Избори или нов кабинет: Какво следва за Сърбия след премиерската оставка?
Милош Вучевич сдаде поста в опит да успокои политическото напрежение след месеци на антикорупционни протести, но анализаторите смятат, че това няма да е достатъчно
Сръбският президент Александър Вучич обяви, че оставката на министър-председателя Милош Вучевич във вторник може да доведе до предсрочни парламентарни избори или до опит на управляващото мнозинство да състави ново правителство.
Говорейки на пресконференция часове след като Вучевич сдаде поста, Вучич посочи, че решението ще бъде взето в рамките на следващите 10 дни. Той отхвърли искането на опозицията за съставяне на преходно правителство и предупреди, че стабилността на Сърбия е разклатена.
„Сърбия ще запази стабилността, Сърбия ще запази мира“, заяви Вучич пред журналисти в Белград, цитиран от Euronews. „От другата страна - от страната на мнозинството - гневът нараства всеки ден. Гняв, какъвто не съм виждал през живота си“.
Оставката на Вучевич беше опит да се успокои политическото напрежение, подклаждано от седмиците на масови антикорупционни протести. Те избухнаха, след като през ноември срутване на централната гара в Нови Сад, един от най-големите градове в Сърбия, отне живота на 15 души. Инцидентът се случи месеци след повторното ѝ отваряне, като подхрани обвиненията, че конструкцията е била опасна.
Трагедията се превърна в огнище на по-широко недоволство от авторитарното управление на Сърбия и доведе до нарастващи обществени искания за прозрачност. Страната осъществи бърза серия от големи инфраструктурни проекти, предимно с китайски компании.
Бранимир Йованчевич, професор във Факултета по химия в Белград, казва пред Euronews, че оставката на Вучевич е първа стъпка към по-нататъшни политически промени в Сърбия, където властта е съсредоточена в ръцете на президента.
„Ако президентът си мисли, че със смяната на една, по същество, маловажна фигура ще реши проблема, дълбоко се лъже“, казва Йованчич. „Това трябва да доведе до тотални политически промени, защото автокрацията и диктатурата в Сърбия, в сърцето на Европа, трябва да бъдат спрени”.
Протестите, сред които и този във вторник вечерта в Нови Сад, на който се събраха хиляди хора, се разпространиха по улиците и университетските кампуси в цялата страна с население от около 6,6 млн. души.
Продължаващи протестите и какво следва
Протестите продължават да се разпространяват, като се провеждат в повече от 100 града и привличат все по-голяма подкрепа от страна на представители на съдебната власт, учители, частни предприятия и широката общественост. Без признаци на забавяне, те представляват най-сериозното предизвикателство от години насам за все по-авторитарното управление на популисткия президент на Сърбия Александър Вучич и неговата управляваща Сръбска прогресивна партия (СНС), които са обвинявани в ограничаване на демократичните свободи в страната.
След като рекордните 100 000 души излязоха на протест в Белград на 22 декември, Вучич заяви, че специалните сили на Сърбия ще ги „разхвърлят за шест-седем секунди“. Заплахата се оказа предимно блъфиране, тъй като досега силите за сигурност не са били използвани за разпръскване на протестите.
Вместо това те бяха посрещнати с ограничени отстъпки от страна на правителството, което разсекрети някои документи, свързани с разрушаването на гарата. Във връзка с инцидента са повдигнати обвинения на 13 души.
В понеделник, часове след като десетки хиляди хора блокираха за цял ден основно кръстовище в Белград, президентът направи обръщение към нацията, в което защити реакцията на правителството си на трагедията и обеща да започне диалог с протестиращите. Ден по-късно министър-председателят на Сърбия беше принуден да подаде оставка.
„Президентът вероятно се е надявал, че оставката ще бъде достатъчна, за да потуши несъгласието и да му позволи да овладее протестите”, казва пред The Guardian Марта Шпала, старши научен сътрудник в Центъра за източни изследвания във Варшава. „Алтернативно, той може да свика предсрочни избори, стремейки се да си възвърне контрола върху разказа и да се възползва от децентрализираното и много разнообразно социално движение, което стои зад протестите“.
Според нея моментът на предсрочните избори вероятно ще бъде в полза на Вучич: „Той ще се надява да се възползва от факта, че няма силна, обединена политическа структура, която да оспори управлението му, тъй като опозицията очакваше следващият вот да бъде през 2027”.
Опозиционните партии заявиха, че ще настояват за преходно правителство, което да създаде условия за провеждане на свободни и честни избори. Популистите на Вучич бяха обвинявани в манипулации по време на предишния вот.
Анализаторите акцентират, че по-широкото въздействие на протестите може да бъде знак за промяна на политическите тенденции в балканската страна.
„Съобщава се, че дори съдиите - видни държавни служители - са напуснали съдебните сгради, за да подкрепят преминаващите протестиращи“, пише в социалните мрежи Едуард Джоузеф, бивш американски дипломат от Johns Hopkins School of Advanced International Studies. „Факторът на страха е изчезнал. Дори в една деградирала балканска демокрация хората все още имат власт и могат да изискват отговорност“.
Стратегически играч
Президентът на Сърбия Александър Вучич е възприеман като стратегически играч на международната сцена с оглед на историческите връзки на Сърбия с Русия и Запада. Страната е кандидат за членство в Европейския съюз, въпреки че трябва да нормализира отношенията си със своята съседка и бивша провинция Косово, за да се случи това.
Опозиционните партии и правозащитните организации обвиняват него и партията в подкупване на избиратели, потискане на свободата на медиите, насилие срещу опоненти, корупция и връзки с организираната престъпност. Вучич и неговите съюзници отричат тези обвинения.
Опозиционната партия „Крени-Промени“ призова за създаване на временно правителство, съставено от експерти, одобрени от студентите. Тя призова другите опозиционни партии да не бойкотират изборите, ако те бъдат проведени.