FT: Commerzbank е отхвърлила покана за среща от UniCredit относно сделката за придобиване
Преговорите между двете банки остават в задънена улица, а решението ще зависи от новото германско правителство, което ще дойде на власт след изборите
Главният изпълнителен директор на Commerzbank Бетина Орлоп е отхвърлила поканата на колегата си от UniCredit Андреа Орсел за неофициални разговори за потенциално обединение на двете банки.
Вместо това, тя е настояла за писмено предложение, преди да се ангажира, съобщава Financial Times, цитирайки вътрешни източници.
Според информацията им, изпълнителните директори са разговаряли през ноември в кулоарите на конференцията на JPMorgan Chase в Лондон. Тогава италианският банкер е представил в общи линии визията си за обединение с германския кредитор, включително потенциални съкращения на работни места, местоположението на централата, брандинга и ангажимента към малкия и средния бизнес, известен още като Mittelstand.
Орсел е предложил на Орлоп да проведат допълнителна среща с малка група служители на „място, което никой не познава, през уикенда“, но тя е отхвърлила идеята с аргумента, че първо се нуждае от писмено предложение, за да реши дали има смисъл от следваща среща, твърдят източниците.
Commerzbank и UniCredit отказаха да коментират евентуалното информацията.
„Постоянно сигнализираме за готовността си да участваме в дискусии и бихме разгледали предложение от UniCredit в интерес на всички заинтересовани страни“, заявиха по-късно от Commerzbank за Financial Times.
Германската банка подчерта, че е поискала „конкретно предложение относно икономическите и структурните условия на сделката“, преди потенциални разговори и допълни: „Все още не сме получили такова предложение.“
Миналата година инвеститорите на Commerzbank призоваха ръководството да се ангажира с UniCredit, която от септември изгради 28% експозиция към германския си конкурент. Commerzbank заяви, че е провела серия от „инвеститорски разговори“ с втория по големина акционер, като е обсъдила оперативните резултати и стратегическите си цели, без да засегне въпроса за каквато и да е потенциална сделка.
Commerzbank заяви пред FT, че подходът на UniCredit за „едностранно изграждане и разширяване на значителен дял“ е бил „враждебен“ и „ненужно е противопоставил много заинтересовани страни.“
Запознати с вътрешните дискусии в UniCredit източници заявиха, че банката не е представила писмени условия преди разговорите поради опасения, че те ще изтекат в опит да се провалят дискусиите.
Германското правителство, ръководството на Commerzbank и нейният работнически съвет се изказаха изключително критично по отношение на потенциалната сделка, позовавайки се на опасения за загубата на работни места и кредитирането на малкия и средния бизнес.
Стремежът на италианския кредитор за придобиване беше спрян от предсрочните избори в Германия на 23 февруари и вероятно ще трябва да изчака съставянето на ново правителство, преди да продължи действията си.
„Без подкрепата на германското правителство ще бъде трудно да се сключи сделка“, заяви по-рано Орсел пред Frankfurter Allgemeine Zeitung.
От UniCredit заявиха пред FT, че като инвеститор „се надяваме, че ръководството използва всяка възможност за сериозен ангажимент по начин, който им дава пълна прозрачност какво би включвала евентуална оферта“.
Италианската банка е дала „много ясно да се разбере“, че е „на разположение по всяко време, за да седнем около масата и да обсъдим ключови теми в опит да постигнем споразумение в интерес на заинтересованите страни.“
„Без подкрепата на германското правителство ще бъде трудно да се сключи сделка“, допълва Орсел пред Frankfurter Allgemeine Zeitung.
На този фон, банковият сектор в Италия беше разтърсен от новината, че Monte dei Paschi di Siena отправя оферта за поглъщане на по-големия си конкурент Mediobanca на стойност 13,3 млрд. евро.
Офертата, обявена днес, оценява акциите на миланската група Mediobanca на 15,99 евро за брой, което е 5% премия спрямо цената на затваряне в четвъртък. Пазарната капитализация на MPS от Тоскана е около 9 млрд. евро, докато собственият капитал на Mediobanca е на стойност 12,7 млрд. евро, съобщава Financial Times.
В изявлението на MPS се казва, че се очаква обединението да генерира синергии в размер на 700 млн. евро годишно преди данъчно облагане. Сделката „има за цел да осигури значителни нива на рентабилност и да поддържа стабилна капиталова позиция“, добавят от банката.
Съгласно условията на офертата инвеститорите на Mediobanca ще получат 23 нови акции на MPS за всеки 10 акции на Mediobanca, които притежават.
Италианското правителство, което спаси MPS през 2017 г., остава най-големият акционер, но намали дела си през последната година, тъй като акциите увеличиха стойността си два пъти след промяната, ръководена от главния изпълнителен директор Луиджи Ловальо.При последната продажба на дялове през ноември тя продаде акции на Delfin, холдинговата компания на милиардерската фамилия Дел Векио, и на римския строителен магнат Франческо Гаетано Калтаджироне, чийто син сега участва в управителния съвет на MPS. Оттогава Delfin е утроил дела си до малко под 10%, а Caltagirone притежава 5%.Дел Векио и Калтаджироне са и най-големите акционери в Mediobanca с общо участие от близо 30% и от години са в противоречие с главния изпълнителен директор Алберто Нагел.
Италианското правителство се надяваше да слее MPS с Banco BPM, за да създаде местен банков шампион, който да се конкурира с по-големите съперници Intesa Sanpaolo и UniCredit.
Но тези планове бяха осуетени, след като през ноември UniCredit отправи „враждебно“ предложение за поглъщане на Banco BPM. Сътресенията обхващат и секторите на застраховането и управлението на активи, след като Banco BPM отправи собствено предложение за поглъщане на местния мениджър на активи Anima.
Междувременно застрахователят Generali, в който Mediobanca е най-големият акционер, обяви тази седмица, че обединява сили с френската Natixis, за да създаде европейски гигант в управлението на активи. Този ход беше критикуван от Рим, който изрази загриженост относно възможността италианските спестявания да бъдат управлявани в чужбина и риск от изтичане на капитали.