Подкрепяният от опозицията хърватски президент Зоран Миланович, критик на ЕС и НАТО, спечели с огромно мнозинство изборите за нов петгодишен мандат в неделя, побеждавайки на втори тур кандидата на управляващата консервативна партия.

Миланович спечели над 74% от гласовете в сравнение с кандидата на партията HDZ на министър-председателя Андрей Пленкович Драган Приморац, който получи близо 26%, сочат резултати от хърватските държавни органи след преброяване на 99% от бюлетините, съобщава CNN.

„Всичко свърши, погледнете таблото!“, заяви президентът пред поддръжниците си в предизборния щаб в столицата Загреб.

В победната си реч той обеща да спазва Конституцията на страната, но предупреди, че избирателите са изпратили послание на „онези, които искат да натрупат всичко за себе си“, отбелязва Politico. Обеща да продължи да спазва военните и външнополитическите правомощия, които има, но призна, че „това изисква сътрудничество“.

Резултатът представлява сериозен тласък за политиката на Миланович, който е критик на западната военна подкрепа за Украйна във войната срещу Русия.

Той е и яростен противник на консервативния министър-председател Андрей Пленкович и неговото правителство.

58-годишният президент остава най-популярният политик в Хърватия и понякога е сравняван с Доналд Тръмп заради борбения си стил на общуване с политическите опоненти.

Неговите промосковски и антизападни изказвания сега контрастират с това, че през 2013 г. ръководи процеса на присъединяването на страната към ЕС като тогавашен министър-председател. Печели президентския пост през 2020 г. с подкрепата на основната опозиционна Социалдемократическа партия на Хърватия (SDP).

Profit.bg

Една година в Шенген и еврозоната: Как се промени Хърватия

На изборите в неделя Миланович отново разкритикува ЕС като „в много отношения недемократичен“ и управляван от неизбрани служители. Позицията на ЕС, според която „ако не мислиш като мен, значи си враг“, е равносилна на „психическо насилие“, продължи той и допълни:

„Това не е съвременната Европа, в която искам да живея и работя. Ще работя, за да я променя, доколкото мога като президент на една малка държава“.

Миланович отрича да е проруски настроен, но миналата година блокира изпращането на петима офицери в мисия на НАТО в Германия, наречена „Помощ за сигурността и обучение за Украйна“. Той също така обеща, че никога няма да одобри изпращането на хърватски войници като част от която и да е мисия на НАТО в Украйна, допълва CNN.

Президентският пост в Хърватия е до голяма степен протоколен, но президентът притежава политическа власт и действа като главнокомандващ на армията.

Въпреки ограничените правомощия, мнозина смятат, че президентският пост е ключов за политическия баланс на силите в страната, управлявана основно от Хърватския демократичен съюз (HDZ), след като получи независимост от Югославия през 1991 г.

Политици като Орбан, Нехамер, Мелони и Фицо вече се готвят да променят дневния ред на Европейския съюз

POLITICO: Истинският победител от изборите в САЩ е крайната десница в Европа

„Ако не е имало сътрудничество с министър-председателя през първите пет години на неговото председателство, защо да има сега?“, коментира политическият анализатор Вишеслав Раос.

„Това е началото на края за премиера Андрей Пленкович“, заяви лидерът на SDP Синиша Хайдаш Дончич, в реч от предизборния щаб на Миланович в неделя вечер.

Дясноцентристката партия на Пленкович беше отслабена от делото за корупция през ноември, в което беше замесен бившият министър на здравеопазването Вили Берос. Спорът вкара правителството в конфликт с Европейската прокуратура, която обвини Загреб, че ѝ пречи да разследва системните подкупи в страната.

„Приморац беше лош кандидат“, коментира Драган Багич, професор по социология в Загребския университет, пред хърватския вестник Večernji list. „Това е поражение на мита, че HDZ има голяма лоялна база от избиратели“.

Хърватия отбелязва третото най-високо ниво на инфлация в еврозоната през ноември и се бори с остър недостиг на работна ръка, допълва Politico.