Един милиардер заложи на „мръсните въглища“. Сега е по-богат от всякога

Някъде в индонезийската част на остров Борнео работници асфалтират новоизградени стотина километра път. Трасето води до въглищни мини, които никога досега не са работили с такива темпове. Изкопаната продукция се качва върху транспортна лента и се товари на шлепове, които чакат на новопостроен кей на р. Махакам. От там въглищата тръгват по течението, за да стигнат до частно пристанище на Тихия океан. После се товарят на огромни кораби и пътуват към Китай, Индия и Филипините, разказва The Wall Street Journal.

Човекът, който контролира всичко това, се казва Лоу Тък Куонг, 76-годишен индонезиец и милиардер. Той е собственик на един от най-големите комплекси за добив на въглища. Това е замърсяващо, но надеждно и евтино гориво. А Куонг е упорит човек. Въпреки че през последните години целият свят е тръгнал към зелената енергия, той не се отказва от въглищата. И, както се оказва, стратегията му е печеливша.

Лоу Тък Куонг | Източник: www.bayan.com.sg

Към днешна дата Куонг е в списъка със стоте най-богати хора в света на списание „Forbes”. В интернет обаче има доста ограничен брой негови снимки. Изданието изчислява, че заради възродения интерес към въглищата неговото богатство се е увеличило до 28 млрд. долара.

Това силно се разминава с прогнозите на експертите, които твърдят, че потреблението на въглища е достигнало пика си през 2013 г., когато са изразходвани 8 млрд. тона. Тази граница е преминавана три пъти от тогава. Индонезия е най-големият износител и доставчик на повече количества от която и да е друга страна.

През декември Международната агенция по енергетика реши да промени прогнозите си за ползване на въглища в бъдеще. Вместо намаление очакването вече е за увеличение на количествата до 9 млрд. тона през 2027 г.

Западният свят може и да се отказва от въглищата, но азиатски страни като Виетнам, Индонезия, Филипините, Индия, Бангладеш и Пакистан, в които живее около 30% от световното население, правят тъкмо обратното. Това повишава търсенето и добива.

Мисия „възобновяема енергия“: Как Югоизточна Азия търси енергийна свобода

В Китай например потреблението на енергия расте с такива темпове, че въпреки инвестициите в зелени производства, нараства и използването на въглища.

Вместо опитът за преминаване към по-чисти енергоизточници да намали твърдите горива, през 2021 г. количествата им надминават пика от 2013 г. Китай ползва около 30% въглища повече от всички останали страни.

За азиатските държави е доста трудно да се откажат от това надеждно, макар и замърсяващо гориво. Залежите в района са изобилни, за разлика от тези на нефт и газ. Енергията, произведена от въглища, не зависи от времето както е при слънчевата и вятърната.

Заради сушата в Китай през 2022 г. и 2023 г. производството на ток от водни централи намалява, което пък засилва това на въглищата. Това е основното гориво за производство на цимент в Индия, който пък е от изключителна важност за растежа на строителния сектор. Във Виетнам се използва в редица фабрики, а в Индонезия за производство на никел, който парадоксално се влага в батерии за електрически коли.

Потреблението на енергия непрекъснато се повишава. Една от причините е промяната в климата и горещините, които карат милиони хора да си купуват климатици. От друга страна растящият брой на центровете за данни, които никнат след все по-категоричното навлизане на изкуствения интелект, също води търсене на все повече енергия.

„Смятахме, че ще има три пика при потреблението на въглища. Но изненадите не спират“, казва пред WSJ Рори Симингтън от анализаторската компания Wood Mackenzie.

Пробив: Г-7 прекратяват използването на въглища до 2035 г. Но има уловка

Компанията на Куонг Bayan Resources иска да увеличи добива си до 80 млн. тона годишно през следващата година. Това би означавало скок с 30 млн. тона за три години. В момента компанията строи летище, за да превозва работниците си до един от по-отдалечените обекти.

Дори зоологическата градина на Куонг няма да бъде пожалена. Паркът, намиращ се в концесионната зона на бизнесмена, ще трябва да отстъпи място на добива. През последните четири години Bayan е инвестирала около половин милиард долара в разширяване на инфраструктурата. И очевидно не се тревожи за бъдещето на суровината си.

„Много бедни страни все още се нуждаят от въглища“, казва самият Куонг.

САЩ и други западни сили са предлагали милиарди за спиране на въглищните централи в страни като Индонезия, Виетнам и Южна Африка. Тамошните управляващи обаче са подозрителни към идеята, че преминаването към зелена енергия може да се случи със заеми.

На конференция през септември, посветена на въглищния сектор, представител на индонезийското правителство коментира, че страната му ще се опита да намали вредните емисии като едновременно с това увеличи икономическия растеж. Той обаче допълни, че напредналите държави трябва да имат водеща роля в този процес.

Дали обаче става дума само ниво на развитие на държавата? Според редица еколози упоритостта при използването на въглища се дължи на лични и бизнес интереси. Въглищните магнати в Индонезия и Индия имат голямо политическо влияние, а техните предприятия осигуряват работа на милиони хора.

Водещ доставчик на въглища строи най-голямата в света централа за чиста енергия

Дори базираната в Швейцария международна минна компания Glencore отхвърли идеята за намаляване на производството.

„Светът продължава да расте и се нуждае от енергията на висококачествените въглища. Ние ги осигуряваме“, заяви изпълнителният директор на компанията Гари Нейгъл.

Скокът в ползването на въглища най-вероятно ще отдалечи света от целта за намаляване на глобалната температура с 1.5 градуса. Според изчисленията на ООН, за да се случи това делът на въглищата трябва да намалее от 32% през 2022 г. до 4% през 2030 г. Малко са тези, които смятат, че това е възможно.

Но отдалечаването от тази цел е добра новина за хора като Куонг, който днес е сред най-богатите в света. Макар че пътува с хеликоптер до рудниците си, той носи предимно черни маратонки на швейцарска компания, чифт от които струва 200 долара. Куонг купува първата си концесия на Борнео през 90-те години. Тогава конкурентите му искат парцели близо до брега, защото така транспортирането на въглищата е по-лесно. Той взима терен във вътрешността на острова и далеч от река.

„Хората ми казваха, че не съм наред с главата“, спомня си той.

Но Куонг, който е инженер по образование, знае, че залежите там са от висококачествени въглища. По това време Индонезия вече се налага като основен играч в износа. Скоро Япония, Южна Корея и Тайван започват да купуват от продукцията от Борнео, защото е по-близо.

Първата сделка на Куонг обаче се проваля. Той се е договорил с японска компания, но точно тогава управлявалият десетилетия Индонезия диктатор Сухарто подава оставка. Страхувайки се от безредици, японският купувач не праща кораб, за да си прибере въглищата, принуждавайки Куонг да търси нов клиент.

В следващите години ситуацията като че ли не се подобрява и инвестициите на бизнесмена изглеждат като провал. През 2015 г. е постигнато Парижкото споразумение за намаляване на въглеродните емисии, което засяга най-вече въглищата. По това време Китай започва опити за преструктуриране на икономиката и все повече залага на зелената енергия. Въглищната индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства.

Може ли възобновяемата енергия наистина да реши световната енергийна криза?

Куонг наема консултант, който му чертае мрачно бъдеще и заявява, че едва ли някога ще продаде повече от 15 млн. тона годишно. Компанията му задлъжнява с над половин милиард долара и започва да преговаря с кредиторите.

Но малко след това става ясно, че Китай няма да се раздели с въглищата толкова бързо. Вместо това търсенето започва да расте, а централите в Индия и Индонезия също имат нужда от суровина, за да произвеждат електричество. Цената на въглищата се покачва, а към 2018 г. компанията на Куонг вече няма финансови проблеми.

Проблем обаче остава логистиката, защото рудниците се намират на около 140 километра във вътрешността на Борнео.

„Добивът е лесен – просто копаете. Но как да стигнете до мястото, на което трябва да продавате“, посочва главният финансов директор на Bayan Алистър Маклауд.

Заради сушата през 2019 г. и речният транспорт е невъзможен. Тогава компанията започва да строи път през източната част на острова, по който продукцията им ще стига до по-голяма река. Тъй като камионите тежат тонове, а трасето минава през блатисти местности има опасения от пропадания, но и на тези проблеми е намерено решение. Построена е и осемкилометрова конвейрна лента. Японската компания за тежка техника Komatsu доставя нови машини за товарене, които могат да вдигат по 37 тона въглища.

„Сега удвояваме капацитета си. Вярваме, че въглища ще има поне още 30 или 40 години. Другите може и да не вярват“, обобщава Маклауд.