САЩ произвеждат повече петрол от която и да е държава в света
Докато светът се бори с климатичните промени, природозащитниците искат президентът Джо Байдън да се откаже от петролната индустрия, а републиканците твърдят, че той вече го прави. В същото време, анализ на CNN показва изненадващата реалност, че САЩ изпомпват петрол със зашеметяващи темпове и са на път да произведат повече, отколкото която и да е държава в историята.
Според доклад, публикуван във вторник от S&P Global Commodity Insights, през четвъртото тримесечие на тази година Съединените щати ще произведат рекордните за света 13,3 млн. барела суров петрол и кондензат на ден.
През миналия месец седмичният добив на петрол в САЩ достига 13,2 млн. барела на ден, по данни на Администрацията за енергийна информация на САЩ. Това е малко над рекорда от времето на Доналд Тръмп - 13,1 млн. тона, поставен в началото на 2020 г., точно преди Covid-19 да доведе до срив на добива и цените.
Добивът в САЩ - воден от производителите на шистов петрол в Тексас и Пермския басейн в Ню Мексико - е толкова голям, че изпраща запаси в чужбина. Америка изнася същото количество суров нефт, рафинирани продукти и втечнен природен газ, каквото произвеждат Саудитска Арабия или Русия, посочва S&P.
"Това е припомняне, че САЩ разполага с огромни запаси от петрол. Нашата индустрия никога не трябва да бъде подценявана", заявява пред CNN Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group.
Рекордният добив в страната спомага за компенсиране на агресивните съкращения на доставките, предназначени да поддържат високите цени от OPEC+, главно Саудитска Арабия и Русия. Други производители на петрол извън организацията, включително Канада и Бразилия, също изпомпват повече петрол от всякога.
Силният добив в САЩ изненада експертите. В неделя анализаторите на Goldman Sachs намалиха прогнозата си за цените на петрола през следващата година. От банката заявиха, че "основната причина" за понижената прогноза е голямото предлагане в САЩ.
Според прогнозите на S&P световното търсене на суров нефт ще достигне рекордни стойности през 2024 г. - но то "лесно ще бъде посрещнато" от ръста на предлагането.
Всичко това спомага за поддържането на относително ниски цени на петрола. След като по-рано тази година петролът наближаваше 100 долара за барел, оттогава се върна в диапазона от 70 до 75 долара.
Ролята на Байдън
Разбира се, това не означава, че именно политиките на Байдън са проправили пътя за рекордното производство на петрол в САЩ, нито че Белият дом ще побърза да си припише заслугата за това, коментира CNN.
Макнали, бивш служител по въпросите на енергетиката на бившия президент Джордж Буш-младши, заявява, че няма толкова много неща, които президентите могат да направят по отношение на производството на петрол в САЩ, освен да вземат драстични извънредни мерки.
За разлика от страните от OPEC, добивът на петрол в Съединените щати до голяма степен се определя от свободния пазар.
"Не е като президентът Байдън или който и да е друг да има копче в Овалния кабинет, с което увеличи производството", казва още Макнали.
Вместо това скокът в добива в САЩ се дължи на по-интелигентните и по-ефективни операции на енергийните компании. Те са открили начини да изстискват все повече и повече петрол от земята - често без да увеличават драстично сондажите, отбелязва CNN.
Революцията в добива на шистов петрол се дължи на нови техники за сондиране, които разкриха нови ресурси.
Въпреки това, Макнали коментира, че Белият дом е бил принуден да промени тона си по отношение на изкопаемите горива от фокусираната върху климата позиция от 2020 г. и началото на 2021 г. към нещо по-неутрално.
Миналата година цените на бензина скочиха над 5 долара за галон след инвазията на Русия в Украйна, което предизвика паника на петролния пазар. Байдън призова американските петролни компании да изпомпват повече - точно обратното на това, за което призовават учените, занимаващи се с климата.
През март администрацията на Байдън дори одобри проекта за петролен сондаж Willow. Тази зелена светлина бе дадена в условията на сериозна критика от страна на групите за защита на климата, които се притесняват от рисковете за околната среда.
"Президентът Байдън беше принуден да се откаже от първоначалната си стратегия за запазване на земята и да премине към по-прагматична политика", казва Макнали, като отбелязява, че администрацията е била "завладяна от реалността на високите цени на горивата и войната в Украйна".