Представете си да присъствате на погребение, където починалият говори директно с вас, отговаря на въпросите ви и споделя спомени.

Точно това се случва на прощаването с Марина Смит, активист и преподавател по теми, свързани с Холокоста, която напуска този свят през 2022 г.

Благодарение на иновативната технология на компанията StoryFile, Смит „комуникира“ със своите близки по начин, който изглежда напълно естествен и дори плашещо реалистичен, разказва Fast Company.

Системата използва предварително записани отговори, комбинирани с изкуствен интелект, за да създаде реалистично, интерактивно изживяване. Това не е просто видео, a нещо по-близко до истински разговор, давайки на хората нов начин да се почувстват свързани с любим човек, след като си отиде.

Виртуалният ни живот след смъртта

Технологиите вече променят начина, по който хората възприемат живота след смъртта. Редица компании разработват инструменти, които да помогнат за управлението на дигиталния живот дори след края на физическото ни съществуване.

Apple, Google и Meta предлагат функции, които позволяват на доверени лица да получат достъп до онлайн профилите на починалия.

Microsoft дори разработва система, която използва данни от текстови съобщения, имейли и публикации в социалните мрежи, за да създаде чатбот, който имитира начина на изразяване на починалия, създавайки илюзия за реално общуване.

В Южна Корея идеята се развива до нови висоти. В документалния филм Meeting You майка се „среща“ с починалата си дъщеря чрез виртуална реалност. Чрез напреднала технология за дигитално изображение и глас, майката успява да види и да разговаря с дъщеря си, сякаш тя е все още жива.

Кой притежава вашия дигитален живот след смъртта?

Идеята за живота ви в мрежите след смъртта звучи завладяващо, но тя повдига някои сериозни въпроси. Например, кой притежава онлайн профилите ви, след като вас вече ви няма?

Тази тема вече се обсъжда в съдилища и правителства по целия свят. В САЩ почти всички щати приемат закони, които позволяват на хората да включат профилите си онлайн в завещанието си.

В Германия съдилища постановиха, че Facebook трябва да предоставя на семейството на починал достъп до неговия профил, като определи дигиталните акаунти като наследствено имущество, подобно на банкова сметка или недвижим имот.

Въпреки това, предизвикателствата остават. Например, какво става, ако онлайн двойникът ви каже или направи нещо онлайн, което вие никога не бихте казали или направили? Кой носи отговорност за действията на вашата AI версия?

Случаят с дийпфейк на актьора Брус Уилис, използван в реклама без негово съгласие, предизвика дебат относно това как дигиталните образи на хората могат да бъдат контролирани или дори експлоатирани с цел генериране на печалба.

Profit.bg

Дъщерята на Брус Уилис документира всяка секунда от времето с баща си

Цената също е важен фактор. Докато някои базови инструменти за управление на дигитални профили след смъртта са безплатни, по-сложните услуги идват на доста висока цена. Например, създаването на AI версия на починал близък може да струва хиляди долари, което означава, че не всички биха могли да си позволят „дигитално безсмъртие.“

Как скърбим в дигиталния свят

Загубата на близък човек винаги е болезнена, а в свят, който е изключително дигитализиран, много хора се обръщат към социалните мрежи, за да се почувстват свързани с тези, които вече ги няма. Проучвания показват, че значителна част от хората продължават да поддържат онлайн връзка с профилите на починалите си близки.

Този нов начин да скърбим обаче крие и своите предизвикателства.

За разлика от физическите спомени като снимки или сувенири, които избледняват с времето, дигиталните са доста по-лесно достъпни. Те могат дори да се появят неочаквано в социалните мрежи, като връщат емоции в моменти, когато човек най-малко ги очаква.

Някои психолози се притесняват, че запазването на връзка с дигиталния образ на починал човек може да затрудни хората в процеса на приемане на загубата. Това става особено актуално с напредъка на AI технологиите.

Представете си възможността да разговаряте с дигитална версия на любим човек, която изглежда почти истинска. Макар това да звучи утешително, подобна технология може да затрудни още повече процеса на справяне със загубата и приемането на реалността.

Много от социалните мрежи дават достъп на „контакт наследник“, който да поеме контрола над вашите данни

Завинаги онлайн: Как да осигурим достъп до дигиталното си наследство след като ни няма

Различните култури и религии предлагат множество перспективи за дигитално безсмъртие. Католическата църква подчертава, че дигиталното наследство трябва винаги да уважава човешкото достойнство. В ислямските традиции учените обсъждат как дигитализацията се вписва в религиозните вярвания. В Япония някои будистки храмове предлагат собствени дигитални гробища, където семействата могат да запазят и взаимодействат с онлайн спомените на своите близки.

Как да планираме дигиталното си наследство

Когато мислите за бъдещето, вероятно си представяте какво искате да постигнете в живота, а не какво ще се случи с вашите онлайн акаунти, след като вече ви няма.

Въпреки това експертите съветват да планирате дигиталните си активи - профили в социалните мрежи, имейли, снимки, онлайн банкови сметки и дори криптовалути и акции.

Добавянето на дигиталните активи към завещанието ви може да помогне за ясно управление на вашите профили след смъртта ви. Може да оставите инструкции кой да има достъп до тях, какво да бъде изтрито и дали искате да създадете дигитална версия на себе си.

Дори може да решите дали вашето дигитално „аз“ да „умре“ след определен период от време. Това са въпроси, върху които все повече хора ще трябва да се замислят в бъдеще.

Преди хиляди години египетските фараони изграждат пирамиди, за да съхранят наследството си във времето. Днес ние също създаваме нещо подобно чрез нашите „дигитални пирамиди“, които са много по-напреднали, както и достъпни за всички. Те не само запазват спомените ни живи за вечни времена, но могат и да продължат да влияят на света дълго след като ни няма.