсква с китайската икономика, която расте по-бавно от очакваното и става все по-предпазлива. Вместо да се изпомпва повече петрол от януари, както беше планирано по-рано, „може би е по-разумно да се изчака краят на първото тримесечие и по-високото китайско търсене, за да се повиши добивът“, казва делегат на ОПЕК пред WSJ.

Петролните анализатори четири поредни месеца намаляват прогнозите си за ръста на търсенето през тази и следващата година. Тези очаквания допринасят за загубата на доверие в ОПЕК - сред търговците, политиците на САЩ и дори някои делегати - по отношение на точните прогнози за пазара.

Международната агенция по енергетика оценява, че ако групата не намали добива, през следващата година световното предлагане ще надхвърли търсенето с повече от един милион барела на ден.

„Индустрията прекалява с инвестициите“, коментира пред репортери Торбьорн Торнквист, председател на Gunvor Group, една от най-големите търговски къщи в света, в кулоарите на петролната конференция в Абу Даби.

„В момента се натрупва излишък от петрол.“

Тези фактори карат Уолстрийт през последните месеци да заложи на слаби цени, което допринася през септември за първото мечо позициониране на хедж фондовете върху фючърсите на суров петрол тип Брент.

Някои представители на ОПЕК+ се опасяват, че обещанието на Тръмп да „сондира, бейби“ чрез по-хлабави регулации и ускорено отдаване под наем на федерални земи може да увеличи натиска върху цените. В същото време американските петролни мениджъри и анализатори са предпазливи по отношение на бързото увеличаване на производството по начина, по който Тръмп обещава.

Според прогнозите на федералните власти производството в САЩ ще бъде средно 13,2 млн. барела дневно през тази година - 47% по-високо от това на Саудитска Арабия през октомври - и ще нарасне до 13,5 млн. през 2025 г.

Само един окръг в Ню Мексико вече изпомпва повече суров петрол, отколкото най-малките шест от 12-те основни членки на ОПЕК.

Министърът на петрола на Саудитска Арабия Абдулазиз бин Салман на моменти изглежда открито разочарован от намаляващото влияние на кралството, посочва WSJ.

Под негово ръководство срещите на ОПЕК често се отменяха или предаваха в последния момент, а дори се състояха онлайн, за да се избегне изтичане на информация. През септември той предупреди, че цените могат да паднат до 50 долара за барел, ако т.нар. измамници в рамките на ОПЕК+ не се придържат към договорените производствени ограничения.