„Високо застани“: България е готова да развива индустрии с по-голяма стойност, вярва макроикономистът Георги Стоев

„Инвеститорите не харесват България“ е непрекъснато повтарян рефрен и числата няма как да го заглушат: В последните години брутото образуване на основен капитал в страната ни е устойчиво под 20% от БВП. Това е показател, по който изоставаме чувствително от другите страни в Централна и Източна Европа - всички успешни примери в региона постигат изпреварващ растеж и сближаване с инвестиции от порядъка на 25% от БВП, отбелязват експертите от Института за пазарна икономика.

В средносрочен план повишаването на инвестиционната активност е възможно с подобрение в бизнес средата, данъчни мерки в подкрепа на инвестициите в капитал и иновациите, посочва ИПИ в списъка си с 8 фундаментални цели, които са постижими в хоризонт от 4 години.

Сред основните фактори за връщане на инвестициите в икономиката на нива от 20-25% от БВП е и изчистеният модел за развитие на индустриалните терени в страната. Точно на тази писта България е силно конкурентна и може да бъде дестинация за иновации, вярва макроикономистът Георги Стоев, председател на Trakia Tech, който е стратегически консултант на Тракия икономическа зона (ТИЗ) и на новия Индустриален парк Сливен.

По думите му страната ни може да продължи да развива добра индустриална инфраструктура със силна екосистема от подизпълнители по примера на Пловдив. „Това трябва да е силният ни коз в дългосрочен план, а не евтината работна ръка“, казва макроикономистът, който извън консултантската си дейност развива подкаста за икономическо мислене Ex Ante.

Разговаряме с Георги Стоев за индустриалната картина у нас, чиято яркост на фона на глобалния пейзаж зависи от всички геополитически и технологични битки, но и от местната воля и амбиция за по-силни послания към потенциалните инвеститори.

От близо месец България има ново редовно правителство. Какво очаквате да бъде неговото „икономическо мислене“ и какви действия е най-важно да предприеме?

Смятам един фактор за изключително показателен, за да разберем накъде ни повежда новият кабинет. И това е отношението му към членството на страната ни в еврозоната. Ще разберем дали тази сложно конструирана коалиция може да свърши нещо добро за България, или ще бъде просто една блокирала машина, по това колко бързо ще приемем еврото.

Новото правителство има още малко време да си поиграе на PR, да се ориентира, след което ще знаем дали е в състояние да вкара България в еврозоната най-късно на първи януари 2026 г. Оттук насетне всичко е въпрос буквално на политическа воля и изпълняване на поет ангажимент от евроатлантиците в управляващата коалиция.

Изглежда, че липсата на воля може да си живее необезпокоявано предвид обществения скептицизъм към еврото – скорошно прочуване на агенция „Мяра“ показа, че 57,1% от българите са „против“ приемането на еврото, 39% са „за“, а останалите се колебаят. Как ще коментирате това?

Мястото ни в еврозоната в момента е равносилно на членство в цивилизования свят. Въпрос на избор е дали да бъдем част от западния свят, или от източната тирания. Това за мен е най-силният аргумент - геополитически, културен, цивилизационен – наред с абсолютните позитиви за цялостната бизнес и инвестиционна среда. По отношение на социологическата част от въпроса ви, бих казал на скептиците от изследването, че всяко политическо решение носи рискове, но има много рискове и в това да останем извън еврозоната - с валутен борд, зависещ от консенсуса на този парламент, който виждате колко непредвидим е. В този смисъл, кой е по-големият риск? Да сме в еврозоната и във Франкфурт да взимат решения за нашата парична политика, или те да останат заключени в нашата политическа среда?

Премиерът Желязков: Ще внесем бюджет на стабилизирането на публичните финанси

Какъв сигнал ще изпрати това правителство, ако не прояви волята, за която говорите?

Ще бъде негативен сигнал за всички, които следят бъдещето на България - инвеститори, създаващи работни места, кредитори на правителството и на частния сектор, сред самия частен сектор в страната ще има едно настръхване, че това правителство вероятно започва да буксува и да се отклонява от пътя на България към единната европейска валута. Съответно започват да възникват въпросителни кой точно в правителството взима решения? Ако вие сте избирател на партия с евроатлантическа ориентация, която ви е обещала максимално бързо членство в еврозоната, а това обещание се оказва уязвимо, ще се запитате кой кой е в тази коалиция, кой всъщност е силният партньор, нали? Това са фундаментални въпроси за смисъла на това управление - и за това дали има такъв.

Позволете да задълбаем в термина „евроатлантизъм“ предвид заявките на новия президент на САЩ Доналд Тръмп за търговска война с Европа - каквато той вече поде срещу Канада, Мексико и Китай. Има и други фактори, заради които „евро“ и „атлантизъм“ звучат като две не толкова сприятелени икономически и геополитически категории. Как според вас ще се позиционира Европа на фона новата глобална динамика, водена засега от Тръмп?

За съжаление към момента Тръмп буди в мен много смесени чувства и никакъв импулс за разумни разсъждения, анализи и прогнози. Просто защото решенията на новата му администрация се вземат абсолютно хаотично. Смятам, че ако някой икономист или историк в момента ви каже, че е наясно какво ще се случи, той ви лъже. Най-вероятно лъже и себе си.

Намираме се в един от онези моменти в историята, в който бъдещето изглежда има много разклонения и можем да тръгнем по много пътища. И не е задължително всички те да са добри. Може би, когато извървим пътя, който предстои, ще гледаме назад и всичко ще ни се струва логично. Но сега сме в точка, в която нищо от това, което идва, не изглежда такова. И аз като макроикономист не мога да направя никаква прогноза накъде отива Америка, накъде отиват нейните отношения със съперниците и големите ѝ партньори, сред които ЕС.

На този фон заявяването на единна външнополитическа позиция от страна на Европа става все по-важно. Знам, че е трудно. Знам, че сме много нации, с много правителства и отделни интереси, но това е пътят. Единството по отношение на външна политика и отбрана е решаващо за отношението на Америка към континента ни. Ако нямаме единство, значи Русия е победили вече. И в тази динамика България трябва да намерим своето място в единството. Нямаме друг полезен ход.

Лагард и Фон дер Лайен в един глас: Европа има силни страни, на които може да разчита

Войните не са просто геополитически. Миналата година прословутият доклад на Марио Драги напомни колко изостава Европа от САЩ и Китай на терена на дълбоките технологии. Докато зад океана имат „Великолепна седморка“ (и не само), а куп китайски компании пишат съвременната технологична история, Европа сякаш гледа отстрани. Така сякаш гледаме и на китайския AI стартъп DeepSeek, заради чийто възход на ниска цена бяха изтрити около 1 трилион долара от стойността на Уолстрийт в последния понеделник на януари. Какви са проблемите и възможните решения за преодоляването на тази европейска мудност?

Аз съм оптимист за Европа - и то технологичен оптимист. Не вярвам в посланието, че Европа е минало и ще се превърне в музей на технологичното и икономическото развитие, а пък Америка и Китай са бъдещето.

Вярвам, че свободният пазар навигира конкуренцията как да ражда иновации непредвидимо – в добрия смисъл на думата непредвидимо. Защото, според теорията на Насим Талеб, има негативни и позитивни черни лебеди - като вторите са по-трудни за прогнозиране. Тоест, ако сега седнем да предвиждаме бъдещите кризи, кой, къде и защо ще се провали, какъв балон ще се спука и пр., ние ще бъдем много по-успешни в това, отколкото, ако се опитаме да прогнозираме откъде ще дойде следващият еднорог, в коя сфера ще бъде, в коя страна ще се роди.

В този смисъл мисля, че Европа може да продължи да бъде източник на иновации. Да, регулациите са тежки, да, имаме по-слаб пазар на рискови инвестиции и по-слаби фондови борси, но в крайна сметка имаме фундаментите - стабилни университети, научна база, таланти.

Китайският AI шамар възражда технологичните надежди на Европа

Въпреки тези фундаменти, като че ли нещо куца - Европа не може да блесне чак толкова силно в технологично отношение. Едва ли оправданието са само регулациите и липсата на по-силен пазар за рискови инвестиции. Има ли някакво културно обяснение?

Основната критика на технологичния свят срещу европейския начин на правене на бизнес е липсата на толерантност към провала. Много изследвания показват това. Докато в Европа провалът се приема за края на света, в САЩ той е нормална част от бизнес цикъла и серийното експериментиране.

В крайна сметка обаче тези неща се променят, може би по-бавно, чрез смяна на поколенията, чрез отпускане на регулациите. Имаш ли европейските фундаменти, всички проблеми могат да бъдат поправени с малки инструменти – с отвертки и клещи, а понякога става дума само за смяна батерии. Не можеш обаче така лесно да поправиш културата на диктатурата и зависимите от нея капитал, пазари и сделки, корупцията в съда, липсата на защита на собствеността.

„Европейска базука“ е отговорът на Брюксел срещу тарифната заплаха от САЩ

Затова ми е странно сравнението с технологични дестинации като Китай, при положение, че в политически смисъл това е страна в комунистически режим. И още по-странното – при церемонията по стъпването в длъжност на Тръмп някои от лидерите на едни от най-големите технологични компании се бяха наредили като ученици пред сцената. Това ли е символът на прогреса? Или е картина, напомняща на кронизъм (когато икономическите субекти са зависими от правителството, влияещо на тяхното поведение и преразпределящо благата)? Ако е така, значи на прогреса нещо му свършва горивото. Това, подчертавам, са само имиджови сигнали.

„Вземи парите и забрави миналото!“ Най-застрашените от Тръмп гиганти подкрепиха фонда му за встъпване в длъжност

Ако приемем, че част лидерите на големите технологични компании в САЩ попадат в спиралата на кронизма, какво би означавало това за по-„малките“ независими играчи. Позволява ли подобна среда нахлуване на т. нар. disruptive бизнеси, или напротив – задълбочава антиконкурентността?

Още от времето на Шумпетер знаем, че прогресът върви с т. нар. съзидателно „рушене“. И че, компаниите, които се опитват да оцелеят, блокирайки пътя на новите и младите, всъщност умират по-бързо, отколкото тези, които виреят в конкурентна среда. Напредваш, когато имаш съперници, които непрекъснато ти дишат във врата.

Като се върнем в европейска България обаче, засега изглежда, че по куп показатели не дишаме във врата на най-бързите, а догонваме. Според колегите ви от ИПИ брутото образуване на основен капитал в България в последните години е под 20% от БВП - показател, по който изоставаме доста от другите страни в Централна и Източна Европа. Какво може да се направи в подкрепа на повече инвестиции?

Най-важното е това, което казах в началото на разговора ни – да дадем силни сигнали към света за готовност за членство в еврозоната. Да кажем „България е част от вашия свят, а не е част от Третия свят“. Това е. Иначе има примери за това как трябва да се развиват индустриалните зони в страната ни, за да привличат инвеститори.

Доброслав Димитров, БРАИТ: Отсъствието на новите индустрии от НСТС е заплаха за националната сигурност

Може ли да обясните от първа ръка как изглежда индустриалната картина у нас сега и в перспектива, предвид стратегическия ви поглед върху Тракия икономическа зона (ТИЗ) вече над десетилетие?

Общо взето приносът към икономическия растеж се поделя от два макро сектора. Единият е IT, който движи голяма част от ръста на услугите. Другият е производственият сектор с фокус мехатроника и аутомотив - всичко, което се върти около електроника, части за коли, домакински уреди, и други артикули, които обикновено изискват не само производство на компоненти и сглобяване, а по-сложни процеси, включително научно-изследователска дейност.

Динамиката е в това, че покрай индустриите аутомотив и мехатроника има много скачени производства. Обикновено, като идва един голям инвеститор, с него идват и негови доставчици. Пример за такъв в индустриалния парк в Пловдив, част от ТИЗ, е германският производител на хладилна техника Liebherr, който има 40 поддоставчици в региона. Представете си какъв ефект имат такива инвеститори за местната икономика. Пловдив обаче е установена звезда - едно, че нямаме информация инвеститор да е напуснал зоната, второ, много от установените производства се разширяват с втори и трети завод.

Но ние искаме още такива, нали?

Добрата новина е, че имаме такъв потенциал. Индустриален парк Сливен например се очертава като новата звезда у нас, заради голямата площ, стабилната инфраструктура и свързаност с работници в излишък.

Към тази чисто нова зона вече има сериозен инвеститорски интерес от страна на висок профил компании, включително в сектора на електрическите превозни средства.

Все още не мога да дам информация за потенциалните сделки, заради конфиденциалността, но е факт, че картината започва да се променя в посока производства с по-висока стойност - тенденция, която трябва да се следи.

Европа в глобалната надпревара: Преоткриване на конкурентоспособността на ЕС

Освен голямата площ и добрата инфраструктура на индустриалната зона в Сливен, изтъквате и фактора „работници в излишък“? Откъде би могъл да дойде той на фона на повсеместното оплакване „Няма хора!“?

Да, „Има ли хора?“ най-просто казано е сред най-важните въпроси на потенциалните инвеститори. Какъв е отговорът? Има хора. Просто, за да ги привлечеш, трябва да създадеш работно място с по-висока производителност от това, за което те работят в момента. Ако един човек шие ризи, и ти дойдеш да шиеш чорапи, няма как да дойде при теб. Съвсем друга е картината, ако произвеждаш нещо по-сложно.

Ако трябва да бъдем честни, инвеститорите, търсещи евтин труд, се обръщат и отиват в Мароко например. Защото България в момента не може да предложи толкова конкурентен евтин труд. В същото време обаче предлага конкурентна цена по отношение на добра индустриална инфраструктура със силна екосистема от подизпълнители. Това трябва да е силният ни коз в дългосрочен план, а не евтината работна ръка.

Трябва да се стремим хората ни да получават повече, работейки във високопроизводителни индустрии. И затова е важно България да се отваря все повече към инвеститори, създаващи по-скъпи продукти.

Александра Мечкова, Телерик Академия: С новия бранд в Грузия имаме амбиция да намалим технологичната пропаст между Европа и световните лидери

Ако се върнем към новата индустриална зона в Сливен, големият плюс, наред с инфраструктурния, е в това, че регионът тепърва ще освобождава работници от ТЕЦ-овете например. Това са хора с натрупани умения, които знаят как да бъдат конвертируеми на пазара. Освен това има една постоянна динамика в по-ниско производителните сектори като текстила и храните, както и т. нар. „скрито безработни“ – хора, работещи нещо, от което няма смисъл, но те го вършат и получават заплата.

Наред с това на пазара на труда непрекъснато влизат млади хора, които завършват гимназии, техникуми и университети. Разбира се, тук е нужно да се работи още повече в посока екосистема между бизнес, образователни институции и центрове за квалификации. В Пловдив например самите оператори на индустриалната зона направиха и обучителен център, което дава още по-голям тласък на развитието на региона.

Тоест и демографските предизвикателства са преодолими по думите ви?

За мен демографската криза никога не е била проблем, защото е важно какъв продукт и какво количество от него произвеждат хората, а не колко хора произвеждат нещо. Въпросът е всеки човек да има високопроизводително работно място, а не да запълва безсмислени позиции.

Няма демографска криза, щом виждате човек да вдига някъде бариера, хора, които наливат бензин или пък късат билетчета. Представете колко още работна ръка е заета в области с много ниска или никаква производителност на много ниски заплати. Те са готови за преливане в индустрии с по-висока стойност.

Ново дъно за ученето през целия живот в България

Какъв инвеститор искате и вярвате, че може да бъде привлечен в близко бъдеще в добре развитите и нови индустриални зони?

Бих казал, че в момента почти всичко е възможно, имайки предвид разнообразния спектър на инвеститорки проекти в ТИЗ от миналата година и готовите за старт през настоящата.

През 2024 г. „Лидер96“ отвори нов завод за производство на електрически велосипеди в Куклен.

Сред завършените проекти през миналата година са и в сегменти като алуминиеви профили (на „Интерлинк“) и металообработване (на „Колорметал“)

Завод за ски на „Амер Спортс“, международна компания за спортни стоки, известна с брандове като Salomon, Wilson и Atomic, започва работа март 2025 г.

Следващия месец се очаква и „ЗиЕс Юръп“, част от групата Shanghai Unison Aluminium Products и поддоставчик на Tesla, да стартира новия си проект в ТИЗ за производство на автомобилни части.

ИПИ: Изпреварващият икономически растеж в няколко по-малки области продължава, делът на София в БВП намалява постепенно

През април влиза в експлоатация първият завод за разпределителни уредби за средно и ниско напрежение по проект на „Премиум инвест пропърти“ и „Смарт Пауър Грид“. Очакваме в края на 2025 г. да се обяви втори етап на инвестицията.

Новата умна фабрика на Schneider Electric, в която ще се асемблират, тестват и опаковат прекъсвачи и други електропродукти за ниско напрежение, също трябва да заработи през април.

На пистата е и проект на Tri-Wall - японска компания за производство на опаковки от хартия и картон, която започва строителство на фабрика тази година, а „Шпинер“ разширява завода си за производство на машини с цифрово програмно управление.

До средата на 2025 г. очакваме решение от HT-SAAE - китайски производител на соларни панели и батерии, от MOS - Glaretec и Flex Gart - китайско немска инвестиция за производство на печатни платки, както и от ABEE - белгийски инвеститор в производство на батерии за електрически автомобили.

Пазарът на труда у нас: Дисбалансите нямат лесно решение

Това са само част от проектите, виждате колко широк е спектърът на инвеститори, което показва, че всичко е възможно. Нищо не трябва да пречи на амбициите на хората, които искат да развиват своите градове и региони, така както го направи Пловдив.

Вярвам в установените и новоизгряващите индустриални звезди на Южна България, но ми се иска все повече инвеститори да гледат на север от Стара планина. Мисля, че всеки регион на България, стига да се намери правилната рецепта между политическа воля и амбициозен частен сектор, може да привлече нови инвестиции, свързани с по-висок профил производства.

Велико Търново е рекордьор по ръст на чуждите инвестиции

За какъв индустриален свят трябва да подготвим днешните тийнейджъри и още по-новите поколения – питам ви, защото третият сезон на подкаста ви Ex Ante беше до голяма степен фокусиран върху отношенията родители-деца?

Подхванах тази тема, защото ми се струва важно да осъзнаем колко много сме делегирали на училището във възпитанието и изграждането на децата си, без да си даваме сметка за ролята, която играем в техните успехи – и провали, разбира се.

Честният отговор на въпроса за какъв индустриален свят трябва да подготвим новото поколение, е, че ние не знаем с абсолютна сигурност какъв ще бъде той, когато децата ни вече са на пазара на труда. Знаем обаче, че трябва да ги насърчаваме да учат неща, които са им интересни и да експериментират. Нека опитват, нека си чупят главата, за да растат като рационални, но смело мечтаещи хора. И нека усвояват умения и ценности, които векове наред са носили смисъл, а не само модерните през последните 10 години. Защото шансът първите да са по-важни през следващото десетилетие е много по-голям.